5 Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 04 април 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря……...….Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Тома КОМОВ….......….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 287 по описа за 2021 г. Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Плевенска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 260002 от 19.01.2021г., постановена по внохд № 745/20г. на Плевенски окръжен съд, с която подсъдимият Г. М. П. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.286, ал.1 от НК. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.1 от НПК. В подкрепа на първото заявено касационно основание не се излагат конкретни аргументи, като декларативно се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. На следващо място се излагат доводи за допуснато нарушение на закона предвид наличието на всички елементи, включени в състава на чл.286, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че служителите от състава на МВР разполагат с възможността, предоставена им от нормата на чл.194, ал.4 от НПК да извършват действията по чл.212, ал.2 от НПК, респективно да образуват досъдебно производство. Според прокурора, в конкретния случай полицейският инспектор е имал правомощието да започне наказателно производство с извършването на първо действие по разследването, като в този случай има качеството на надлежен орган на властта по смисъла на чл.286, ал.1 от НК. Предлага се постановената нова въззивна присъда да бъде отменена и делото се върне на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане с конкретни указания. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста. Дава становище, че въззивният съд е приложил правилно закона с постановяването на оправдателна присъда. Счита, че полицейският инспектор И. не е разследващ орган по смисъла на чл.52, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като не е следовател или разследващ полицай. Същият не може да се приеме и за „ad hoc“ разследващ орган по смисъла на чл.52, ал.1, т.3 от НПК, тъй като не е действал при условията на неотложност по чл.212, ал.2 от НПК и не му е било възлагано извършването на процесуално - следствени действия по реда на чл.194, ал.4 от НПК. Подсъдимият Г. П., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд. Не се явява и защитникът му адв. З. П. – И., също редовно призована. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено становище от защитника, който изразява съгласие с аргументите на въззивния съд относно липсата на елемент от обективната страна на престъплението по чл.286, ал.1 от НК – набедяването да е извършено пред надлежен орган на властта. Твърди, че от субективна страна осъщественото също е несъставомерно, тъй като от анализа на събраните доказателства не се установява наличието на престъпен умисъл у подсъдимия. Моли за оставянето в сила на новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 19 от 05.12.2019г., постановена по нохд № 162/19г. по описа на Никополски районен съд, подсъдимият Г. М. П. е признат за виновен в това, че на 10.07.2018г. в [населено място], обл. Плевен, пред надлежен орган на властта – полицейски служител при РУ – Г. към ОД на МВР гр. Плевен е набедил М. Г. С. в престъпление, като знае, че е невинен, поради което и на основание чл.286, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години; като на основание чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание обществено порицание. По жалба на подсъдимия, с присъда по внохд № 53/20г. на Плевенски окръжен съд, първоинстанционната присъда е била отменена и постановена нова, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.286, ал.1 от НК. Срещу новата въззивна присъда е подаден протест от Плевенска окръжна прокуратура за осъждане на подсъдимия. С решение № 13 от 30.09.2020г. по н.д. № 541/20г. на ВКС, II н.о. присъдата е отменена и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Като аргументи за отмяната в решението на касационната инстанция са посочени липса на мотиви, неизяснена фактическа обстановка относно качеството, в което е действал полицейският служител и изследване на обстоятелството дали е налице хипотезата на ne bis in idem. Със сега атакуваната нова въззивна присъда, постановена по внохд № 745/20г., Плевенският окръжен съд е отменил присъдата по нохд № 169/19г. на Никополски районен съд и постановил нова присъда, с която е оправдал подсъдимия Г. П. по повдигнатото му обвинение по чл.286, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът на прокурора от окръжната прокуратура е подаден в законния срок за обжалване и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила според подалия протеста прокурор се изразява в неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Конкретни съображения кои от доказателствата са интерпретирани неправилно или са тълкувани превратно в протеста липсват, поради което касационната инстанция не може да даде отговор на изложения довод. Събраният по делото доказателствен материал е анализиран в неговата цялост, а доказателствата са тълкувани според действителното им съдържание. В мотивите на присъдата са изложени подробни аргументи кои от доказателствата са кредитирани от въззивния съд и по какви съображения. Изпълнени са и указанията на предходната касационна инстанция във връзка с хипотезата на ne bis in idem, като съдът е констатирал, че въз основа на съставения на подсъдимия АУАН за подаване на невярно и заблуждаващо съобщение на тел.112, не е било издавано наказателно постановление и не се е развило административно наказателно производство (л.9 от мотивите на новата въззивна присъда). Предвид изложеното не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Основен за разрешаване в настоящото производство въпрос е дали св. Д. И. – полицейски инспектор VI-V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ е надлежен орган на властта по смисъла на чл.286, ал.1 от НК. Както в правната теория, така и в практиката е прието, че надлежният орган на власт по смисъла на чл.286, ал.1 от НК е този, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. При действието на НПК (отм.), началото на наказателно производство се е поставяло с изготвянето на постановление за образуването му от прокурор или следовател. Според сега действащия НПК досъдебното производство може да започне и с извършване на първото действие по разследването. По отношение на тази втора хипотеза обаче нормата на чл.212, ал.2 от НПК поставя ограничение по отношение на процесуално - следствените действия, които могат да бъдат извършени (оглед, освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели) и изискване тези действия да са осъществени при условията на неотложност (когато извършването им е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства). За извършването им, според чл.212, ал.3 от НПК, прокурорът следва да бъде уведомен незабавно, но не по - късно от 24ч. В конкретния случай полицейският инспектор Д. И. е осъществил предварителна проверка, възложена му от началника на районното управление, снемайки обяснения от Г. П. и други лица, имащи сведения за случая. Действията не са осъществени при условията на неотложност, а снетите обяснения не са закрепени в протокол за разпит на свидетели и не са представени на прокурор в предвидения в чл.212, ал.2 от НПК срок. Че не се касае за извършени действия по разследването, които да сложат началото на производство е видно и от обстоятелството, че досъдебното производство по делото е образувано от прокурор на 25.09.2018г., след извършване на проверката от св. И.. Органите по чл.52, ал.1, т.3 от НПК могат да бъдат „надлежен орган на властта“ по смисъла на чл.286, ал.1 от НК само в случаите, когато бъде реализирана в действителност предоставената в процесуалния кодекс правна възможност да извършват при условията на неотложност ограничен кръг процесуално - следствени действия, изброени в чл.212, ал.2 от НПК. С оглед установените фактически обстоятелства очевидно се налага извод, че полицейският инспектор И. е действал като полицейски служител, а не като разследващ орган по чл.52, ал.1, т.3 от НПК. Същият не е имал качеството на „надлежен орган на властта“ по смисъла на чл.286, ал.1 от НК, поради което осъщественото от подсъдимия деяние е несъставомерно по посочения текст от наказателния кодекс. С оправдаването на подсъдимия Г. П., материалният закон е приложен правилно, поради което оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260002 от 19.01.2021г., постановена по внохд № 745/20г. на Плевенски окръжен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: