4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 534 С., 04.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател : ТАНЯ МИТОВА Членове : Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ изслуша докладваното от съдията Т. ч. гр. дело № 3461/2014 г. и за а се произнесе , взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на П. И. И. чрез адв Ж. З. срещу определение № 126 от 30.01.2014г по ч. гр.дело № 1024/2014г на Старозагорски окръжен съд , с което е потвърдено определение от 27.11.2013 по гр.д № 1354/2013 на РС Казанлък ,с което отхвърлена молба на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по въззивно обжалване на основание чл. 83 ал.2 ГПК . Районният съдия е изтъкнал като основание за отказа служебно извършена справка в търговския регистър , според която молителят е управител и едноличен собственик на капитал в едно търговско дружество и съдружник в друго. Така е констатирал ,че заявеното в молбата за освобождаване твърдение ,че жалбоподателят е „безработен” , не е вярно. На оплакването на жалбоподателя ,че не му е дадена възможност да представи доказателства въззивният съд е отговорил ,че и към частната жалба липсват такива. В изложението по допускането на касационно обжалване се поставя въпрос за задължението на съда по чл.7 ГПК да съдейства на страните при изясняване на фактите и да провери релевантните факти , когато е сезиран с молба за освобождаване от държавна такса по чл. 83 ал.2 ГПК. Позоваването на данните по регистъра относно обстоятелството , че лицето е съдружник и управител в търговско дружество , само по себе си не е основание за неосвобождаване , в който смисъл е практиката на ВКС (опр. № 211 от 2010г ч гр.д № 207/2010 ІІ г.о , опр.№40 от 2012 ч ор.д № 22/2012 ІІ г.о ) на която обжалваното определение противоречи . Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и в двете решаващи насоки , тъй като на молителя не е било указано и не е давана възможност да удостовери и докаже обстоятелствата по чл. 83 ал.2 т.2 ГПК, а съдът не е имал основание да направи съответен на фактите извод за тях . Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , при произтичаща от обстоятелствата по делото конкретнизация на въпроса в случай на произнесен отказ за освобождаване от държавна такса , без на молителя да е указано да представи декларация , като съдът достига до извод за наличие на достатъчно средства след справка в търговския регистър,че лицето има участие в търговски дружества . Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на частното гражданско производство и е решаващо произнесен в противоречие с практиката на ВКС , установена по реда на чл. 274 ал.3 т 2. ГПК в опр. № 354 от 2012г по ч. гр.д № 233/2012 ІІІ г.о ,опр. № 318 от 12.07.2012г на ІІ г.о , опр. № 866 от 2012г по ч . гр.д № 740/2012г ІV г.о , опр. № 369 от 17.05.2013г по ч .т.д 2110/2013г ІІ т.о , опр. №35 от 2013г по ч.т.д № 942/2012г ІІ т.о, опр. № 607 от 10.12.2013г по ч. гр.д №6826/2013г І г.о. В противоречие с установената практика , според която ако няма представени доказателства за обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК, съдът указва на страната да представи доказателства за същите, на молителят не е дадена процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите данни , включително с декларация. В противоречие с цитираната от защитата съдебна практика ,опредметена в опр. № 211 от 2010г ч гр.д № 207/2010 ІІ г.о , опр.№40 от 2012 ч ор.д № 22/2012 ІІ г.о е и разрешението , според което при горните обсотятелства данните от търговския регистър са достатъчна , за да изгради съдът преценката си за обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК Частната жалба е по същество основателна . След като въззивният съд правилно е изтъкнал ,че преценката за наличие на предпоставки за освобождаване от държавна такса се извършва въз основа на доказателства за имуществено състояние, семейно положение , здравословно състояние , трудова заетост и пр. , неправилно се е позовал на липсата на доказателства за тези обстоятелства , за да потвърди обжалваното определение. Това , че към молбата за освобождаване не са били приложени доказателства , включително удостоверяваща декларация , каквато макар да не е указвана, липсва приложена и към частната жалба е обстоятелство , което въззивният съд може да изтъкне като основание да остави без уважение жалбата или ако сам е отстранил процесуалните пропуски на първоинстанционния съд , или ако от други доказателства може да се направи верен и обоснован извод по предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК , независимо от липсата на декларация. При положение , че районният съдия е отказал освобождаване от държавна такса по въззивната жалба без да укаже на страната за представянето на декларация относно липсващите обстоятелства (т.к неправилно е приел , че страната не се позовава на тях ) , въззивният съд незаконосъобразно е игнорирал този пропуск. Без да са изяснени кръга обстоятелства, посочени в чл. 83 ал.2 ГПК , участието на молителя в търговски дружества не дава основание за направената преценка по същество и същата е незаконосъобразна . Следвало е , преди да формира извод разполага ли страната с достатъчно средства , съдът да изпълни едно призтичащо от принципа на служебното начало (чл. 7 ,чл. 10 1 чл. 101 ГПК) свое задължение . По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. О П Р Е Д Е Л И Допуска до касационно обжалване определение № 126 от 30.01.2014г по ч. гр.дело № 1024/2014г на Старозагорски окръжен съд. Отменява определение № 126 от 30.01.2014г по ч. гр.дело № 1024/2014г на Старозагорски окръжен съд и връща делото на Казанлъшки районен съд за провеждане на производство по чл. 83 ал.2 ГПК , съгласно настоящето определение . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.