Р Е Ш Е Н И Е № 347 София, 26 ноември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Вероника Имова............................................ ЧЛЕНОВЕ: ...Севдалин Мавров.......................................... ...Красимир Шекерджиев................................ при секретар ..Илияна Петкова..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП ..Ивайло Симов.............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров......................... КНОХД № .. 1049 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по чл. 346, т. 2 от НПК по подадена касационна жалба от частния тъжител П. Д. Д. срещу присъда № 267 от 30.10.2014 г. на Софийски градски съд по ВНЧХД № 3809/2014 г., с която е отменена присъда от 24.06.2014 г. на Софийски районен съд по НЧХД № 13998/2012 г., а подсъдимият М. Х. Х. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. С подадената касационна жалба се иска отмяна на постановената оправдателна въззивна присъда и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт (осъдителна присъда). В подадената в срок жалба се изтъкват бланкетно всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. В постъпилото допълнение към нея се излагат основно доводи относно нарушения на материалния закон. В съдебно заседание частният тъжител и неговият повереник поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Подсъдимият и неговият упълномощен защитник оспорват доводите на касатора и пледират въззивната присъда да бъде оставена в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура на Република България изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 24.06.2014 г. на Софийски районен съд по НЧХД № 13998/2012 г., М. Х. Х. е признат за виновен в това, че на 06.06.2012 г. в качеството си на длъжностно лице (ректор на Технически университет – [населено място]) при изпълнение на функциите си,на заседание на Академичния съвет на Техническия университет - [населено място] е разгласил публично позорно обстоятелство като заявил, че П. Д. Д. „с действията си постоянно влошава имиджа и реномето на Техническия университет – [населено място]”, което представлява извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лева. С присъда № 267 от 30.10.2014 г. на Софийски градски съд по ВНЧХД № 3809/2014 г. е отменена присъда от 24.06.2014 г. на Софийски районен съд по НЧХД № 13998/2012 г. и М. Х. Х. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. При фактическите констатации, същите до които е достигнал и първоинстанционният съд, въззивният състав е направил различна преценка за приложението на материалния закон. Като е отменил присъдата и е оправдал подсъдимия е приложил точно материалния закон. По принцип, предмет на основния състав на престъплението „клевета” по чл. 147 от НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на факти, конкретни обстоятелства, определени прояви на засегнатия, а не до вменяване на абстрактни отрицателни качества. За разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт (обстоятелство). Фактът, който се довежда до знанието на третото лице, трябва да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на честта и достойнството на пострадалия – неговият авторитет, обществената му оценка. Когато се касае за лична оценка, а не за изложение на факти от обективната действителност, е безпредметно обсъждането на нейната истинност, тъй като оценката не подлежи на проверка и доказване, а съдържанието й зависи само и единствено от автора й. Процесното изявление, вменено на подсъдимия Х. от частния тъжител Д. като клевета, също така не може да изпълни съставът на инкриминираното деяние, защото същото представлява решение на ректорския съвет, а не е лично становище или мнение. Дори и да се приеме, че употребеният израз е лично мнение на подсъдимия, обективирано в становище на колективен орган, то в същото не се съдържат данни за разгласяване на позорни обстоятелства за частния тъжител. Процесният израз съдържа негативно оценъчно твърдение по отношение не на личността на тъжителя, а относно изпълнението на служебните му задължения в качеството му на председател на определен колективен орган (контролен съвет) в системата на висшето учебно заведение. Още повече, че мнението е изразено от подсъдимия в служебно качество като председател на друг колективен орган (ректорски съвет). В жалбата се излагат декларативно доводи и за съществени процесуаслни нарушения – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, които се свеждат до твърдението, че въззивният съд е тълкувал доказателствата в противоречие с императивните правила на НПК. Същите са изцяло неоснователни. При касационната проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на тъжителя. За да са налице такива е необходимо въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на въззивното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати.Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Съдържанието на новата присъда и мотивите към нея отговарят на критериите, предвидени в чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 от НПК. Софийският градски съд, по реда на чл. 313 и 314, ал. 1 и 2 от НПК, изцяло е проверил правилността на първоинстанционната присъда и вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните. При установяване на правно-релевантните факти, въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалните изисквания по чл. 304 от НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен от подсъдимия състава на престъплението „клевета”. Въззивната съдебна инстанция правилно е достигнала до законосъобразния извод, че подсъдимият не е осъществил престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК за отменяне на присъдата на въззивния съд и същата, като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 267 от 30.10.2014 г. на Софийски градски съд по ВНЧХД № 3809/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ..............................................