3 гр. д. № 457/2012 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 358 София, 04.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 2 октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 457/2012 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на ТПК „Д. Б.”, [населено място] за отмяна на влязло в сила на 20.12.2011 г. решение от 29.05.2003 г., по гр. д. № 3049/1996 г. на СРС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 5412/2003 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че с решението е отхвърлен предявен от молителя срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] , [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] ревандикационни искове за недвижими имоти, съставляващи офиси в административна сградата, в [населено място], с админ. адрес [улица]. За да намери исковете за неоснователни съдът е достигнал до извода, че молителят, ищец по тях, не се легитимира като собственик, тъй като не е доказал да е възстановена кооперация по смисъла на §1 от ПЗР на ЗК. Не е доказал и да е съществуваща кооперация, тъй като през 1975 г. е взето решение за сливане на три кооперации: ТПК „Р.”, ТПК „В. Я.” и ТПК „Д. Б.”. Сливането е форма на преобразуване на кооперациите, в резултат на което слелите се кооперации престават да съществуват (загубват своята правосубектност) и възниква нов правен субект. Този правен субект е регистриран под името ТПК „Д. Б.”, но не е идентичен с прекратената чрез сливане кооперация. Твърдението е за това, че с решението, отмяна на което се иска, въпросът за легитимацията на молителя като правоимаща кооперация по смисъла на §1 от ПЗР на ЗК и за идентичността на ТПК „Д.Б.” с влелите се в нея кооперации, е решен в обратен смисъл от приетото в решение от 05.02.2009 г. по гр. д. № 2540/2006 г. на СГС, влязло в сила на 29.06.2011 г., когато с решение от същата дата по гр. д. № 155/2010 г. на ВКС е потвърдено. Поддържа се, че противоречието в правните изводи в решаващите мотиви в двете влезли в сила решения по въпроса за правосубектността на молителя, което обуславя основание по по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК за отмяна на по-късно постановеното. Ответникът по молбата Р. стил О. намира същата за неоснователна. Ответниците по молбата [фирма], [населено място] и „В. с.” ад, ГР. В. намират молбата за неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: За да е налице правопроизводящото основание за отмяна по чл. 303, т. 4 ГПК следва от съда да са постановени две решения по идентичен спор между едни и същи страни и на същото основание. От данните по делото се установява, че решението от 29.05.2003 г., по гр. д. № 3049/1996 г. на СРС е постановено по предявен от молителя срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] , [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] ревандикационни искове за недвижими имоти, съставляващи офиси в административна сградата, в [населено място], с админ. адрес [улица]. Решението от 05.02.2009 г. по гр. д. № 2540/2006 г. е постановено след обезсилване на първоинстанционното по гр. д. № 1162/2001 г. на СРС по предявен от ТПК „Д. Б.”, [населено място] срещу М. Г., Н. Щ., Б. Р., Е. Ш., Л. П., Е. А., Л. А.-Ш. и Н. Ш. ревандикационен иск за част от имот пл. № 1121, по плана на [населено място] Н. ”Х.Д.”. Представеното решение № 838 от 29.06.2011 г. по гр. д. 155/2010 г. на ВКС, І г. о. е постановено в производство по чл. 290 ГПК и с него е потвърдено това на въззивния съд по гр. д. № 2540/06 г. на СГС. При тези данни не е налице идентичност на делата, тъй като те се различават по страни и предмет. Сходство е налице само по отношение на ищеца по тях – ТПК Д. Б.. Неоснователно се поддържа и наличие на сходство в решаващите мотиви на съда относно това, че ищецът е правоприемник на имуществото в слялата се с други кооперации ТПК „Д. Б.”, на което основание имуществото е преминало в нейната имуществена сфера, от която е било одържавено. В решението, постановено по гр. д. № 2540/06 г. на СГС, съдът не се е произнасял по въпроса за правоприемството, тъй като легитимацията на ищеца не е била спорен факт между страните. За да е правопроизводящо основание за отмяна противоречието трябва да е налице между решенията, а на между техните мотиви или между решеното по едното решение и мотивите по другото решение. В случая решенията са постановени по дела с различни страни и предмет, поради което отмяната е неоснователна на поддържаното основание. В този смисъл е формирана практика, израз на която е и решения на ОСГК № 59 от 08.05.1986 г., 53/1987 г., постановено при действието на чл. 231, ал.1, б. „г” ГПК отм. С нея е била преодоляна обратна практика, с която е приемано, че отмяната на посоченото основание е допустима и при липса на идентичност между страни. Възприетото с посоченото тълкувателно решение и с многобройните решения, постановени в такова производство е запазило значението си и при действието на новия ГПК, с който разпоредбата на чл. 231, ал.1, б. „г” ГПК отм. е възпроизведена буквално. При тези данни не е налице идентичност между страните и предмета на решението, сочено като основание за отмяна, и решението, отмяна на което се иска, поради което не е налице основание по чл. 303, т. 4 ГПК за отмяна на посоченото решение. Молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК искането за присъждане на разноски от ответника [фирма], [населено място] е основателно. От представения договор за правна помощ сключен на 04.05.2012 г. с адв. О. се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 4800 лв. С представени фактура от 04.05.2012 г. и платежно нареждане се установява плащането му по банков път на 04.05.2012 г. Въз основа на това молителят ще бъде осъден да заплати на ответника по молбата [фирма], [населено място] сумата 4800 лв., разноски за извънредното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТПК „Д. Б.”, [населено място] за отмяна на влязло в сила на 20.12.2011 г. решение от 29.05.2003 г., по гр. д. № 3049/1996 г. на СРС на основание чл. 303, т. 4 ГПК. ОСЪЖДА ТПК „Д. Б.”, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева разноски за производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: