Р Е Ш Е Н И Е №243. София,13 юли 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание двадесет и пети май две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №583 по описа за 2015 година Производството е за възобновяване на нохд.№130/2014 г. на Окръжен съд гр. Монтана, образувано по искане на осъдения В. Б. Ц.. В съдебно заседание искането с доводи главно за явна несправедливост на наказанието се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането на осъдения неоснователно.Наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо определено по първата алтернатива в текста ,малко над средния размер за това деяние ,като са отчетени всички обстоятелства от значение при индивидуализацията му , и законосъобразно същото е определено по реда на чл.58 а ал.1 НК. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.11.2014 г. постановена по нохд.№130/2014 г. на Окръжен съд гр. Монтана, подсъдимия тогава В. Ц. е признат за виновен в това ,че на 13.01.2014 г. в [населено място] ,по особено мъчителен начин и с особена жестокост направил опит да умъртви З. Н. ,като по независещи от него причини не настъпил целения от него резултат ,поради което и на основание чл.116 ал.1т.6 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК вр. с чл.58 а ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалата Н., за неимуществени вреди причинени от Ц. в размер на 20 000 лв.,ведно със законните последици. Присъдата не е обжалвана от Ц. , в сила е от 7.12.2014 г. , искането за възобновяване е в срока по чл.421 ал.3 НПК ,т.е. допустимо е . По искането за възобновяване на осъдения Ц. : В саморъчно написаното искане Ц. твърди,че присъдата е силно завишена ,че няма опит за умишлено умъртвяване ,а само тежка телесна повреда ,за което „абсолютно много съжалява”,че показанията на свидетелите са „много силно пресилени”.В съдебно заседание –„действително извърших престъплението,но не съм имал умисъл”.В последна дума-„смятам ,че 12 години лишаване от свобода е прекалено много”. Доводите са неоснователни. Производството пред Окръжния съд Монтана е протекло по реда на глава двадесет и седма НПК ,подсъдимия е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт ,съгласил се е да не се събират доказателства за тези обстоятелства в съдебно заседание ,а да се ползват тези събрани на досъдебното производство.Съда е направил констатация,че самопризнанието се подкрепя от събраните в ДП доказателства (изключен е протокол за разпит на свидетел на л.124 ДП ,тъй като не е подписан ) и е обявил ,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието ,без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,приети са и доказателствата събрани на ДП. В мотивите на присъдата съда е посочил ,кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа.Посочил е също ,че дава вяра на разпитаните на ДП свидетели ,които са безпротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото,а и няма данни които да спорят тяхната достоверност.Съда е приел и съдебно медицинската експертиза( задължителна съобразно чл.144 ал.2 НПК),съдебно психиатричната експертиза за осъдения и останалите писмени доказателства. Законосъобразни и правилни са и правните изводи. На инкриминираната дата и място Ц. е направил довършен опит , с особена жестокост(нанесъл множество удари с брадва по главата и тила на пострадалата,по време на които тя викала ,а и след като спряла за вика) , и по особено мъчителен за жертвата начин (Н. е бил в съзнание ,в началото,разбрала е какво й се случва ,изпитвала е изключителни болки и страдания докато изпадне в безсъзнание) ,да умъртви Н.,като по независещи от него причини летален изход не е настъпил . Твърденията в искането не намират опора в данните по делото.Липсата на „умисъл за умъртвяване” е напълно голословно ,като се има предвид заключението на съдебно медицинската експертиза(л.134 ДП) ,за броя,интензитета на ударите с брадва , и мястото на което са констатираните увреди по Н., и като се съобрази обстоятелството ,че за умисъла на дееца се съди по обективно установено ,а не по твърденията му.Не вярно е и ,че „всички свидетелски показания са силни пресилени против мен”. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне на размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното деяние съда е взел предвид всички обстоятелства от значение (не са сочат от осъдения не взети предвид такива),взета е предвид и степента на осъществяване на намерението му, високата степен на обществена опасност на деянието и тази на дееца.Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с редукцията на чл.58 ал.1 НК и не е явно несправедливо ,по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда законосъобразна, наказанието определено на осъдения справедливо ,а искането му за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения В. Б. Ц. за възобновяване на нохд.№130/2014 г. на Окръжен съд гр. Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :