Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5 4053_15_dec_290gpc_ Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 30.03.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 4053 //2015 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК „Д. Б.” срещу въззивно решение № 907 от 05.05.2015 г. по гражданско дело № 4722 /2014 г на Софийски апелативен съд, г.о., 4 с-в., с което са отменени решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 16549 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., 13 с-в. и решение от 17.07.2014 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение и вместо това е уважен иск на М. Л. Г., Б. В. Романска - Ливиану, Л. Н. А. – Ш., Е. Б. Ш., А. П. Балкански, Д. Щ., Н. С. Щ., Н. И. А. срещу ТПК „Д. Б.” за предаване на владението върху изградената в УПИ І-1121, в кв.10а, по плана на [населено място], Р-н. „П.”, Н. „Х. Д.” – М. спортна площадка, състояща се от два тенис корта със застроена площ 1 080 кв.м и обслужваща сграда – кафе, застроена на 108.60 кв.м., състояща се от кафене, две помещения, баня, тоалетна, съблекалня, и склад и ТПК „Д. Б.” е била осъдена за разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 458 /10.11.2015 г. на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: дали спортен комплекс може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на чл.110 ЗС и на какви изисквания спортният комплекс следва да отговаря за това, като част от въпроса дали собствеността върху спортен комплекс може да бъде придобита отделно от собствеността върху земята, върху която е построен. Ответниците по касационната жалба М. Л. Г., Б. В. Романска - Ливиану, Л. Н. А. – Ш., Е. Б. Ш., А. П. Балкански, Д. Щ., Н. С. Щ., Н. И. А. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. По правния въпрос : Според легалното определение което се съдържа в чл.110 ЗС като недвижима вещ освен земята, растенията, сградите и другите постройки, е определено всичко друго, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Според легалното определение, което се съдържа в §1.т.30 от Закона за физическото възпитание и спорта „спортни обекти и съоръжения” са спортна инфраструктура - движими и/или недвижими вещи и прилежащите към тях терени, и постройки, които обслужват съответната спортна инфраструктура, предназначени за подготовка на състезатели и за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание и спорта и за провеждане на спортни, културни и други мероприятия. От определението е видно, че спортният обект се разглежда като едно цяло, изградено от отделни части, чието предназначение е да обслужват цялото. Според легалното определение, което се съдържа в §5,т.39 на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Според легалното определение, което се съдържа в §5,т.68,б.”а” ПР ЗУТ „открити обекти за спортни дейности” са терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: и други игрища за колективни спортове, включително кортове за тенис. Настоящият състав приема, че спортен комплекс (спортен обект и съоръжени по смисъла на §1,т.30 ЗФВС), който съдържа отделни недвижими вещи (трайно прикрепени към земята вещи) и представлява отделен обект по смисъла на §5,т.39 и т.68,б.„а” от ЗУТ, какъвто може да бъде и игрище за колективни спортове и корт за тенис, може да бъде отделен обект на правото на собственост по смисъла на ЗС. От това следва, че правото на собственост върху спортен комплекс, когато е построен в чужд поземлен имот, може да бъде придобито чрез същите правни способи, които са предвидени от закона за другите обекти на правото на собственост. По съдържанието на въззивното решение За да постанови обжалваното решение, съставът на Софийския апелативен съд е приел следните правни изводи: Ищците са придобили процесния имот по давност. Давността е текла по време на висящо гражданско дело между същите страни по иск на ТПК „Д. Б.” срещу физическите лица – ищци в настоящото производство с правно основание чл.108 ЗС за реална част от дворното място, представляващо УПИ І-1121 в кв.10а, по плана на [населено място], Р-н. П., Н. „Х. Д.” – М., с площ 1 667 кв.м., завършило през 2011 г. с решение от 05.02.2009 г. по гр.д. № 2540 /2006 г. на СГС, ІІ „д” г.о., с което искът е уважен. Решението е оставено в сила с решение № 838 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 155 /2010 г. на ВКС, І г.о. По изпълнително дело реалната част от дворното място е иззета от ответниците и ТПК „Д. Б.” е въведена във владение. От заключение на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че обектите са завършени в груб строеж на 29.07.1999 г. с акт обр. 15 и са въведени в експлоатация на 06.04.2007 г., че обектите са в частта на имота от 1 667 кв.м.., предмет на спора по иска по чл.108 ЗС. Ответникът е собственик на терена и след въвод е влязъл във владение. Спорът е концентриран върху това дали изградените тенис кортове представляват самостоятелен обект на правото на собственост. по смисъла на чл.110 ЗС. В. съд е приел, че постройките са изградени въз основа на издадено разрешение за изграждане на процесния обект на основание в конкретния случай – разрешение за строеж по чл.120,ал.4 ППЗТСУ (отм.) за сградите и чл.148 от същия правилник за временните огради. Изводът на въззивния съд е, че спортният комплекс представлява самостоятелен обект на правото на собственост.В. съд е приел, че със застрояването ищците са осъществили владение върху право на строеж, което може да доведе до придобиване на право на собственост върху построеното. Че съгласно правилото на чл.69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Владението е продължило от 2000 г. (преди това чл.31,ал.3 ЗК от 1991 г. не позволява да се придобива по давност) до 2010 г. Ответникът е въведен във владение от ЧСИ . Ответникът владее без правно основание. По основателността на касационната жалба: При дадения отговор на правния въпрос следва извод, че спортният комплекс може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. За отговора на основния довод за неправилност на въззивното решение (дали спортният комплекс е придобит по давност) не се налага да бъде изследвана законността на изграждането и на държането на спортния комплекс чрез разрешения по чл.120,ал.4 ППЗТСУ (отм.) за строеж на временни постройки и по чл.148 от същия правилник - на временна ограда. При дадения отговор следва извод, че правото на собственост върху спортния комплекс, който е построен в чужд имот без учредено от собствениците право на строеж, може да бъде придобито чрез давностно владение, включително чрез осъществено владение върху правото на строеж, трансформирано във владение на построеното. Настоящият състав намира обаче за неправилен извода на въззивния съд, че в случая ищците са придобили по давност спортния комплекс, тъй като твърдяното владение на правото на строеж и по-късно на построеното съвпада с висящността на спора между страните за собствеността на поземления имот, приключил с окончателно решение № 838 / 10 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 155 /2010 г. по описа на ВКС, І г.о. , с което е оставено в сила решение от 05.02.2009 г. по гр.д. № 2540 /2006 г. на СГС, ІІ „д” г.о., с което е уважен искът на ТПК „Д. Б.” срещу физическите лица – ищци в настоящото производство с правно основание чл.108 ЗС. Видно от приложеното към настоящото дело гр.д. № 2540 /2006 г. на СГС, ІІ „д” г.о. и приложените към него дела, искът на ТПК „Д. Б.” срещу физическите лица с правно основание чл.108 ЗС за процесното дворно място, заедно с намиращите се в него постройки, е предявен на 21.02.1997 г. и по него образувано гражданско дело № 5145 /1997 г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в.. Видно от съдържанието на исковата молба ТПК „Д. Б.” не е изключил от търсената защита никакви обекти на собственост, които се намират в дворното място. В. съд е приел, че обектите са завършени в груб строеж на 29.07.1999 г. с акт обр. 15 и са въведени в експлоатация на 06.04.2007 г., че обектите са в частта на имота от 1 667 кв.м., предмет на спора по иска по чл.108 ЗС и че владението е продължило от 2000 г. (преди това чл.31,ал.3 ЗК от 1991 г. не позволява да се придобива по давност) до 2010 г. Правото на строеж е част от правото на собственост. Затова и се учредява (отстъпва съгласно чл.63 ЗС) от собственика. Съгласно чл.84 ЗС и чл.116,б.„б”ЗЗД предявяването на иска по чл.108 ЗС за дворното място и постройките в него от ТПК „Д. Б.” срещу физическите лица, които (по-късно, доколкото не е установено обратното, което е в тяхната доказателствена тежест) владеят право на строеж, което не притежават, е довело до спиране, а уважаването на иска – до прекъсване на течащата в полза на физическите лица придобивна давност върху поземления имот и върху неучреденото право на строеж върху него, което е част от правото на собственост, за защита на което е предявен искът с правно основание чл.108 ЗС. Или : предявеният ревандикационен иск е за защита на пълния обем на правото на собственост върху поземления имот, в което се включва и всичко построено върху терена. В. съд е приел, че владението до 2000 г. е без правно значение, Но дори и да е имало правно значение (за придобиване на правото на собственост), то би отпаднало с прекъсване на давността. А след като през периода 2000 г. – 2010 г. не е текла придобивна давност, то владелците на правото на строеж, а впоследствие - на построения спортен комплекс, не биха могли да придобият правото на собственост върху него по давност. следователно искът е неоснователен. При този извод не следва да бъдат разглеждани останалите доводи за неправилност на въззивното решение. От изложеното и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател има право на разноски, които с в размер на 1 994 лева – адвокатски хонорар за трите инстанции и държавни такси за касационната инстанция съгласно списък за разноски и представени платежни документи. С оглед изхода от спора насрещните страни (ищците по делото) нямат право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 907 от 05.05.2015 г. по гражданско дело № 4722 /2014 г на Софийски апелативен съд, г.о., 4 с-в., с което са отменени решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 16549 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., 13 с-в. и решение от 17.07.2014 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка. Вместо това постановява: Отхвърля предявения от М. Л. Г., Б. В. Романска - Ливиану, Л. Н. А. – Ш., Е. Б. Ш., А. П. Балкански, Д. Щ., Н. С. Щ., Н. И. А. срещу ТПК „Д. Б.” иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици и за предаване на владението върху изградената в УПИ І-1121, в кв.10а,, по плана на [населено място], Р-н. „П.”, Н. „Х. Д.” – М. спортна площадка, състояща се от два тенис корта със застроена площ 1 080 кв.м и обслужваща сграда – кафе, застроена на 108.60 кв.м., състояща се от кафене, две помещения, баня, тоалетна, съблекалня, и склад. Осъжда М. Л. Г., Б. В. Романска - Ливиану, Л. Н. А. – Ш., Е. Б. Ш., А. П. Балкански, Д. Щ., Н. С. Щ., Н. И. А. да заплатят на ТПК „Д. Б.” сумата 1 994 (хиляда деветстотин деветдесет и четири) лева разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2