Р Е Ш Е Н И Е № 332 гр. София, 03.10.2023г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Стамболова ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 642 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпил касационен протест с допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново, срещу присъда № 13 от 18.05.2023г., постановена по ВНОХД № 133/23г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с която частично е отменена присъда № 6 от 09.02.2023г. по НОХД № 821/22г. на Великотърновския районен съд и подсъдимият С. И. У. е признат за невиновен в това на 06.02.2022г., в гр. Велико Търново, ул. "К." № **, вх. „А", ет. 4, без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите да е държал високорискови наркотични вещества - 8,314 грама амфетамин на стойност 249.42 лева, и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, алт.1, т.1 от НК. Признат е за невиновен и е оправдан и по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.325 ал.3, пр.2, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК, за това, че по същото време по няколко улици на гр. Велико Търново извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и проявил съпротива срещу орган на власт, изразяваща се в неизпълнение на разпореждания на полицейски орган, като деянието се отличава с изключителна дързост, изразяваща се в застрашаване на живота и здравето на неограничен брой хора. Въззивният съд е изменил присъдата в частта, относно наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК, като намалил срока на лишаването от свобода от една година на седем месеца. Първоинстанционният акт е потвърден в останалата му част. С протеста са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Допуснатото неправилно приложение на материалния закон според прокурора се изразява в частичното оправдаване на У., което по обвинението за държане на наркотични вещества се дължи на допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата, а по обвинението за хулиганство – на погрешна правна квалификация при безспорно установени факти. Оплакването за съществени процесуални нарушения се отнася изцяло към инкриминираното деяние по чл.354а, ал.3 от НК, като се твърди липса на критично отношение към показанията на св.К. и неправилна интерпретация на редица други доказателства и доказателствени средства. Възразява се и срещу намаления размер на наказанието за престъплението по чл.270, ал.1 от НК с аргумент, че негативните данни за личността на дееца не са съобразени в достатъчна степен. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че аргументацията за оправдаването на У. по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК е неубедителна, а при определяне на наказанието е проявена неоправдана снизходителност в резултат на надценяването на смекчаващите вината обстоятелства. Защитникът пледира, че присъдата е правилна и законосъобразна. Възразява, че въззивният съд е изпълнил задължението си да провери достоверността на показанията на св.К., както и че поведението, квалифицирано в обвинителния акт като хулиганство, действително е противоправно, но не осъществява състав на престъпление. Подсъдимият моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С някои изключения, които в конкретния случай не са налице, касационната инстанция не прилага служебното начало и е ограничена в проверката на въззивния акт до обжалваните му части. Освен това, контролът се осъществява в строго определена последователност, като приоритетно се преценява касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, защото материалният закон би могъл да се приложи правилно единствено спрямо законосъобразно установена фактическа обстановка. При наличие на основание за връщане на делото за ново разглеждане, е безпредметно обсъждането на справедливостта на наказанието. Всички оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения касаят направените от съда анализ и оценка на доказателствените материали, относими към обвинението за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Настоящият състав на ВКС ги намира за основателни. По делото е надлежно установено и не се спори, че на 06.02.2022г. е извършено претърсване в жилище, находящо се в гр. Велико Търново, на ул. "К" № **, вх. А, ет. 4, в което подсъдимият С. И. У. живеел сам. Във всекидневната на апартамента на плот на стъклена масичка бил намерен несесер, съдържащ няколко пликчета с бяло кристално вещество, таблетки и капсули. Друго прозрачно пликче с бяло кристално вещество било иззето от чекмедже на скрин в спалнята. Изследването установило, че веществата съдържат амфетамин с общо количество 8,314 грама. В жилището била открита и електронна везна със следи от марихуана и амфетамин. Върху полиетиленовите пликчета са установени биологични следи от св.М. и от подсъдимия. При така изяснените безпротиворечиво факти, съдът е оправдал У., като е приел, че държането на наркотичните вещества, открити в чантичката е осъществено от св.К. „за неустановено трето лице“, а не от него. По отношение на количеството, намерено в спалнята е приложен чл.9, ал.2 от НК. Изразените от прокуратурата съмнения по отношение на достоверността на показанията на св.К. не са произволни, а почиват на обективни данни, поради което е наложително да бъдат проверени. Установено е, че тя и подсъдимият са били дългогодишни приятели /“гаджета“/. Към инкриминирания момент е била само на 16 години а младата възраст се характеризира с повишена податливост на манипулации. Показанията й съдържат вътрешно противоречие, тъй като твърди, че е взела чантичката, за да потърси собственика й, като качи информация в група в интернет, но не обяснява защо в крайна сметка не го е сторила. Освен това заявява, че след като У. е оставил несесера на плота на холната масичка, са забравили за него, което очевидно не е вярно, поне по отношение на подсъдимия, защото по-късно върху пакетчета се е появил биологичен материал от св.М.. Показанията на К. в частта им, според която подсъдимият не употребява амфетамин са категорично опровергани от факта, че е държал такова вещество в спалнята си, както и от това, че разполага с електронна везна с остатъчни количества по нея. Посочените обстоятелства налагат информацията, изходяща от свидетелката да бъде подложена на критичен анализ и да бъде кредитирана само в случай, че се подкрепя от други данни. В мотивите е прието, че фактът на случайното намиране на чантичката от св.К. се установява и от показанията на св.М., но този извод почива на погрешна интерпретация на съдържанието на разпита му. Всъщност М. не твърди, че е възприел лично начина, по който несесерът се е появил в квартирата, а съобщава, че е научил за него от подсъдимия. Това е така, тъй като с К. са били по различно време в дома на У.. Съдът се е доверил на обясненията на подсъдимия, че е проверил какво има в чантичката, когато приятелката му я донесла и я оставил на плота с намерението да я изхвърли, без да се занимава повече с нея. Позовал се е на показанията на К. и М. и е построил изводите си в противоречие с правилата на формалната логика, тъй като всеки един от тези свидетели е разказал, че е наблюдавал как подсъдимият разглежда веществото в несесера в различен момент. Съдържащият се в решението анализ страда и от друг недостатък. Съдът е приел за установено, че през периода от четвърти до шести февруари 2022г. инкриминираните наркотични вещества са се намирали в жилището, обитавано единствено от У.. Именно той ги е оставил на плота на масата, отварял е чантичката, разглеждал ги е. Приятелката му си е тръгнала в същия ден и до задържането му два дни по-късно не е посещавала квартирата. През този период достъп до наркотичните вещества е имал само подсъдимият и евентуално лица, които реши да допусне в дома си. Апелативният съд ги е определил като „широк кръг“, което обобщение е произволно и не кореспондира с установените факти. Във въззивното решение липсва адекватно съотнасяне на тези обстоятелства към същността на държането като изпълнително деяние. Смисълът, който наказателният кодекс влага в това понятие се различава от вещноправния. Държането е състояние, при което са без значение собствеността или ограничените вещни права, както и това дали деецът упражнява постоянен контрол върху вещта, достатъчно е само да е в негова фактическа власт и да има възможност безпрепятствено да борави с нея. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че дейността на апелативния съд по анализ и оценка на доказателствения материал е опорочена в съществена степен, което налага отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът срещу постановяването на оправдателна присъда за осъществено хулиганство е неоснователен. Въззивният съд ясно и точно е изложил аргументите си и те се споделят от касационната инстанция. Още от прочита на обвинителния акт става ясно, че прокуратурата е обосновала това обвинение със същите обстоятелства, които изпълват състава на престъплението по чл.270 от НК. Начинът, по който У. е попречил на полицейската проверка е чрез бягство с автомобила и отказ да спре, независимо от преследващия го автопатрул с подадени светлинни и звукови сигнали, и произведени предупредителни изстрели. Действията, с които е реализирал това бягство са идентични с действията, инкриминирани като хулигански. Известно е, че обвинението представлява единство от факти и правна квалификация, и ако фактите са идентични, както е в случая, дори и при различна правна квалификация би бил нарушен принципа non bis in idem. Правилно допуснатите нарушения на правилата за движение не са възприети от въззивния съд като „непристойни действия“ по смисъла на чл.325 от НК. Непозволеното изпреварване не е застрашило останалите участници в движението, тъй като те са освобождавали пътя заради автомобила със специален режим, и в този смисъл не може да се определи като „грубо“. Избраната посока на бягство – по черен път в гориста местност, изключва намерение за скандализиране на обществото. В протеста са развити и доводи за явна несправедливост на наказанието, наложено за престъплението по чл.270, ал.1 от НК, които не са основателни. Всички изтъкнати от прокуратурата отегчаващи обстоятелства са отчетени от съда. Те действително имат превес над младата възраст на У. и трудовата ангажираност отскоро. Въпреки това, лишаването от свобода не следва да надвишава средния размер, тъй като необходимата строгост на санкцията е постигната чрез избора на по-тежкото от двете различни по вид алтернативни наказания. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя присъда № 13 от 18.05.2023г. по ВНОХД № 133/23г. Великотърновския окръжен съд в частта, с която подсъдимият С. И. У. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.