Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 401   София, 08 октомври 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и девети септември 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 404/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда № 9 от 05.06.2008 г., постановена от Софийски градски съд по ВНОХД № 479/2007 г. , с която е била отменена първоинстанционната такава и подс. В. К. К. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК. С първоинстанционна присъда, постановена от Софийския районен съд на 07.11.2006 г. по НОХД № 7297/2005 г., подс. К. e бил признат за виновен за това, че на 19.02.1998 г. в гр. С., в двора на Инфекциозна болница с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у С. И. С. заблуждение, че ще му достави трактори модел „Т-150” от гр. П., и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 германски марки с левова равностойност на имотната вреда в размер на 5 000 деноминирани лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 201 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим. Протестът на окръжната прокуратура релевира довод за незаконосъобразност на въззивната присъда, която е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, реализирани поради неправилно тълкуване и оценка на доказателствата в разрез с нормата на чл. 107 от НПК. С протеста се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг въззивен състав. Пред касационната инстанция прокурорът не поддържа протеста, като заявява, че е съгласен с направените от въззивния съд изводи за липса на престъплението измама. Защитата на подс. К. моли присъдата на въззивния съд да бъде оставена в сила, тъй като е законосъобразна, а оплакванията на прокуратурата са неоснователни, доколкото разпитаният пред въззивния съд свидетел е установил, че неизпълнението на постигната уговорка между св. С подсъдимия се дължи на поведението на пострадалия, а не на подсъдимия.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Касационният протест е основателен. Касационната инстанция след извършена проверка на съдопроизводствените действия на въззивния съд и на постановената вследствие на това въззивна оправдателна присъда, намира, че е допуснато твърдяното в протеста нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд се е солидаризирал с част от мотивите на първата инстанция, а друга е отхвърлил, но по този начин е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 4 и чл. 305, ал. 3 във вр. с чл. 339, ал. 3 от НПК. Проверката и анализът на събраните доказателства и доказателствени средства са извършени в отклонение на процесуалните норми, като по този начин формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите не удовлетворява основния принцип на наказателния процес за разкриване на обективната истина. Въззивният състав е постановил оправдателната присъда, като е приел, че възприетите от първоинстанционния състав фактически положения, относно договореностите между подсъдимия и св. С са неточни, тъй като не било житейски допустимо срещу 5000 марки да се очаква, че би могло да се закупят два броя трактори от Германия. Според въззивния съд този извод бил опорочен, защото се основавал на противоречивите показания на пострадалия С. , както и на записаното в разписката, с която той е дал парите на подсъдимия. По - нататък, като приел, че от новосъбраните доказателства чрез разпита на св. Б се установява твърдението на подсъдимия, съдът е счел, че показанията на св. С остават изолирани, поради което е постановил оправдателната присъда. Касационният състав намира, че направените от въззивната инстанция изводи за недостатъчност на доказателствената основа са в противоречие с широките правомощия, които има като инстанция, която освен контролно -отменителни има и правомощия да попълва делото с доказателствени материали служебно или по искане на страните, за да изпълни в пълен обем задълженията си за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в главния факт, предмет на доказване по делото. В конкретния случай въззивната инстанция, след като е направила констатации за недостатъчност на доказателствената основа в подкрепа на обвинителната теза, възникнала след разпита на св. Б, е била длъжна да изпълни процесуалното си задължение, каквото има според чл. чл. 314 - 316 НПК и чл. 107, ал. 2 НПК, за попълване на делото с необходимите доказателства по отношение на фактите, включени в предмета на доказване, което не е сторила. За изясняване на предмета на доказване по делото- каква договореност са имали подсъдимия и пострадалия в момента на получаването от първия на сумата от 5000 марки е било необходимо да се извърши негов повторен разпит на св. С евентуално очна ставка със св. Б. Вместо това въззивната инстанция е акцентирала върху алогичността на показанията на св. С, който не е имал потребност да заплаща транспортирането на тракторите от Германия до България на подсъдимия, след като сам е заминал за Германия. Съдът обаче не е анализирал по подобен начин и твърде противоречивите обяснения на подс. К. , който в обясненията си неколкократно дава различни версии относно времето на получаване на парите от Спиридонов–преди неговото заминаване за Германия и след неговото връщане. Противоречия е трябвало да бъдат констатирани и по отношение на това пътувал ли е подсъдимия до Германия, с каква цел е сторил това и дали действително се е опитвал да установи контакт с пострадалия с оглед „капарирането” на селскостопанската техника. В тази насока не са изобщо интерпретирани неговите обяснения, според които при тези опити да се свърже със свидетеля / 10-15 дни след неговото заминаване/ С. все още е бил в Германия. Видно от приложените справки за задграничните пътувания /л.50 и л.54 от първоинстанционното дело/ седмица след заминаването си за Германия св. С се е завърнал в България. Ограничената интерпретация на показанията на св. С обясненията на подс. К. е довела до заключение за алогичност на показанията на пострадалия, тъй като въззивният съд не е намерил мотив за даване на парите на подсъдимия, след като сам С. е щял да пътува. Това нямаше да е така, ако съдът бе изследвал версията, че парите трябва да се дадат на подсъдимия, за да ги предаде на родителите на св. Б, в замяна на което той щял да заплати транспортните разходи в Германия. При наличие на данни по делото, че към инкриминираната дата родителите на св. Б са били покойници, въззивният съд е следвало да намери нелогичност и в обясненията на подсъдимия. Вместо това въззивният съд е изменил фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, въз основа на които е приел липса на съставомерно поведение у подсъдимия и го е оправдал със съдебния си акт. С това обаче въззивният съд е излязъл извън фактическите рамки на обвинението, което се състои в това, че подсъдимият е въвел св. С в заблуждение, че ще му достави два броя трактори, които се намират в гр. П., закупени са към момента на постигането на договорката и само очакват транспортиране, което се забавя поради липса на средства. Въпросните 5000 марки са били предназначени именно за това тяхно транспортиране, като впоследствие бъдат приспаднати от цената на техниката. Вместо това въззивният съд е приел факти, невключени в предмета на доказване – че парите са дадени тепърва да бъде търсена и закупена селскостопанска техника от страна на подс. Кисьов. По този начин въззивният съд е изместил предмета на доказване /по начина, по който той е визиран в чл. 102 от НПК/ и се е произнесъл извън него, а е могъл със средствата на въззивното съдебно следствие да изясни противоречията в доказателствените средства и да разкрие обективната истина. Въззивният акт не съдържа убедителни съображения срещу мотивите на първоинстанционната присъда, тъй като цялата дейност на втората инстанция по проверката и анализа на доказателствения материал не съответства на заложените в НПК стандарти – всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото в резултат на събиране на доказателства по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина по делото. Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт, което в конкретния случай не е било сторено. Всяко отклонение от този принцип на чл. 14 от НПК представлява съществено процесуално нарушение. По тези съображения протестът се явява основателен и следва да бъде уважен, тъй като допуснатото нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК може да бъде отстранено единствено по реда на чл. 354 ал.3 т.3 от НПК – чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Новият съдебен състав следва да се съобрази с изложеното в настоящето решение и след като извърши нов анализ на доказателствената съвкупност, включително чрез събиране на необходимите доказателства в ново въззивно съдебно следствие, да отстрани допуснатите нарушения, дали основание за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 и 3 вр. ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда № 9 от 05.06.2008 г., постановена от Софийски градски съд по ВНОХД № 479/2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.