Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София, 10 юни 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Т.Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 434/2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане /назовано жалба/ от осъдения С. М. Д. за възобновяване на производството по нохд № 208/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. В искането се сочи, че присъдата, потвърдена от втората инстанция, е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, а в рамките на признатата виновност наложеното наказание е явно несправедливо. Пред настоящата инстанция защитникът на искателя излага съображения за нарушаване на процедурните изисквания към формиране на вътрешното убеждение на предходните съдебни състави. В заключение се настоява за възобновяване на производството по делото, отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното : Окръжният съд в гр.Благоевград с присъда № 12 от 18.01.2012 г. по нохд № 208/2010 г. признал подсъдимия С. М. Д. за виновен в това , че · на 06.06.2000 г. за времето от 17 до 18 часа в гр.С., като съизвършител с Р. М. Д. и със С. Д. Е. отнели чужди движими вещи на обща стойност 525,25 лева от владението на А. Н. М. от гр.См. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и престъплението е при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода · на същата дата и място като съизвършител с Р. М. Д. и С. Д. Е. направили опит да отнемат сумата 300 лева от владението на Я. Х. Я. от гр.См., като употребили сила и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 и чл.29, б.”б” от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода; На основание чл.23, ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи едно общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие. Софийският апелативен съд с решение № 249 от 24.07.2012 г. по внохд № 477/2012 г.изменил първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия С. М. Д., като преквалифицирал извършените деяния от две отделни престъпления в едно по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, и намалил наложеното наказание лишаване от свобода от шест на пет години. В останалата част относно същия подсъдим присъдата била потвърдена. Въззивното решение било проверено по касационен ред с решение № 477 от 04.12.2012 г. по н.д.№1737/2012 г. само досежно подсъдимия С. Д. Е.. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Преди всичко се налага уточнение на параметрите на настоящата проверка, тъй като в пледоарията си защитникът на осъдения излага съображения за несъответствие на фактическите изводи на предходните съдебни състави с доказателствата по делото. Така поддържаните доводи са относими към оплакване за необоснованост, което не е посочено в лимитативно изброените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, представляващи процесуални предпоставки за възобновяване на наказателното производство по искане на осъдения съгласно чл. 421, ал.3, пр.1 във вр. с чл. 422, ал.1 т.5 от НПК. Ето защо те не подлежат на коментар в процедура по глава тридесет и трета от НПК и няма да бъдат разглеждани. Останалите аргументи на искателя за възобновяване се опровергават от данните по делото. Не може да бъде споделено разбирането за съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Не е вярно твърдението, че обвинението срещу С. Д. се крепи единствено на обясненията на подсъдимия С. Е.. Въззивната инстанция, както и първостепенният съд, се отнесли много внимателно към този доказателствен източник. Данните, които получили чрез него, са кредитирани едва след като били подкрепени с доказателства от други доказателствени средства и след като била изследвана на психическата годност на С. Е. да възприема и възпроизвежда обективни факти. Направеното от него подробно описание на инцидента, включващо и детайли от вида и облеклото на жертвите, било съпоставено с показанията на св.К., св.Я., св.М., св.Я. и св.Г., както и с данните от протоколите за разпознаване и за оглед на местопроизшествие. В тази съвкупност от съществено значение са показанията на поемните лица Я. и Г., пред които осъденото лице посочило къде е изхвърлен отнетия портфейл. Неприемливо е и възражението срещу разпитите по делегация на пострадалите, тъй като Д. не присъствал при извършването им. Прегледът на протоколите на делегираните съдебни състави показва, че подсъдимите били редовно призовани за датите на изслушване. Преди това те получили указания от съда да формулират въпроси към свидетелите. Най-сетне, протоколите за разпит били прочетени по реда на чл.281, ал.10 от НПК в хода на съдебното следствие в присъствието на подсъдимите и техните адвокати и по тях не постъпили възражения и нови искания. При тези факти настоящият състав намира, че проведената процедура по разпит на свидетели от първоинстанционния съд не е опорочена, а правото на участие на подсъдимия С. Д.-ограничено. Лишени от основание са и разсъжденията на защитата относно неясната собственост на намерения портфейл. В протокола за оглед на местопроизшествие е описано неговото съдържание , включващо карта за разплащателна сметка на името на пострадалия А. М. и разписка за данъчна регистрация на същото лице.Заедно с данните от фотоалбума тези доказателства изчерпват необходимостта по-подробно да се обосновава връзката между намерените предмети и извършения грабеж. Въззивната инстанция правилно квалифицирала установените обстоятелства като едно престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК. Наложеното наказание е в размер на легалния минимум, не разкрива елементи на несправедливост и е в състояние да постигне целите на чл. 36, ал.1 от НК. Обобщено, не се установиха основания по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на производството по делото, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. Д. за възобновяване на производството по нохд № 208/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.