5 Р Е Ш Е Н И Е № 127 С., 03,12,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА и с участието на прокурора…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 383 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 262 от 3.ІV.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от ЗК [фирма]-С. решение № 786 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 408/2010 г., е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпрос досежно процесуалната допустимост на пряк иск срещу застраховател, когато ищецът вече разполага с влязло в сила осъдително решение срещу делинквента за обезщетяване на причинените му от последния имуществени и неимуществени вреди. На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК делото е било спряно до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010 г. по следните два въпроса: 1/ При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 от действащия КЗ, срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност?; 2/ Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или за евентуалната основателност на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, респ. по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя? В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция застрахователната компания касатор поддържа жалбата чрез процесуалния си представител по пълномощие, претендирайки за отхвърляне на прекия иск на И. Кр. П. от М. в частта му за разликата над присъденото по иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 4.VІ.2006 г. по вина на делинквента Г. Р. Д., конституиран в процеса като трето лице-помагач на застрахователя. Инвокиран е довод, че в гражданската й част влязлата в сила присъда на наказателния съд по гражданския иск на П. срещу Г. Р. Д. с правно основание по чл. 45 ЗЗД се ползвала със сила на пресъдено нещо и в решаващите си мотиви досежно действително понесените от П. неимуществените вреди, а оттам – и за размера на справедливото им обезщетяване. Ответникът по касация И. Кр. П. е изразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК становището, че жалбата на застрахователното д-во следва да бъде оставена без уважение, инвокирайки доводи, че оригиналният изпълнителен лист срещу делинквента Д., с който П. е бил снабден, се намирал в кориците на делото, т.е. принудително изпълнение срещу прекия причинител на вредите въобще не е било предприемано. Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора ЗК [фирма]-С., становището и съображенията на ответника по касация И. Кр. П. от [населено място] и след като провери по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК процесуалната и материалноправна законосъобразност на постановеното от САС решение Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. При съобразяване на задължителните за съдилищата в Републиката /арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ постановки на ТР № 2 от 6.VІ.2012 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., според които при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.- 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, както и че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на този пряк иск, но е обстоятелство, релевантно „за неговата основателност”, се налага извод, че допълнителното присъждане с обжалваното решение на САС в полза на пострадалия И. Кр. П. от [населено място] на сума в размер на 5 000 лв. – като обезщетение за действителните му неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от деня на същото вредоносно събитие /4 юни 2006 г./, е било извършено законосъобразно. Съображенията за това са следните: Застрахователят настоящ касатор не е поддържал защитно възражение, а и по делото липсват данни осъденият от наказателния съд делинквент Г. Р. Д. да е заплащал на П. каквито и да било суми по присъдените с уважените граждански искове на последния обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие полученото разстройство на здравето му, представляващо временна опасност за неговия живот. Същевременно, според правилото на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е със задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, но само досежно това дали последното е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. На тази плоскост и съобразявайки вида и характера на множеството конкретни телесни увреждания, резултирали в хеморагичен шок, както и интензитета и продължителността на инкасираните от И. Кр. П. болки и страдания, дискомфорта и ограниченията, които той е понесъл и следва да изтърпи и занапред, САС е изградил обоснован и законосъобразен извод за справедливия размер на дължимото му от страна на ЗК [фирма]-С. обезщетение за неимуществени вреди, а именно сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ - с 5 000 лв. повече от присъденото такова от наказателния съд. Този правилен решаващ правен извод на въззивната инстанция ще следва да бъде споделен. След като основателността на иска, предмет на настоящето дело за обезщетяване на понесените от П. неимуществени вреди със сумата от 35 000 лв., се поставя в зависимост единствено от това дали междувременно е било извършено някакво плащане от страна на делинквента Д., не съществува друга пречка от процесуално естество претенцията да бъде уважена в така предявения размер. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 786 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 408/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д . № 383 по описа за 2011 г.