Ключови фрази

8




Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

София, 06.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2517 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1280/16.04.2019г., подадена от М. Г. Б. от [населено място], област В., Л. Г. А. от [населено място] и В. Н. П. от [населено място], област В. срещу решение № 16/21.03.2019г., постановено от Видинския окръжен съд по в.гр.д.№392/2018г., с което първоинстанционното решение е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. против Г. Е. М. иск за признаване за установено, че Г. Е. М. не е собственик на недвижими имоти в землището на [населено място], област В., представляващи: лозе от 0,650 дка в м.„К.“ – имот № ........... и лозе от 0,231 дка в м.„К.“ – имот № ........, както и предявеният от М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. против „Джена Експрес“ ЕООД иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на ПИ №..........., представляващ ливада в землището на [населено място], местност„К.“ с площ от 0.401дка, ПИ №........., представляващ ливада, находяща се в землището на [населено място], местността „К.“, с площ от 3.638дка и ПИ №........, представляващ ливада, находяща се в землището на [населено място], местността „К.“, с площ от 0.480дка.
Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касаторите към обжалваното решение са изложени схематични и бланкетни мотиви, които не съдържат изводи, основани на преценка на фактите и доказателствата, както и произнасяне по същество по възраженията и доводите на страните, пороците на протокола по чл.45 ППЗСПЗЗ от 2017г. не са посочени, изслушаната по делото експертиза е само спомената без заключението да е обсъдено в неговата същина. Навеждат доводи, че общината не е придобила правото на собственост върху процесните имоти по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като имотите са заявени за възстановяване, но реституционната процедура все още не е приключила, поради което и договорите за покупко-продажба между общината и ответниците не са породили вещно-транслативен ефект.
Ответниците по касационна жалба Г. Е. М. и „Джуна Експрес“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя И. В., чрез процесуалния си представител адвокат И. В., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание и в писмени бележки, постъпили в определен от съда срок след провеждането му.
С определение №568/16.12.2019г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Видинския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК с оглед необходимостта от проверка правилността на извода на въззивния съд за значението, което има за основателността на предявения отрицателен установителен иск обстоятелството, дали протокол от 2017г., съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за идентификация на възстановените имоти, е съставен по надлежния ред и може ли от него да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК [населено място], доколкото по реда на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, за наличието на каквито сгради в решението не се споменава.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. са предявили срещу Г. Е. М. и „Джуна Експрес“ ЕООД отрицателни установителни искове /за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесните недвижими имоти/ с твърдението, че като наследници на починалия през 1958г. Б. М. Д. в срока и по реда на чл.11, ал.1, вр. чл.12, ал.1 ЗСПЗЗ са подали заявление за възстановяване правото на собственост върху притежаваните от наследодателя земеделски земи и с решение №08/09.04.1999г. ПК в [населено място] е признала и възстановила това право, вкл. и върху нива от 3дка в м.Селище, в землището на [населено място]. Твърдят, че при идентифицирането на границите на този имот с протокол по чл.45е, ал.4 ППЗСПЗЗ от 02.04.2017г. на ОСЗ-гр.Белоградчик е установено, че имотът попада в имоти с №........, .......,........, ........ и .......... по КВС на землището на [населено място], които са продадени на ответниците от [община]. Считат, че ответниците не са придобили право на собственост върху имотите, тъй като общината се е разпоредила с имоти, по отношение на които процедурата по реституция не е завършена и не е било възможно да са станали общинска собственост по смисъла на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените от касаторите отрицателни установителни искове за собственост, въззивният съд е установил, че М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. са наследници по закон на Б. М. Д. като с решение № 8 от 9.04.1999г. на ПК [населено място] е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Б. М. Д., в съществуващи „възстановими“ стари реални граници на подробно описани в решението имоти в различни местности в землището на [населено място]. Прието е, че в последствие не е издавано от ПК [населено място] друго решение за определяне на възстановените имоти. Посочено е, че протокол от 2017 г., съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за идентификация на възстановените имоти, не е съставен по надлежния ред и от него не може да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК [населено място]. Установено е, че със заповед № 39 от 28.07.2008г. на ОД „Земеделие“ [населено място] е одобрено протоколно решение по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, за определяне на земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като определените имоти чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в землища на [община] се предоставят на общината за актуване. [община] е сключила договор за покупко-продажба на земеделските имоти на 24.10.2014г. с „Джуна Експрес“ ЕООД, [населено място] на основание чл.35, ал.1 ЗОС, решение № 385, взето с Протокол № 27/05.08.2014г. на ОС Чупрене и заповед №300/07.10.2014г. на кмета на [община], с който договор е продала на дружеството общински недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] в местността „К.“. С договор за покупко-продажба от 13.07.2015г. общината е продала на Г. Е. М. също на основание чл.35, ал.1 ЗОС общински недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] в местността „К.“. Посочено е, че в заявление до ПК [населено място] за възстановяване на земеделски земи на Б. М. Д. не са заявявани за възстановяване земи в местността „К.“. При тези фактически данни, въззивният съд е приел от правна страна, че ответниците са придобили правото на собственост на посочените в договорите за покупко-продажба с [община] земеделски земи, като ищците не са доказали да притежават права върху посочените в договорите имоти, тъй като не е установена идентичност /идентификация според използвания в решението термин/ между земеделските земи, за които ищците поддържат, че притежават право на собственост и земите, на които ответниците са станали собственици по силата на сключените договори за покупко-продажба.
Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС изводът на въззивния съд за значението на обстоятелството дали протокол по чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ е съставен по надлежния ред и може ли от него да бъде направен извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК, е неправилен.
На първо място по причина, че по реда на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, докато в настоящия случай нито една от спорещите страни не поддържа в процесните имоти да съществуват такива сгради, с оглед на което да е било необходимо изготвянето на протокол по чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ. Освен това с оглед поддържаната от предявилите иска лица теза, че производството по възстановяване на собствеността върху надлежно заявените за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти все още не е приключило, и при липса на твърдения за съществуващи в имота сгради на организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, разпоредбата на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ в случая не може да намери приложение. Още повече, обстоятелството дали такъв протокол е съставен по предвидения от закона ред само по себе си не би могло да обоснове извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск в настоящия случай. С оглед твърденията на страните и текста на писмо изх.№864/11.12.2017г., с което ОСЗ е уведомила заявителя М. Г. Б., че на основание извършена идентификация по възстановяване на имот по преписка №0990 на Б. М. Д. в землището на [населено място] във вр. с чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е установено, че имот с пореден номер 8 попада в имоти с №№.........., .........., ........., ......... и .......... по КВС на землището, следва да се приеме, че протоколът е съставен по реда на чл.45е, ал.4 ППЗСПЗЗ.
По делото не съществува спор, че процедурата по възстановяване правото на собственост на наследниците на Б. М. Д. върху имот с площ от 5.8 дка, за който правото на възстановяване е признато с решение №08/09.04.1999г. на ПК-гр.Белоградчик, заявен под №12 в заявлението за възстановяване на собствеността и посочен под №12 в представената по преписката опис-декларация на наследодателя, все още не е приключила. Поради това за неоснователни следва да се приемат доводите на ответниците по касационна жалба, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен по причина, че земеделските земи, предмет на исковата претенция, т.е. земите, по отношение на които предявилите иска лица могат да придобият права при окончателното възстановяване на собствеността, не са индивидуализирани. Съгласно чл.45д, ал.5 ППЗСПЗЗ, когато правото на собственост е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл.18ж, ал.1, ОСЗ се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на §27, ал.2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Установяването на границите на имотите пък според чл.45е, ал.1 ППЗСПЗЗ, се извършва на място от лицето по чл.45д, ал.2 по реда на Наредба №49 от 2004г. за поддържането на картата на възстановената собственост и в присъствието на представител на ОСЗ, като съгласно чл.45е, ал.4 ППЗСПЗЗ в случаите по ал.1 ОСЗ изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота и към протокола се прилага копие от ръчна скица, изготвена при идентифицирането.
Именно в това производство се извършва идентифицирането на заявения за възстановяване имот. Въз основа на този протокол и приложената към него скица може да бъде извършена преценка кои от имотите в съответното землище не са заявени за възстановяване и стават общинска собственост по смисъла на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. кои имоти са заявени за възстановяване и не могат да бъдат придобити от общината по този ред до приключване на производството по възстановяване на собствеността, след което биха могли да се определят като остатъчен фонд. Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в практиката си /решение №212 от 06.02.2017г. по гр.д.№1493/2016г. на Първо ГО на ВКС и посоченото в него решение №203 по гр.д.№1703/2016г. на Първо ГО на ВКС/, разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината и съответно тя има право да се разпорежда с тях.
В случая според заключението на изслушаната по делото СТЕ, изпълнена от в.л.М. К., границите на процесния поземлен имот съвпадат с външните граници на ПИ №№.........., ..........., ............, ........... и ..........., като са посочени и площите, които попадат във всеки един от тези четири имота. Имотът е изчертан и графично след нанасяне на заснетите точки по координати върху КВС от представения по делото протокол за идентификация и по този начин е надлежно индивидуализиран. При разпита в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че протоколът е съставен от фирмата, която поддържа КВС, т.е. от лицето по чл.45д, ал.2 по реда на Наредба №49 от 2004г. за поддържането на картата на възстановената собственост, но не е проследявала дали протоколът е съставен в съответствие с разпоредбите на наредбата, тъй като не е имала такава задача. Пълномощникът на ответниците е поискал да бъде допуснато изслушване на допълнителна СТЕ, като вещото лице даде заключение дали протоколът от 02.07.2017г. е съставен при спазване на процедурата по Наредба №49 от 2004г. за поддържане на КВС, спазени ли са при съставянето му изискванията на чл.19, чл.23 от наредбата, съвпадат ли границите на имота по преписката с посочените в протокола, както и при индивидуализацията на имота в протокола спазени ли са разпоредбите на чл.18а и чл.18б ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел искането за неоснователно по съображения, че в отговора на исковата молба е оспорена само истинността на протокола без конкретизация верността или автентичността на същия се оспорва, а в същото време изложените доводи при поставяне на допълнителната задача са за незаконосъобразност поради нарушената процедура по Наредба №49/05.11.2004г., които сочат на искане за произнасяне по чл.17, ал.2 ГПК чрез извършване на косвен контрол на административен акт. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. представения протокол и приетото заключение на СТЕ, първоинстанционният съд е приел предявения иск за основателен. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците по иска /жалбоподатели пред въззивния съд/, направено в писмените бележки, че протоколът не е съставен по надлежния ред, имайки предвид разпоредбата на чл.45 ППЗСПЗЗ, и че от него не може да се направи извод за кои точно имоти се касае правото на собственост, върху които е прието за възстановяване с цитираното решение на ПК-Белоградчик. Заключението на приетата по делото СТЕ не е взето предвид. Предявилите иска лица не са били уведомени за необходимостта от доказване на обстоятелството, че при съставянето на протокола е спазена процедурата по наредбата, което всъщност е релевантно за изхода на спора, тъй като именно по реда на Наредба №49/2004г. следва да се установи местонахождението на заявения за възстановяване имот, след което да бъде извършена преценка дали този имот е идентичен с процесния. И ако такава идентичност бъде установена, според посоченото по-горе тълкуване на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, да се прецени дали общината е притежавала правото на собственост върху имотите, предмет на извършените през 2014г. и 2015г. разпоредителни сделки.
Поради това следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – на предявилите иска лица не са дадени указания за необходимостта от доказване на обстоятелството, че при съставянето на протокола е спазена процедурата по Наредба №49/05.11.2004г. за поддържането на картата на възстановената собственост. Даването на такива указания в случая е било необходимо, тъй като още в отговора на исковата молба, подаден от ответниците на 08.05.2018г., се съдържа довод, че процедурата по чл.45д ППЗСПЗЗ и чл.45ж ППЗСПЗЗ от страна на ОСЗ-Белоградчик при съставянето на протокола от 2017г. е изцяло опорочена – твърдят, че изцяло е нарушена процедурата, предвиждаща промени на картата на възстановената собственост, че в разрез с нормите на чл.19, чл.23, ал.1, т.1, чл.23, ал.2 от Наредба №49/2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост е извършено незаконосъобразно трасиране, отразено в протокола, на който се позовават ищците. Указания за необходимостта да се установи, че идентификацията на имота е извършена при спазване изискванията на Наредба №49/2004г. от първоинстанционния съд не са били давани. В подобна хипотеза въззивният съд, след като е приел, че възраженията, свързани с идентификацията, са включени в предмета на спора, е следвало да даде на предявилите иска лица указания за необходимостта спазването на процедурата по наредбата да бъде установено по делото, респ. да обсъди дали идентичността на заявения за възстановяване имот с процесните е установена по делото.
По реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Видинския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав, при което съдът следва да даде указания на предявилите иска лица за необходимостта от доказване на обстоятелството, че при съставянето на протокола от 02.04.2017г. е спазена процедурата по Наредба №49/05.11.2004г. за поддържането на картата на възстановената собственост, след което да събере поисканите доказателства, ако същите целят установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, и въз основа на всички събрани по делото доказателства да извърши преценка дали общината е притежавала правото на собственост върху имотите, предмет на извършените през 2014г. и 2015г. разпоредителни сделки, вкл. дали преди актуването на процесните недвижими имоти като общински е било проведено производство по идентифициране на имотите от държавния и общински фонд по реда на чл.45, ал.1 и ал.2 ПЗСПЗЗ и да е било взето решение по чл.18ж, ал.1 или по чл.27, за да се приеме, че процесните имоти не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение №16 от 21.03.2019г., постановено от Видинския окръжен съд по в.гр.д.№392/2018г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Видинския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: