Р Е Ш Е Н И Е № 14
гр. София, 21.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Пламен Стоев
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 50 320 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалвано е допуснато решение № 154/ 30.09.2015 г. по гр. д. № 166/ 2015 г., с което Добрички окръжен съд, като потвърждава решение 62/ 23.04.2015 г. по гр. д. № 682/ 2014 г. на Добрички районен съд, квалифицира исковете на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Е. Г. К. по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 24 446 лв. – вземане за връщане на полученото по договор № 08/112/04153/ 12.02.2010 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., основанието на което е отпаднало след връчване на писмо с изявление за прекратяване на договора и връщане на платената сума и за сумата 1 273. 48 лв. – законните лихви върху платеното по договора в периода 07.06.2014 г. – 10.12.2014 г., квалифицирани съответно по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Касационното ожалване е допуснато за проверка на допустимостта на решението при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по въпросите: Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви? и Тези искове попадат ли в обхвата на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.)?
По повдигнатите въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията, Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (нова – ДВ бр. 18/ 2005 г). След изменението на върховния закон бе сключен Договорът за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз (обн. ДВ бр. 103/ 2006 г.). Договорите, въз основа на които на правен субект в държава-членка на ЕС може да бъде предоставена безвъзмездно финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционн фондове на ЕС (ЕСИФ), процедурите по тяхното сключване и по провеждане на контрола за тяхното изпълнение, са предвидени в различни регламенти, част от вторичното право на ЕС. Сключването на тези договори е инструмент за осъществяване на политиката на ЕС за хармонично развитие чрез икономическо, социално и териториално сближаване – чл. 174, пар. 1 от ДФЕС. Инструментът служи за удовлетворяване на публичен интерес – този на ЕС, на държавите-членки и на гражданите на ЕС. Гарантирането на публичния интерес е наложило в чл. 175 ДФЕС да се установят задължения на държавите-членки за постигане на целите по чл. 174 ДФЕС, както и инструментариумът, чрез който С. подкрепя осъществяването на тези цели – ЕСИФ.
Правото на Европейския съюз въвежда и пряка регулация на правоотношенията по достъпа и ползването на финансовата помощ от ЕСИФ, за да гарантира постигането на целите в чл. 174 ДФЕС, а оттук – и на публичния интерес. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони е ЕСИФ. За обсъжданата група правоотношения релевантните актове от правото на ЕС са Регламент (ЕО) 1782/ 2003 на Съвета относно установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за изменение на Регламенти (Е.) № 2019/ 93, (ЕО) № 1452/ 2001, (ЕО) № 1453/ 2001, (ЕО) № 1454/ 2001, (ЕО) 1868/ 94, (ЕО) № 1251/ 1999, (ЕО) № 1254/ 1999, (ЕО) № 1673/ 200, (Е.) № 2358/ 71 и (ЕО) № 252/ 2001 и на Регламент (ЕО) № 796/ 2004 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрирана система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент № 1782/ 2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми на директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители.
Чл. 174 и чл. 175 ДФЕС изисква от държавите-членки създаването и на национална правна рамка, която да провежда тази политика на Европейския съюз. На национално ниво правната рамка на обсъжданите правоотношения е създадена със Закона за подпомагане на селскостопанските производители (ЗПЗП) и с Наредба № 9/ 03.04.2008 г. на министъра на земеделието и горите, издадена в делегацията от § 35 ПЗР на ЗПЗП. Наредба № 9 урежда на национално ниво условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селскостопанските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, а ДФ „Земеделие“ осъществява функциите на Разплащателна агенция по провеждането и контрола на програма по смисъла на посочените регламенти ЕО (чл. чл. 2а – 2д и чл. 11 и 11а ЗПЗП).
В чл. 21 от Наредба № 9 е предвидено, че след одобряване на заявлението за подпомагане се подписва договор между органите на Разплащателната агенция (РА) и ползвателя на финансовата помощ по програмата (бенефициента). Съгласно чл. 6 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г., помощта се изплаща на два етапа: първото плащане се извършва след одобряването на заявлението за подпомагане, а второто плащане - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9, в срок до 3 месеца от подаването на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2, РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА. По силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащането на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми със законните лихви към тях и/ или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. отчитат административния характер на материалното правоотношение, което възниква между административен орган – ДФ „Земеделие“ в качеството й на разплащателна агенция по смисъла на приложимите Регламенти (ЕО) (чл. 11, ал. 2, т. 4, вр. чл. 11а ЗПЗП) – и подпомаганото лице.
Правният анализ на текстовете от Наредба № 9, които следва да се тълкуват във връзка изискванията на приложимите Регламенти (ЕО), налагат следните изводи. Първо, административният елемент присъства при възникване на отношенията на финансово подпомагане по Наредба № 9 и Регламент (ЕО) № 1782/ 2003. Второ, административни са и следващите правоотношения по сключения договор, поради което договорът не е източник на граждански правоотношения, а на административни. Трето, административни са и правоотношенията във фазата на допустимост на подпомагането и в тази на контрола по изпълнението на договора, така както го предвижда Регламент ЕО № 796/ 2004 г. Поради това с т. 1 ТР № 8/ 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/ 2015 г. О. на ВАС, I и II колегия прие, че актовете, издавани от органите на РА – ДФ „Земеделие“, с които одобрява/ мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ и/ или иска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/ или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ (чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9) са индивидуални административни актове (ИАА) и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.
Междувременно бе приет и на 25.12.2015 г. влезе в сила Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Той въвежда общата правна рамка на национално ниво, насочена към кодифициране на правилата, по които се управляват и разходват предоставените от Европейски съюз публични средства, както и към регламентиране на ясен съдебен контрол за защита на участващите в процеса граждани и организации. ЗУСЕСИФ има характер на процесуален закон в изпълнение на задължението на РБългария по чл. 175 ДФЕС. В категорията на административните договори, сключвани при действието на съответните вторични актове на правото на ЕС, са и договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за развитие на селските райони по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони в периода 2007 - 2013 г. (тези по Наредба № 9/ 03.04.2008 г.). А. следва от § 1, т. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ, но договорите по Наредба № 9 и контролът по тях и след влизане в сила на ЗУСЕСИФ продължават да са обект и на специална (предвидената в ЗПЗП и Наредба № 9) правна уредба - § 4 ДР на ЗУСЕСИФ.
Със ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 20.09.2016 г.) и на национално ниво е институционализиран (намери обща правна уредба) административният договор (чл. 19а – 19ж АПК). С § 6, ал. 3 от ЗР на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 20.09.2016 г.) бе изменена разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Повдигнатите въпроси изискват да бъде подложен на тълкуване на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г., в сила от 25.12.2015 г.). Това е така, защото писменото изявление на органите на РА – ДФ „Земеделие“ за прекратяване на договора по Наредба № 9 и за връщане на изплатената сума заедно със законните лихви върху нея, е изявление за финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, вр. чл. 33 от Наредба № 9. От друга страна, то е и актът, който чл. 166, ал. 1 ДОПК предвижда да установява публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. На тълкуване следва да бъде поставена цялата разпоредба на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ, а не отделните нейни алинеи, за да бъде изяснена точната воля на законодателя, изразена с нея.
Общото между трите алинеи е в това, че законодателят уреди развитието на заварените производства към влизане в сила на ЗУСЕСИФ, доколкото самият ЗЕСЕСИФ е процесуален закон. Трите алинеи проявяват и различия.
Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ, започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. Систематичното тълкуване на ал. 1 във връзка със следващите две алинеи изяснява, че е посветена на заварените административни процедури по финансово подпомагане от ЕСИФ, недостигнали съдебна фаза. Производствата имат права уредба на национално ниво в други законови и подзаконови нормативни актове, включително ЗПЗП и Наредба № 9, които ЗУСЕСИФ завари. § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ повелява административните процедури да приключат по досегашния (заварения) ред.
Следващите две алинеи на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ, са за заварените (висящи) административни производства, достигнали съдебна фаза.
Съгласно § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ, образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства (първоначална редакция)/ дела (сегашна редакция) по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7. Ал. 2 зачита, че тези съдебни производства/ дела и до влизане в сила на ЗУСЕСИФ се гледат по реда на АПК по жалби от бенефициерите. Изявленията за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган са ИАА (чл. 21, ал. 1 и 2 О.). Те са и актовете, които установяват публично-правното държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Ал. 2 (пре)урежда тези съдебни производства, които към влизане на ЗУСЕСИФ се разглеждат по реда на АПК, и повелява да се довършат по новите правила на чл. 21, ал. 1, и ал. 5 – 7 ЗУСЕСИФ - съкратени срокове на разглеждане, специална държавна такса с възможност за освобождаване от заплащането й за жалбоподателите по § 1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси.
Съгласно § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. § 7 ПЗР на ЗИДАПК предвиди тя да влиза в сила от 25.12.2015 г. – датата, на която влезе в сила самият ЗУСЕСИФ.
Във времевия обхват на ал. 3 са включени съдебни производства, които изменението на АПК с ДВ бр. 74/ 2016 г. завари. Тя не пре(урежда) приключилите съдебни производства, ако и да са били висящи към влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Постановените по тях съдебни актове (решения и определения) са породили правни последици, а волята на законодателя, изразена в ал. 3, не следва да се тълкува в смисъл, да ги преурежда.
В предметния обхват на ал. 3 са включени гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган. Административно е правоотношението между бенефициента и ръководителя на разплащателния орган във всяка фаза на производството по управление и разходване на публичните средства от ЕСИФ. То е такова и във фазата на неговия контрол, а именно в тази фаза от административното производство се издава писменото изявление за финансова корекция. Гражданскоправно отношение между страните по административния договор възниква, когато предявеният от бенефициента иск е за реално изпълнение на правата по административния договор или за обезщетение от неговото неизпълнение. В тези отношения страните по административния договор са равнопоставени, а споровете между тях – гражданскоправни. Ал. 3 изисква също гражданското дело да е „срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган“. Следователно (гражданскоправният) иск за реално изпълнение бенефициерът следва да обуславя с твърдения, че изявлението за финансова корекция не засяга дължимото по договора, тъй като е невалиден/ незаконен ИАА. (Гражданскоправният) искът за обезщетение на вредите от неизпълнението на договора бенефициерът следва да обосновава също с твърдения за невалидност/ незаконосъобразност на изявлението за финансова корекция, доколкото административният характер на договора изключва иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а този иск на бенефициера има своята правна квалификация в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
До влизане в сила на ЗИДАПК тези (две групи) граждански дела са разпределени в подведомствеността съответно на гражданските (общи) съдилища и на административните съдилища. Ал. 3 на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ повелява заварените към влизането й в сила производства да бъдат довършени по досегашния ред – съответно по реда на ГПК (аргумент от чл. 14 ГПК) или по реда на АПК (арг. от чл. 1, ал. 2, вр. чл. 128, ал. 1, т. 6 (предишна т. 5) АПК).
Новата Ал. 3 отчита, че след влизане в сила на § 4 на от ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 2016 г.) законодателят постави в компетентност на административните съдилища не само административните, но и всички граждански дела за изпълнението на административния договор, включително за изпълнението на договора за средствата от ЕСИФ, доколкото друго от специален закон не следва (новата т. 3 на чл. 128, ал. 1 АПК със същото изменение на АПК). В компетентност на административните съдилища законодателят остави гражданскоправните спорове за обезщетение от незаконните актове на ръководителя на РА, включително по извършените финансови корекции (чл. 71 ЗУСЕСИФ), но за тези гражданскоправни съдебни производства, образувани след влизане в сила на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 2016 г.), се прилагат новите изисквания от чл. 27, ал. 5 – 4 ЗУСЕСИФ – кратки срокове на разглеждане и новите държавни такси. Ал. 3 на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ повелява тези гражданскоправни производства, заварени към влизането й в сила (към датата, на която влезе в сила ЗИДАПК), да се довършат по досегашния ред – съответно по реда на ГПК за делата в първата група (аргумент от чл. 14 ГПК) и по реда на ЗОДОВ (аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 128, ал. 1, т. 4, а преди т. 3 АПК) – изборна местна подсъдност и проста държавна такса от чл. 9а. При разглеждането на тези граждански дела съдилищата следва да отчетат също, че § 10, ал. 3 ЗУСЕСИФ няма съдържание, което да изключва компетентността по чл. 17, ал. 2 ГПК (за първата група дела), нито изискванията от чл. 204 АПК (за втората група).
§ 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ и в трите свои алинеи урежда развитието на заварените (висящи) производства (административни и съдебни) и не следва да се тълкува разширително. Съдебните производства, които не влизат в предметния обхват на § 10, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, се довършват по новия ред.
В предметния обхват на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ не попадат и по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА не следва да се поставят искове на РА – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора за безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на РА – ДФ „Земеделие“ с изявление за прекратяване на договора и искане за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви върху нея (чл. 33 от Наредба № 9). Ръководителят на управляващия орган (РА) е издател на ИАА, той проявява държавната власт, а за него право на жалба/ искова молба по повод правните последици от издадения ИАА не произтича (аргумент от обратното на чл. 120, ал. 2 КРБ). Не е гражданско делото по повод правните последици от ИАА, който е изявление за финансова корекция, но и установява публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. По това дело е изключена всяка компетентност и на общите, и на специалните съдилища.
Ако индивидуалният административен акт (ИАА) е влязъл в сила, чл. 27, ал. 3 ЗПЗП задължава органите на РА – ДФ „Земеделие“ да го представят на публичния изпълнител за принудително събиране по ДОПК (чл. 27, ал. 5, изр. 1 ЗПЗП и чл. 269, ал. 1, вр. чл. 268 АПК). ДФ „Земеделие“ няма интерес да отнася спора за последиците от ИАА до съда (общ или специален).
Ако ИАА не е влязъл в сила, гражданският съд също няма задължението от чл. 135, ал. 2 АПК да изпрати делото на административния съд. Обективното ни процесуално право не допуска издателят на индивидуален административен акт да иницира съдебен спор за неговата валидност и законосъобразност.
Ако гражданският съд погрешно (в нарушение на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 25, ал. 5, изр. 2 ГПК) е издал заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК за публичното държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ГПК, подлежи на прекратяване производството по иска, предвиден в чл. 422 ГПК, ако е било образувано пред гражданския съд. ДФ Земеделие разполага с право на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК за частните държавни вземания, които възникват въз основа на договор; не и за публичноправните. По вече изложените причини гражданският съд няма задължението от чл. 135, ал. 2 АПК да изпрати делото на административния съд.
Изложеното налага следните отговори на повдигнатите въпроси:
Не попадат в подведомствеността (подсъдността) на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщането на изплатената по договора сума заедно със законните лихви към нея. Актът е индивидуален административен (ИАА) (аргумент от чл. 21, ал. 1 и 2 АПК, а след влизане на ЗУСЕСИФ в сила – от чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ). Издаденият акт установява публично държавно вземане, предвидено в чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК (чл. 166, ал. 1 ДОПК). Той представлява изявление за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган по смисъла на чл. 71 ,ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, но не попада в предметния обхват на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСЕФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.). Гражданският съд е длъжен да прекрати отнесеното до него дело, без да има задължение да го изпраща на административния съд (чл. 135, ал. 2 АПК). Делото не попада и в компетентността на административния съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд разгледа жалбата, провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и в съответствие на дадените отговори го намира недопустимо. Съображенията са следните:
В исковата молба от 12.12.2014 г. касаторът обосновава легитимацията си на кредитор по исковете, предявени пред гражданския съд, със следните твърдения: 1) в качеството на Разплащателна агенция по смисъла на чл. 11а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, вр. § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП и на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г., ДФ „Земеделие“ сключва с ответника по касация договор № 08/ 112/ 04153/ 12.02.2010 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г; 2) с договора ДФ „Земеделие“ се задължава да отпусне на ответника по касация безвъзмездна финансова помощ за сумата 48 892 лв. чрез две равни плащания; 3) ДФ „Земеделие“ на 17.03.2010 г. прави първото плащане по договора за сумата 24 446 лв.; 4) с писмо изх. № 01-033-6500/ 283/ 28.04.2014 г. директорът на Областна дирекция – В. на ДФЗ отказва второто плащане, прекратява договора и иска връщане на изплатената сума от 24 446 лв., мотивирайки се с това, че ответникът не е изпълнил своето задължение по чл. 5. 1. от договора и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. да подаде в уговорения срок заявката за отпускане на остатъка от помощта; 5) писмото е получено на 28.04.2014 г. и 6) в периода 07.06.2014 г. – 10.12.2014 г. ответникът е в забава по задължението да върне изплатената сума.
Въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че е сезиран с недопустим спор за последиците от ИАА, които са публичноправни (аргумент от чл. 21, ал. 1 и 2 АПК, чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166, ал. 1 ДОПК) и като приеме, че искът не е в компетентността и на административния съд, да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството.
Поради това и на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 1, изр. 1 ГПК касационната инстанция е длъжна да обезсили недопустимите въззивно и първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените от ответника по касация разноски.
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 154/ 30.09.2015 г. по гр. д. № 166/ 2015 г. на Добрички окръжен съд и потвърденото с него решение № 62/ 23.04.2015 г. по гр. д. № 682/ 2014 г. на Районен съд - Балчик.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на ДФ „Земеделие“ срещу Е. Г. К. за сумата 24 446 лв. –вземане за връщане на полученото по договор № 08/112/04153/ 12.02.2010 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и за сумата 1 273. 48 лв. – законни лихви върху главницата в периода 07.06.2014 г. – 10.12.2014 г .
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на Е. Г. К. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|