Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 536 гр. София, 14.06.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети юни през две хиляди и десета година в състав:        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1727 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 947 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 1708/08 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила решение № 763 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 4124/07 г. на Районен съд гр. В., с което искът на З. Д. Д. – Ц. с правно основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от З. Д. - Ц. Ответниците по касация ОСЗ гр. В. и О. гр. В. не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че към 1958 г. процесните имоти имали земеделски характер, но към настоящия момент предназначението им било променено. Тъй като били застроени, разпоредбата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ не позволявала възстановяване на собствеността им. В касационната жалба се твърди, че с решението си съдът следва да се произнесе само дали ищецът имат право на възстановяване на земеделската земя, а не и дали земята може да бъде възстановена в реални граници. Този въпрос следва да се реши от ОСЗ и ако земята не може да бъде възстановена, на ищеца се дължи обезщетение. С определение № 248 от 23.03.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че съществен въпрос е дали с решението по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ съдът трябва да се установи само правото на бившите собственици да възстановят земята си, или следва да се произнесе и по въпроса за начина на реституцията. По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното: Лицата, които твърдят че имат право да им бъде възстановена земеделска земя независимо от основанието за това, подават заявление до съответната ОСЗ за възстановяване на правата им в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ. Пропусналите да подадат заявления в срока по ал. 1 установяват с иск пред Районния съд срещу съответната ОСЗ правото да възстановяват собствеността си върху земеделски земи. Искът по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск, с който ищецът цели да установи че има право да възстанови собствеността си върху земята която е отнета в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Със съдебното решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва от ОСЗ по местонахождение на имота, с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се произнася по възстановяването. Тя определя конкретния обект върху който се възстановява собствеността, а също и дали не съществуват пречки за връщане на имота или ограничения в ползването му. В този смисъл е и приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/96 г. на ОСГК на ВС. По основателността на касационната жалба: Установено е по делото, че ищцата е един от наследниците на С. Д. Д. , починала на 15.06.1957 г. С нот. актове № 685/22 г. и № 632/23 г. наследодателката придобила две лозя в м. „Р” на гр. В. с площ 1.5 дка и 1.8 дка. Не се спори, че имотите не са били заявени за възстановяване. С техническа експертиза е установено, че към 1958 г. земите са били земеделски, а към настоящия момент са включени в строителните граници на ЖК „Ч” и са застроени. Решението, с което е отказано признаване право на възстановяване на собствеността на земите поради застрояването им, е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. То противоречи и на приетото в цитираното Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. Тъй като е допуснато само неправилно прилагане на материалния закон, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от ВКС. Настоящият състав счита, че предявеният иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е допустим и основателен. Релевантно за уважаване на иска е установяването с писмени доказателства на кого е принадлежало правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона, към момента на обобществяването им. Ищцата е доказала с писмени доказателства че е наследник на С. Д. , която закупила през 1922 и 1923 г. две лозя с площ от 1.5 дка и от 1.8 дка в м. „Р” на гр. В.. Д. е и факта, че нейните наследници са пропуснали да подадат заявление пред ОСЗ за възстановяване правата си върху имотите в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ. Тъй като са налице предпоставките за уважаване на иска, претенцията следва да бъде уважена, но с оглед петитума на иска, той следва да бъде уважен в предявения размер за 1/3 ид. ч. от двата имота. Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 947 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 1708/08 г. на Окръжен съд гр. В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА на основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗ гр. В. и О. гр. В., че наследникът на С. Д. Д. , починала на 15.06.1957 г., З. Д. Д. – Ц. , има право да и бъде възстановена собствеността върху 1/3 ид. ч. от лозе с площ 1.5 дка в м. „Р” на гр. В. при граници Г. Г. К. , Н. Е. и С. Х. Т. и на лозе с площ 1.8 дка в същата местност, при граници Н. П. , Н. Я. , Д. Д. и М. Н. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: