РЕШЕНИЕ № 35 София, 08.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛСОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4509/2015 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№7068/22.6.2015 г., подадена от адвокат Л. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба В. М. И. от [населено място], [община] м., област Р., против въззивно решение №219/13.5.2015 г. по гр.д.№174/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение №142/28.11.2014 г. по гр.д.№339/2014 г. на Беленския районен съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата П. Р. Р., ЕГН – [ЕГН], и В. Р. Р., ЕГН – [ЕГН], на майката В. М. И., определено е местоживеенето им при нея, както и е определен режим на лични отношения на бащата Р. Р. Р. с децата, и той е осъден да им заплаща месечна издръжка на основание чл.143, ал.2 СК, и вместо това е отхвърлен иска на В. М. И. против Р. Р. Р. по чл.-127, ал.2 СК, определено е местоживеенето на децата П. и В., при тяхната баба по бащина линия . Н. А. Т. в [населено място], [община] м., област Р., определен е режим на лични отношения за бащата и майката. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. С определение №1251/10.11.2015 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.269, изречение първо, хипотеза втора ГПК и приетото с т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, както и нормата на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, за необходимостта от задължително изслушване на родителите при спорове относно родителските права, съгласно чл.59, ал.6 СК. За да постанови решението си въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.59, ал.7 СК, когато интересите на децата налагат това, съдът да постанови те да живеят при тяхната баба, с нейно съгласие, като в случая най-подходящо за децата, предвид силната емоционална връзка, изградена между тях и баба им по бащина линия, е тяхното местоживеене да се определи при нея. Изводът е обоснован с показанията на самата баба и социалният доклад, изготвен от служител на ДСП – Д.м., както и решение №332/19.5.2014 г. по гр.д.№3697/2013 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира следното: По въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, e налице практика на ВКС по чл.290 ГПК - решение №21/30.01.2014 г. по гр.д.№5451/2013 г. на ІV г.о., решение № 269/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/ 2010 г., III г. о., решение № 40/ 15.02.2012 г. по гр.д.№ 522/ 2011 г., ІІІ г.о. и решение № 129/ 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/ 2012 г., ІІІ г.о., решение №116/16.4.2014 г. по гр.д.№5156/2013 г., ІV г.о., и други. Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл.59 ал.6 изр.1 СК възпроизвежда изискването по чл.106 ал.3 СК от 1985 г. (отм.). Поради това при дела, с които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. В касационната жалба против въззивното решение на Русенския окръжен съд се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост, и недопустимост. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или съдът да предостави упражняването на родителските права на майката. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касаторката – адв. Б.. Ответникът по касационната жалба Р. Р. Р. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищ6ето на процесуалния представител на касационната жалбоподателка и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Русенския окръжен съд е неправилно. Предвид отговора на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. При решаването на въпроса за режима на лични контакти между малолетното дете и родителя, на който не е предоставено упражняване на родителските права, съдът е бил длъжен да изслуша лично родителите, съгласно чл.59 ал.6 СК, да добие лични впечатления от тях и да формира становище за горепосочения режим на лични контакти. Първоинстанционният съд е пропуснал да изслуша родителите, още повече че в последното проведено пред него съдебно заседание, майката се е явила лично, а във въззивното производство този пропуск е отстранен частично, тъй като е изслушан само бащата. Това е рефлектирало върху правилността на обжалваното решение. Съгласно установената обвързваща практика, това е съществено процесуално нарушение, което налага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът трябва да изслуша майката на децата в открито съдебно заседание/чл.59, ал.6 СК./, както и да се прецени дали следва да изслушва повторно бащата. С оглед разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето следва да се актуализират данните от социалния доклад, както и да се ангажират други доказателства. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №219/13.5.2015 г. по гр.д.№174/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд, съгласно дадените указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: