Р Е Ш Е Н И Е №.96 гр. София,05.08.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№907 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. З. Х. срещу решение №793 от 12.12.2014 г. по в.т.д.№1154/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №381 от 28.07.2014 г. по т.д.№432/2013 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Г. З. Х. и [фирма], като съищец, срещу [фирма] искове по чл.134 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на съищеца: сумата от 123 800 лв., ведно със законната лихва от 14.06.2013 г., застрахователно обезщетение за откраднат лек автомобил, ползван от Г. З. Х. на основание договор за финансов лизинг, сключен с [фирма], за който автомобил е бил сключен договор за застраховка между съищеца и ответника, както и сумата от 36 980.27 лв. – обезщетение за забава за периода 21.07.2010 г. – 13.06.2013 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че в нарушение на процесуалния закон, въз основа на неприети доказателства по делото, въззивният съд е приел, че ищецът физическо лице не е изпълнил задълженията си по договора за лизинг, поради което и договорът е бил прекратен, въпреки че нито една от страните в течение на производството пред въззивния съд, а и пред първата инстанция, не е навела твърдения и доказателства в тази насока. В този смисъл и тъй като са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.134 от ЗЗД, вр. чл.208 от КЗ, се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. [фирма] и [фирма] не заявяват становище по жалбата. С определение №91 от 05.02.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 от ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказана активната материалноправна легитимация на ищеца Г. З. Х., тъй като с оглед липсата на доказателства относно заплащането от ищеца на лизинговите вноски по договора за лизинг, което представлява условие за възникване на вземането му по този договор /за част от застрахователното обезщетение, надхвърлящо сбора от оставащата главница и неплатените към момента на изплащане на обезщетението лизингови вноски и други плащания/ и с оглед данните от заключението на ССЕ за прекратяване на договора за лизинг, визираният ищец не е кредитор спрямо лизингодателя – съищец. В този смисъл въззивният съд е достигнал до извод, че исковете по чл.134 от ЗЗД се явяват неоснователни, като не се налага обсъждане на останалите въпроси по делото, тъй като това не би довело до становище, различно от изложеното. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решения №670 от 27.12.2010 г. по гр.д.№1728/09 г. на ВКС, №14 от 03.08.2012 г. по гр.д.№217/2010 г. на ВКС, №131 от 14.07.2011 г. по гр.д.№1120/2010 г. на ВКС, №222 от 18.07.2012 г. по гр.д.№1186/2011 г. на ВКС, №176 от 08.06.2011 г. по гр.д.№1281/2010 г. на ВКС, №246 от 23.10.2013 г. по гр. д. №3418/2013 г. на ВКС, ГК, №104 от 29.09.2015 г. по т.д.№3894/2013 г. на ВКС, ТК, ТР №1/2013 г. на ОСГТК и мн.др., с която в обобщение се приема, че с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 от ГПК, въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция. Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като в случая, въззивният съд в противоречие с това разрешение, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е разгледал въпроса за изправността на ищеца физическо лице по отношение задължението му за заплащане на лизингови вноски по договора за лизинг и прекратяването на същия, без в тази насока възражения, факти и обстоятелства да са били изложени от която и да е от страните в хода на първоинстанционното производство, а и пред въззивния съд, а от друга страна не е изложил съображения по основните спорни между страните по делото въпроси: настъпило ли е застрахователно събитие кражба и при какви обстоятелства, ако е настъпило, предоставена ли е от физическото лице невярна информация на застрахователя за обстоятелствата, при които е отнет автомобила, положена ли е от това лице необходимия минимум грижа по опазване на предоставения му автомобил и т.н., обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните /наведени във въззивната жалба и в отговора/ във връзка със спорните въпроси по делото. При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №793 от 12.12.2014 г. по в.т.д.№1154/2014 г. на АС Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.