О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 462 гр.София, 03 октомври 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2975 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Г., чрез адвокат Н. Г.-Г. от САК срещу определение № 1460 от 03.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1651/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава определение № 6813 от 08.03.2017 г. по гр. дело № 2624/2017 г. на Софийски градски съд, Първи брачен състав, за прекратяване на производството по делото, образувано по молба на В. Д. Г., за осиновяване на дете от съпруг на родител, на основание чл.103 СК. В частната касационна жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, тъй като неправилно са били възприети изводите на първоинстанционния съд, че детето е с установен произход от бащата, поради което осиновяване между роднини по права линия е процесуално недопустимо. Според жалбоподателя, в удостоверението за раждане на детето се вписва баща – „по думите на майката“, но това записване не доказва произход от това лице, поради което се иска да се отмени определението на апелативния съд и да се допусне пълно осиновяване на детето на неговата съпруга. В допълнение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: „По дело за осиновяване кой е правопораждащият факт: Съдебното решение за допускане на осиновяването или издаденият въз основа на него акт за раждане” и „Може ли актът за раждане на осиновено дете да установи произход от лице, което не е осиновител според съдебното решение за допускане на осиновяването”. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е сезиран с молба на основание чл.103 СК за пълно осиновяване на малолетно дете, което е било осиновено от съпругата на молителя с влязло в сила решение на съда в У.. При преценка на приложеното, с превод на български език, свидетелство за раждане на детето, в което като баща е вписан В. Д. Г. - съпруг на майката, съдът е приел, че детето има установен произход от бащата, поради което, с оглед въведената в чл.80, ал.1 СК забрана за осиновяване между роднини по права линия, молбата на В. Д. Г. за пълно осиновяване е недопустима. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по втория повдигнат въпрос, който уточнен при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за доказателствената сила на издаден в чужбина акт за раждане на осиновено дете относно произхода от бащата, който не е осиновител според съдебното решение за допускане на осиновяването. По поставения въпрос има задължителна практика на Върховния касационен съд, формирана с определение № 263 от 06.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1238/2015 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в което се приема, че съгласно чл.34, ал.2 ЗГР, актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче трябва да се отчита, че материалната доказателствена сила се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. Съгласно чл.37, ал.2 ЗГР, при съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние, като в актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон. Когато актът за раждане е съставен, въз основа на акт за раждане, съставен в друга държава, съдът следва да вземе предвид кое е приложимото право и да установи неговото съдържание. Едва след като установи по какъв ред е създаден чуждестранният (първичният) акт, съдът може да прецени неговата доказателствена сила и да направи преценка за доказателствената сила на съставения в България вторичен акт. Актовете за гражданско състояние се ползват с материална доказателствена сила, ако са съставени по установения в приложимия закон ред, като вторичният акт не може да има по-голяма доказателствена сила от първичния. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло цитираната съдебна практика и предвид на дадения отговор на повдигнатия въпрос, частната касационна жалба е основателна. В случая, въззивният съд правилно е приел, че съдът е сезиран с молба за пълно осиновяване на дете от съпруг на родител, на основание чл.103 СК. В нарушение на закона, обаче, съдът е преценил доказателствената сила на издадения в чужбина акт - свидетелство за раждане на детето В. В. Б., [дата на раждане] в У., тъй като в заверения и легализиран превод на български език на извлечението от държавния регистър „Гражданско състояние” за ражданията в У., изрично е посочено, че сведенията за бащата в акта за раждане на детето се вписват по указания на майката, когато няма решение на съда, както е в случая. Съгласно чл.135, ал.1 от Семейния кодекс на У., при раждане на дете от майка, която не е в брак, в случая, когато няма съвместно заявление на родителите, на бащата или съдебно решение, записването на бащата в регистъра за раждане се извършва по фамилното име на майката, а неговите име и презимето се вписват по нейно указание. След като съгласно украинското право е издаден акт за раждане на дете под № 77 от 27.05.2009 г. от Отдел за държавна регистрация на актовете за гражданско състояние към Регистрационна служба на Т. районно управление „Правосъдие”, В. област, по заявление на майката за осиновяване, без заявление на бащата или съдебно решение, вписаното обстоятелство в графата „баща” на акта за раждане на В. В. Б., по реда на чл.135, ал.1 от Семейния кодекс на У., не удостоверява произход от бащата, съставляващо пречка, по смисъла на чл.80, ал.1 от СК, съдът да се произнесе по молбата на В. Д. Г. за осиновяване, на основание чл.103 СК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1460 от 03.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1651/2017 г. на Апелативен съд София. ОТМЕНЯ определение № 1460 от 03.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1651/2017 г. на Апелативен съд София и връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.