Р
Е
Ш Е
Н
И Е
№
558
София,
22 януари 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в
съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ:
Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Кр.
Колова
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 596/2009 г.
Касационното производство е образувано по жалба на
подсъдимия П. Ц. М. срещу въззивно решение №
316/27.07.2009 година постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д № 470/2009
година.
В жалбата не са очертани конкретните касационни
основания, но от съдържанието й могат да се изведат тези по чл. 348 ал. 1, т. 1
и 2 НПК – за допуснато съществено процесуално нарушение довело до неправилно
прилагане на материалния закон. Твърди се, че изводите на съдилищата за
неговата вина са произволни и не кореспондират с обективните данни по делото.
Иска касационната инстанция да отмени въззивното
решение и да го оправдае по обвинението описано в обвинителния акт.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция
подсъдимият се явява лично и със служебно назначеният му защитник от
предходните съдилища адвокат Т от САК. Последният поддържа жалбата и пледира за
оправдаване на касатора. Позовава се на това, че в
основата на осъдителната присъда, потвърдена с обжалвания съдебен акт, са
поставени само косвени доказателства. Навежда доводи в подкрепа на касационното
основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, за допуснато съществено процесуално
нарушение, поради това, че съдилищата не са изпълнили задължението си свързано
с разкриване на обективната истина – чл. 13 ал. 1 НПК. Пледира, че от началото
на процеса до настоящата инстанция на защитата не е известно кога е извършено
деянието и относно колко пакетчета с хероин е обвинението спрямо подсъдимия за
разпространение на наркотични вещества. Прави алтернативно на посоченото в
жалбата искане, за изменение на въззивното решение,
чрез намаляване на наказанието и по конкретно, на размера на наказанието глоба.
Твърди, че неговият подзащитен е наркозависим,
полага усилия да преодолее това и евентуалното му неправилно осъждане може да
го демотивира и да попречи за реализирането на тези
му намерения.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.
Аргументира тезата си с наличие на безспорни и безпротиворечиви
доказателства в подкрепа на обвинението – дактилоскопни
следи оставени от подсъдимия върху опаковката на предмета на престъплението,
подкрепени от показанията на свидетели.
Върховният касационен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Жалбата е основателна.
С присъда № 26/12.12.2008 година, постановена от
състав на Софийски градски съд по н о х д № 210/2008 година, подсъдимият е
признат за виновен в това, че на 18.09.2007 година, в гр. С., без
надлежно разрешително разпространил на Н. Ц. високорискови
наркотични вещества – 0,466 грама хероин със съдържание на активен компонент –
15 % диацетилморфин, на стойност 26 лева – прест. по чл. 354а ал. 1, пр. 5 НК. На основание чл. 54 НК,
му е наложено наказание две години лишаване от свобода, условно, с четири
години изпитателен срок и 5 000 лева глоба.
Със същата присъда е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1 000 лева на Ц. , спрямо която е приложена
диференцираната процедура по чл. 78а НК.
Съдът е възложил разноските по делото на двамата
подсъдими по делото и се разпоредил отнемане в полза на държавата на предмета
на престъплението.
Въззивният съд потвърдил тази присъда изцяло.
По касационното основание за допуснати съществени
процесуални нарушения:
Законосъобразността на въззивното
решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява
процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване
на обективната истина.
При проверката се установи, че в обвинителния акт,
като предмет на престъпление са описани две пакетчета с наркотик – едно
хартиено, съдържащо друго прозрачно пликче /описано във всички процесуални
документи като обект № 1/ и един брой прозрачно найлоново пакетче, /описано
като обект № 2/.
В първото съдържанието на наркотика е 0,006 гр., на
стойност 3 лв., а във второто – 0,46 гр., на стойност 23 лева. Обвинението
срещу двамата обвиняеми /Нона Ц. , за държане и касатора П. М. за разпространение/ към този процесуален
момент е за общото количество на стойност 26 лева. С обвинителния акт е прието,
че двете пакетчета са били предмет на инкриминираната сделка на 18.09.2007
година.
Съдилищата също са приели, на предмет на
престъплението, за което подсъдимия М е предаден на съд са двете пакетчета и че
деянието е извършено на 18.09.2007 година.
Основателна е тезата на подсъдимия и защитата му, че
са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда
постановил обжалвания съдебен акт, относно авторството и вината на подсъдимия
за инкриминираното престъпление. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1
НПК, решението за доказаност на обвинението в тази
насока е взето не на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
На първо място, изобщо не са обсъдени показанията на
Ц. , /с.з. І инст. от 12.12.2008 г. л. 105/ че на инкриминираната дата тя е
показала на полицаите в магазина само един пакет хероин поставен от нея
в хартия от тефтер, откъснат от нея в магазина, в който работи. По късно, след
задържането й, на същата дата, тя е предала доброволно на органите на
дознанието два пакета, описани като обекти с № 1 и 2. Този пакетиран в
найлон със сферична форма, описан като обект № 2, /вж. протокола за доброволно
предаване на л. 54 от дос.п-во/
е по-голямото количество. Другото пакетче с малкото количество хероин било
поставено в изследваното за дактилоскопни следи парче
хартия. Експертизата е установила наличие на такива следи от подсъдимия М, само
върху това парче хартия. На тези нейни показания не противостои нито едно
доказателство, тъй като от двамата оперативни работници само единият /Г.
Спасов/ е видял, че Н. предава нещо синьо на цвят, което предполага, че е
банкнота от 20 лева, а какво тя е получила не може да опише, тъй като тези неща
са дребни. От изложеното до тук се пораждат други неизяснени въпроси, като: а/
Същият свидетел -. С. в писмения доклад до началника си е посочил, че на
инкриминираната дата лично е установил след като се легитимирал, че Н. Ц. е
закупила от М. едно топче хероин за 20 лева. б/ вторият оперативен
работник, /св. Здравко А. / в съдебно заседание, по основните въпроси предмет
на доказване е заявил, че няма спомен / с.з. І инст. от 8.05.2008 г. л. 45/.
Той, обаче също изготвил докладна записка до своя началник, от 19.09.2007 г., в
която обяснил, че Ц. е предала доброволно, освен това количество закупено на
18.09. и друго, закупено предишния ден, също от П. М. Очевидно става дума за
обект № 1. в/ какви обстоятелства са наложили полицейският служител, който
продължил да следи М. да прекъсне това основно действия, с оглед получената
задача и да се озове в магазина при другия оперативен работник. Изяснено е, че
С. вече е извикал свои колеги, за проведеното задържане и отвеждане в І РПУ на
Н. Ц. ; Т. е особено съществено за разкриване на обективната истина, тъй като
след задържането на Ц. , двамата свидетели продължили наблюдението на М. и го
заловили след 40-60 минути заедно с друг предполагаем купувач на дрога – Д. Д. След задържането им се установява, че сделка
с наркотици между тях няма, а при проведените оперативно следствени действия –
обиск и претърсване в дома на М. и личен обиск на същия, сумата от 20 лева, за
която св. С твърди, че е получил от Н. , не е намерена.
На второ място, въпреки че не са събрани по реда на
НПК, настоящият състав се запозна и с материалите приложени към делото, за
илюстрация на това, че полицейските служители са имали основателни
предположения да проследят поведението на М. /не е изяснено, защо не са
събирани ВДС чрез СРС/. От тези материали личи, че те са задържали за по 24
часа, различни лица, с мотива че са без документи за самоличност, които са
давали писмени обяснения и са описвали за наркоразпространител
лице с ръст между 1,60 – 1,70 м., с черна коса, набит, с криви зъби, чието име
не знаят, но могат да разпознаят. Тези материали са по делото и органите на досъдебното производство са били запознати с тях и въпреки
посочените по-горе несъответствия в доказателствения материал, относно времето
на извършването на деянието /само на 18.09.2007 г. или и на предния ден –
17.09.2007 г./ и броя на пакетчетата с наркотично вещество – /едно или две на
брой/, както и посочените по-горе съмнения за авторството не са извършили
следственото действие – разпознаване на лице, по реда на НПК. Не са били
разпитани като свидетели по реда на НПК лицата, които описват наркоразпространителя, за да бъдат проверени фактите в
съдебно заседание по правилата за справедлив процес – в присъствието на
страните. Констатацията за несъответствия означава, че обвинителният акт не отговаря
на задължителните указания дадени в т. 4.2 на ТР № 2/2002 г на ОСНК при ВКС –
„В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му /чл. 82, ал. 1, т. 1
НПК отм.; в сега действащия - чл. 102 ал. 1, т. 1
НПК/. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението…”
По повод на изложеното и доводите на защитата за
нарушение на чл. 13 ал. 1 НПК, относно задължението на съда, прокурора и
разследващите за разкриване на обективната истина, настоящият състав намира
следното: По принцип основната функция на съда в състезателното наказателно
производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес
изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно
упражняване на предоставените им от закона права. Тежестта на доказване е върху
прокурора и разследващите органи. Съдът е арбитър по фактически и правни
спорове, а не орган по разкриване на престъпленията и разобличаване на
виновните. Той е обвързан от задължението за служебно събиране на доказателства
само тогава, когато страните бездействат и същевременно извършването на
необходимите следствени действия /например както е в случая – разпознаващи лица
и извършване на разпознаване по реда на чл. 171 НПК/ е възможно непосредствено
без да се налага съдът да извършва оперативно-издирвателни
мероприятия.
От изложеното следва, че съществената непълнота в
обстоятелствената част на обвинителния акт, относно времето на участието на
подсъдимия в престъплението в което е обвинен и липсата на яснота кое от двете
пакетчета кога е било разпространено, пряко рефлектира върху правото на защита
на подсъдимия и върху пълнотата и точността на съобразителната част към
съдебните актове, предмет на касационен контрол.
Посочените процесуални нарушения са съществени, по
смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и налагат отмяна на въззивното
решение и връщане на делото на прокурора, за отстраняване на тези от описаните
процесуални нарушения, които са от неговата компетентност.
Присъдата по отношение на Н. М. Ц. е влязла в сила и
не е предмет на касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 и чл. 348, ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 НПК,
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение №
316/27.07.2009 година постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д №
470/2009 година и присъда № 26/12.12.2008 година по н о х д № 210/2008 година
по описа на Софийски градски съд в частта, с която е признат за виновен в
престъпление по чл. 354 ал. 1, пр. 5 НК подсъдимият П. Ц. М. и ВРЪЩА делото на
Софийска градска прокуратура за отстраняване на посочените в съобразителната
част на настоящето решение процесуални нарушения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия
Севдалин Мавров по
касационно
дело№ 596/2009 г.
Не съм съгласен с решението на
мнозинството по настоящото дело както по отношение на направената преценка на
доказателствения материал, така и по отношение на последиците за наказателното
производство.
Първо, мнозинството приема,че
жалбата на касатора е основателна, изтъквайки в
мотивите си съображения, които не са посочени от страна на Маринов.
Второ, посочените в жалбата
оплаквания, които могат да се подведат под касационното основание по
чл.348,ал.1,т.2 НПК, тъй като се твърди,че доказателствената преценка на долустоящите съдилища е неправилно формирана, са обсъждани подробно от САС. Даден е отговор
на всеки проблем, който е бил поставян в хода на производството. Обсъждането на
отделните доказателства не е фрагментарно и изолирано. Доказателствените
логически връзки са ясни и подробно обсъдени.
Като имам предвид единствено годните и събрани по реда
на НПК доказателствени средства, каквото задължение съдът има по силата на
чл.105,ал.2 НПК, считам,че решението на въззивната
инстанция трябва да бъде потвърдено в частта,в която ВКС е легитимиран да се
произнася. Обясненията на Ценкова в качеството й на
подсъдима, са доказателствено средство, но и средство за защита. Следователно
те трябва да бъдат преценявани с нужното внимание изцяло в контекста на
останалия доказателствен материал. Оценката им от страна на мнозинството им
придава доминиращ характер, без да се държи сметка за казаното от
свидетелите-полицейски служители, които мнозинството не приема да са
недопустимо свидетелстващи лица.
Не на последно място, изключително решаващо значение
за мен в случая има намерената дактилоскопна следа,
изхождаща от подсъдимия, открита върху хартиеното пликче, добрволно
предадено от Ценкова. Това доказателство, за липса на
манипулируемост на което аз нямам съмнения, обмислено
на фона на останалите доказателства, създава у мен твърдото убеждение за доказаност на инкриминираното на Маринов конкретно
обвинение, за което той е осъден.
Водим от изложените доводи, подписвам решението с
особено мнение.
СЪДИЯ
СЕВДАЛИН МАВРОВ