Р Е Ш Е Н И Е № 516 София, 29 юни 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и първи октомври ....... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Борислав Ангелов ............................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 500 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Т. Д. срещу въззивна присъда № 50 от 06.07.10 год. по ВНЧХД № 452/10 год. по описа на ОС –гр.Пазарджик. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се да се отмени въззивния акт и делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея, допълнението към същата и писмените бележки доводи. Ответната страна не се явява, редовно призована. Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна и пледира присъдата на окръжния съд да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, подадената жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 147 от 27.04.10 год. по НЧХД № 593/10 год. на РС – гр.Пазарджик подсъдимият П. Ж. е признат за виновен в това, че на 10.02.10 год. в [населено място] в писмо до живущи в жилищен блок № 10 на [улица] разгласил позорни обстоятелства за тъжителя Т. Д. – престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, като на осн. чл. 301, ал. 1, т. 4 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600.00 лв. Осъден е да заплати на Т. Д. сумата в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.10 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 382.00 лв. С цитираната въззивна присъда първоинстанционният акт е отменен. Подсъдимият е оправдан по повдигнатото му с тъжбата престъпление по чл. 147, ал. 1 НК и е отхвърлен изцяло предявеният срещу него граждански иск за неимуществени вреди за сумата 3 000.00 лв., ведно с лихвите. Оправдателната присъда противоречи на материалния закон. За да я мотивира, окръжният съд е изложил просторни съображения, които, по своето юридическо съдържание, не могат да се споделят от настоящия състав на ВКС. Очертавайки конкретно клеветническите обстоятелства, посочени в тъжбата, въззивният съд е отразил, че описаните изрази безспорно не могат да бъдат преценявани извън общия контекст и следва да се запознае с цялото съдържание на текста, съдържащ изразите, преценени от тъжителя като клеветнически, но не може произволно, без да са конкретно посочени, да приобщава към тях и други изрази, така, че да се попълни съдържанието им в тъжбата до едно действително клеветническо твърдение. Посочил е, че отнесено към казуса, това означава, че очертавайки фактите, които следва да се изследват от съда и които съставляват твърдяното престъпление, е било необходимо тъжителят да опише конкретно в тъжбата как, като председател на домсъвета, е „ощетявал живущите в блока с пари”, според подсъдимия. Приел е, че само по себе си, това твърдение не е конкретно и с него не се твърди конкретен факт, а се дава обща, крайна преценка на подсъдимия за наличието на ощетяване, която не е фактическо твърдение, а резултат от изводи на Ж., базиращи се на изложените от него впоследствие факти в листовката до живущите в блока, в която се съдържат подробни фактически твърдения и изчисления, с които обосновава извода си за наличие на ощетяване. Отразил е, че не може вместо тъжителя да посочи кои от тези фактически твърдения, непосочени в тъжбата като клеветнически, са верни и кои не. Упрекнал е първоинстанционната инстанция, че не е следвало да събира доказателства за същите и да ги коментира, след като не са очертани с тъжбата в предмета на делото. Настоящата инстанция не може да се съгласи с тези юридически изводи. Те са извън контекста на мотивите към т. 2 на ТР № 34 от 03.08.90 год. по н. д. № 29/90 год. на ОСНК, действащо и към момента. В тях изрично е посочено, че тъй като по наказателните дела от частен характер не се извършва предварително разследване, всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания на страните или констатирани служебно от състава на съда във връзка с предявените обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото в съдебно заседание. В тази фаза, съгласно чл. 12 /сега чл. 13/ НПК, съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. От друга страна, в тъжбата на тъжителя конкретно са посочени позорните обстоятелства и правната квалификация на извършеното от подсъдимия. Тя съдържа всички необходими реквизити по чл. 81, ал. 1 НПК. С нея инкриминираната листовка от 10.02.10 год. е посочена като писмено доказателство и по-късно в проведеното съдебно заседание на 14.04.10 год. е приета като такава, наред с други такива. По този начин е инкорпорирана към тъжбата, поради което не е било необходимо от гледна точка на закона нейното съдържание изцяло да се препише предварително в тъжбата, за да се изпълни с необходимата конкретика самата тя и повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Противното би означавало да се задължи тъжителя /прокурора/ да инкорпорира още с тъжбата, съответно обвинителния акт, цялото съдържание на писмения носител, в който се съдържат клеветническите обстоятелства /листовка, писмо, статия, монография, биографичен роман, радио или телевизионно предаване и др./. Този състав на ВКС не може да се съгласи с мотивите към оправдателната присъда и в частта им, касаеща следващия инкриминиран израз, че тъжителят „е писал доноси до всички инстанции”. И настоящата инстанция, така като и районният съд, приема, че не е необходимо, подсъдимият пряко да е обвинил тъжителя в извършване на това действие. Достатъчен е и косвен упрек в тази насока. Същият категорично се налага в контекста на цялото съдържание на изложението, в което недвусмислено са обсъждани действия или бездействия единствено на тъжителя Д., в качеството му на председател на домсъвета на блока. По отношение на последния инкриминиран израз контролната инстанция не взема отношение, доколкото в касационната жалба липсват доводи в тази насока. На последно място следва да се отрази, че при разглеждане на делото окръжният съд не е допуснал посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения. В протокола от съдебното заседание не е вписано, че с определение се приемат писмените бележки на повереника на частния тъжител, но те са приложени по делото и съдът е отразил в мотивите, че са постъпили такива и ги е обсъдил. Неоснователен е и доводът, че са нарушени правата на частния тъжител, тъй като е лишен от правото му да вземе лично участие в производството пред въззивния съд. В съдебния протокол изрично е записано, че страните поименно са повикани в 9.00 ч., но Д. не се е явил, редовно призован. Поправка на протокола не е поискано. За нарушаване тайната на съвещанието по делото не съществуват никакви данни. При тези съображения атакуваният съдебен акт следва да се отмени изцяло като незаконосъобразен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 50 от 06.07.10 год., постановена по ВНОХД № 452/10 год. по описа на ОС – гр.Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: