Р Е Ш Е Н И Е № 231 Гр. София, 05.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2678/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 115/25.04.2015 г. по в.т.д. № 170/2015 г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 1136 от 02.12.2014 г. по т.д. № 1453/2014 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлен искът на касатора против [фирма] с правно основание чл.55 ал.1 пр.ІІІ ЗЗД за заплащане на сумата 118 526.84 лв. - претендирана за връщане на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа по 10 бр. фактури, издадени в периода м.09.2012 г. – м.06.2013 г. от [фирма] и касаторът е осъден да заплати съдебно-деловодните разноски за две инстанции в размер на 17 082.54 лв. Касационна проверка на въззивното решение е допусната с определение № 630/21.07.2016 г. за проверка на неговата допустимост, с оглед задължението на въззивния съд да се произнесе в рамките на надлежно очертания предмет на делото. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, по подробно изложени фактически и правни съображения, ведно с присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване. Ответникът по касация – [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание изразява становище, че въззивното решение не е недопустимо, с оглед наведеното от ищеца правно основание на иска против ответното дружество. Третото лице – помагач на ответника по касация – КЕВР [населено място] не е заявило становище по жалбата и не изпраща представител в о.с.з. За да се произнесе по реда на чл.290 ГПК, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: За да достигне до заключение за неоснователност на иска, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че се претендира връщане на суми, дължими и платени по фактури, издадени от [фирма], след отпадане на основанието за заплащането им /отмяна с влязло в сила решение на ВАС № 4025/21.03.2013 г. по адм.д.№ 12423/2012 г. на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, което има обратно действие/. Посочил е, че ответникът - [фирма] е лице, различно от [фирма], а именно с последното ищецът е бил в облигационна връзка по сключен договор за достъп до мрежата от 30.09.2013 г. и с оглед издадените от същото лице фактури. Едва в хода на устните състезания двете страни са направили волеизявления, че по отношение на платените по фактурите суми в полза на ответника е налице договор за цесия между двете дружества на „Енерго-Про”, за които ищецът е бил уведомен по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД. По делото липсват предприети процесуални действия по изменение на основанието на предявения иск по реда на чл.214 ГПК, ето защо първоинстанционният съд, макар да е разгледал иска на предявеното основание, е обсъждал в мотивите на решението си факти, които са неотносими към предмета на спора и страните по него, но са послужили частично за обосноваване на извода на съда за основателност на предявения иск. Съобразно приетото по-горе съдът е счел, че изходът от спора, както е очертан с исковата молба, не се предпоставя от въпроса дали отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР има за правна последица отпадане с обратна сила на задължението на ищеца за заплащане на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, т.к. между ищеца и ответника не са били създадени отношения по този повод. Правната квалификация на иска е служебно задължение на съда, въз основа на изложените в исковата молба фактически основания. В случая, в исковата молба, насочена против [фирма], се излага, че се иска връщане на суми, неоснователно заплатени и получени от този ответник и довели до неговото обогатяване, като цена на достъп до мрежата на [фирма] в посочения период, за който от последното дружество са били издадени данъчни фактури. Сочи се, че плащането е извършено въз основа на отмененото решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, а отмяната на същото от ВАС има обратно действие и заличава последиците му, считано от тяхното възникване. Първоинстанционният съд е установил противоречие /неяснота/ в обстоятелствената част на исковата молба, доколкото твърденията в нея са, че вземането за цена на достъп по решението на ДКЕВР е било в полза на [фирма], което е издало и процесните фактури, а плащането по тях е било извършено в полза на ответното дружество - лице, различно от кредитора. С определение от подготвително заседание № 4110/22.10.2014 г. на ищеца са дадени указания, че следва в първото по делото заседание да изложи твърдения за пасивната материалноправна легитимация на ответника [фирма]. В първото открито съдебно заседание е направено уточнението, че ищецът е бил уведомен от [фирма] по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД, че с договор за продажба на вземане, вземанията от [фирма], дължими въз основа на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, са прехвърлени на ответника [фирма] и че сумите по издаваните месечни фактури следва да се заплащат на новия кредитор /представено е и уведомлението по чл.99 ал.4 ЗЗД/. Ответникът е потвърдил пред съда получаването на сумите по цитираните в исковата молба фактури, в качеството му на цесионер по договора за прехвърляне на вземания. Горните изявления на страните са направени с оглед надлежно изисканите от съда разяснения на обстоятелствената част на исковата молба, като това е станало преди обявяване на проекта за доклад за окончателен, пристъпване към изясняване на делото от фактическа страна и даване на ход по същество в същото съдебно заседание. Тук следва да се отбележи, че за редовността на исковата молба, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съдът е длъжен да следи служебно, по всяко време на висящността на процеса. В израз на това задължение, законът вменява на съда, освен първоначално извършваната преценка при постъпване на исковата молба, да направи и повторна такава за редовността на разменените книжа и допустимостта на исковете, която се извършва в подготвителното заседание – чл.374 ал.1 ГПК. С оглед горните факти относно процеса, неточно и в противоречие с процесуалите правила въззивният съд е приел, че изясняването на основанието за връщане на даденото, търсено от [фирма], е сторено в хода на устните състезания и без да е било предприето изменение на основанието на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК, поради което и не следва да се взема предвид. Като е отказал да съобрази направените от ищеца уточнения, въззивният съд е постановил решение по същество по нередовната, първоначално предявена искова молба, макар пороците на същата да са били отстранени в указания от първоинстанционния съд срок. Едновременно с това въззивният съд не се е произнесъл в рамките на така уточнения спорен предмет, който може да бъде надлежно очертан само при наличие на редовна искова молба. По този начин съдът се е отклонил от предмета на спора, с който е бил действително сезиран, което обосновава извода на настоящия съдебен състав за недопустимост на постановеното от Варненския апелативен съд въззивно решение. Обстоятелствата, че плащанията на временната цена за достъп са били извършени от ищеца в полза на ответника въз основа договор за цесия между [фирма] и [фирма] са част от основанието на исковата претенция за връщане на даденото, и е следвало да бъдат разгледани от въззивния съд, както това е било сторено от първата инстанция. В заключение, на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по предявения иск. При новото разглеждане на делото, на основание чл.235 ал.3 ГПК, решаващият съдебен състав следва да вземе предвид и молбата на [фирма] с вх.№ 3546 от 29.03.2017 г., съдържаща изявление за предприети действия по доброволно плащане на задълженията към ищеца, с приложено преводно нареждане за сумата 158 966.63 лв. По отношение на разноските за касационното производство е приложима нормата на чл.294 ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 115/25.04.2015 г. по в.т.д. № 170/2015 г. на Апелативен съд – Варна, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: