Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * помагач * съучастническа дейност * споразумение * Кражба


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 563

гр. София, 24 ноември 2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Саша РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :Цветинка ПАШКУНОВА
Севдалин МАВРОВ

при секретар Л.ИЛИЯ ГАВРИЛОВА.
и в присъствието на прокурора А.НТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 567/2010г.
Производството е образувано по искане на упълномощения защитник на осъдената С. Н. за възобновяване на нохд №9514/2007г., по описа на Софийски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него определение от 01.07.2010г., с което е одобрено постигнатото между страните, по реда на чл.384, ал.1, вр.чл.382, ал.7 от НПК споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
В депозираното искане на осъденото лице се визират оплаквания за налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, довели до явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поставя се акцент на фактологията на осъществената от С. Н. помагаческа дейност, която обосновава липса на изискуемите се особена ловкост и умение за консумиране на квалифициращия признак специален начин при извършване на кражбата, и предпоставя престъпна обективна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.195,ал.1,т.4,пр.3 НК.
В съдебно заседание на 11.11.2010г. осъдената Н. се явява лично и се възползва от правото си по чл.96, ал.1 от НПК, като декларира че не желае договорният й адвокат да участва в настоящото производство. Процесуалният представител на осъденото лице в приложени писмени бележки поддържа искането за възобновяване на наказателното дело и подкрепящите го съображения.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира подаденото от С. Н. искане да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съблюдавайки доводите на страните и материалите по делото, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение от 01.07.2010г., по нохд №9514/2007г., РС-С., на основание чл.384, ал.1, вр.чл.382, ал.7 от НПК е одобрил постигнато между представител на Софийска районна прокуратура и упълномощения защитник на С. И. Н. писмено споразумение, по силата на което подсъдимата се признава за виновна в това, че на 10.04.2007г., в храм-паметника «Св.Александър Невски», гр.С., в качеството на помагач и в съучастие със С. И. Н., като извършител, при условията на повторност и чрез използване на специален начин, направила опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 234,79лв. от владението на Й. Бреюел, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК е ангажирана нейната наказателна отговорност. В съответствие с предписанията на чл.55, ал.1, т.5 от НК и чл.383, ал.2 от НПК е индивидуализирана санкцията за инкриминираното престъпление - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, която да се изтърпи в затвор, при първоначален СТРОГ режим и приведено в изпълнение наложеното по нохд №905/2007г. на Варненски РС наказание - лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА .
Определението не е проверено по касационен ред, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и обезпечаваща юридически стабилитет на съдебния акт и по отношение на същото са приложими процесуалните разпоредби на чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1,т.т.1-3 от НПК.
Депозираното искане на осъдената за възобновяване на нохд №9514 от 2007г. по описа на Софийски РС е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при хипотезите на чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр. чл.348 ал.1, т.1 от НПК, но преценено в контекста на предложената аргументация за отмяна на постановеното на 01.07.2010г. определение и връщане на делото за ново разглеждане, сочи на неоснователност.
Диференцираната процедура, инициирана при доброволно формирана, ясно изразена и надлежно обективирана воля на С. Н., е реализирана съгласно установения в Глава Двадесет и девета от НПК нормативен регламент, и финализирала със съдебен акт, с който при съблюдаване на правните и морални изисквания, е одобрено постигнатото писмено съгласие между процесуалните страни по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от неправомерната проява, санкционни последици.
В обсега на алтернативното производство, проведено при спазване на визираните от чл. чл.381-384 от НПК особени правила, ВКС не констатира нарушение на материалния закон.
Лимитираната в атакуваното определение на РС-София от 01.07.2010г. правна квалификация на неправомерните действия на С. Н. е съобразена с осъществените от извършителя на инкриминираната джебчийска кражба поведенчески прояви, отличаващи се с особена ловкост и умения и субсумиращи квалифициращия елемент специален начин по чл. 195, ал.1, т.4, пр.3 от НК в смисъла, вложен от законодателя в относимата материалноправна уредба, и интерпретиран със задължителните актове на ВС на РБ по нейното прилагане /т.11, раздел ІІ, на Постановление №6/1971г. на Пленума и т.4 на ТР №54 от 16.09.1989г. по н.д.№49/89г. на ОСНК на ВС/
Съучастникът-помагач отговаря за престъпното деяние, за което обективно и виновно е допринесъл, но изпълнението на което реализира извършителят. Съобразно с принципа за законоустановеност на престъпленията по нашето право наказателната му отговорност е обусловена от осъщественото от извършителя общественоопасно посегателство и в пределите на правните очертания на приложимата материална норма.
Необходими и достатъчни предпоставки за наказуемост на визираната в чл.20, ал.4 от НК форма на съучастие е наличието на действия, предшестващи или съпътстващи инкриминираното престъпление, и улесняващи неговото изпълнението, в съответните разновидности на интелектуалното и физическо помагачество /даване на съвети и разяснения; окуражаване на извършителя, включително чрез обещания за указване на помощ след деянието; набавяне на средства; отстраняване на спънки/ и общност на умисъла с извършителя за определеното престъпно посегателство - резултат на предварително или случайно, мълчаливо или изрично съгласуване на проявите.
Конкретиката на реализираната от осъдената С. Н. дейност по прикриване с тялото на действията на С. Н., насочени към отнемане на чужди вещи и по ограничаване на видимостта към пострадалото лице, при ясно оформени съзнателни представи за извършването на инкриминираната джебчийска кражба сочи на физическо помагачество от обективна и субективна страна. Изведеното заключение обосновава ирелевантност на акцентираното от защитата обстоятелство, че по своя характер и естество осъществените от съучастника-помагач поведенчески изяви не индицират на притежавани особена ловкост и умение, за търсената и ангажирана наказателна отговорност на С. Н..
Изложените аргументи убедително мотивират настоящия състав, че при изготвяне на атакувания съдебен акт от 01.07.2010г., с който е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура, гр.София и защитника на осъденото лице-С. Н., не е дерогиран материалния закон, поради което депозираното искане за възобновяване на нохд №9514/2007г. на Софийски РС, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. И. Н. за възобновяване на нохд №9514/2007г., по описа на РС-София и отмяна на постановеното на 01.07.2010г. определение, по предвидения в чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК ред.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.