5 Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 02 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря ............М. НЕДЕВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1278/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. О. Х. срещу въззивно решение № 242 от 20.10.2016г., постановено от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 388/2016г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционната присъда № 62, постановена от Пловдивски окръжен съд на 15.06.2016г. по НОХД № 1019/2016г., подс. Х. е бил признат за виновен в това, че на 03.09.2015г. между [населено място] село и [населено място], [област], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел 530Д, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. И. П., като е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.7, б. "б", предл. 1, вр. ал.1, б. "в", предл. 1, вр. чл.342 ал.1 вр. с чл. 58а ал.1 вр. с чл.54 от НК и чл. 373 ал. 2 от НПК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство и направените по делото разноски. С атакуваното въззивно решение присъдата е била изменена в частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което било намалено на четири години. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба релевира касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. В обхвата на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, с което са свързани преобладаващата част от доводите в касационната жалба, се визира допускането на съществено процесуално нарушение от първоинстанционния и въззивния съд, изразило се в: липса на отговор на възраженията на защитата за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразило се в непоставяне на предпазен колан, както и ограничаване процесуалните права на подсъдимия с оглед отказа на въззивния съд да назначи комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) независимо от приложението на процедурата за провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК. В подкрепа на съображенията за наличие на съпричиняване жалбоподателят твърди, че такова е налице дори и без наличието на експертно изследване, тъй като пострадалата е знаела, че подс. Х. управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, но въпреки това се била качила в него. Явна несправедливост на наложеното наказание /касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК/ се аргументира поради отмерване на наказанието в средния размер на предвиденото за престъплението по чл.343 ал.3 б."б" НК и при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства вместо при преобладаващи смекчаващи такива, като се твърди, че същото не съответства на обществената опасност на дееца, целите на чл.36 НК и съпричиняването от страна на пострадалата П. П.. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на процесуалните правила или алтернативно - изменение на въззивното решение, като бъде приложен чл.66 от НК. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв. Д., поддържа жалбата по изложените доводи и направените с нея искания. Подсъдимият Р. Х. не се явява, редовно призован. Адв. Я., повереник на частните обвинители П. А., И. А. и Н. А., които не присъстват на съдебното заседание пред Върховния касационен съд, намира за правилно решението на въззивния съд и моли същото да бъде оставено в сила. Подробни съображения в тази връзка са изложени в депозираното от повереника писмено становище по касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на апелативния съд следва да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. На първо място, във връзка с направеното в касационната жалба възражение за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния и въззивния съд, както и отправеното в алтернатива искане за връщане на делото на прокурора, настоящият състав намира за необходимо да поясни, че предмет на касационна проверка са само въззивните съдебни актове, а първоинстанционните такива не биха могли да бъдат предмет на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Също така, по аргумент на разпоредбата на чл.354, ал.3 от процесуалния закон Върховният касационен съд няма правомощия да връща делото на прокурора. Неоснователни са доводите за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК при разглеждането на делото. По същество, те се основават на твърдение за допуснато нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата от АС - Пловдив. Върховният касационен съд не констатира такова нарушение да е налице. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на Глава двадесет и седма от НПК – чл.371 т.2 от НПК, тъй като подс. Х., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на упълномощения си защитник и след негово изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях (л. 45 от нохд). На тази основа ОС - Пловдив, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.373 ал.2 от НПК. С определение, постановено в съдебно заседание на 13.10.2016г., въззивната инстанция правилно и законосъобразно е оставила без уважение искането на защитата за назначаване на КСМАТЕ. С оглед диференцираната процедура, по която е протекло производството пред ОС - Пловдив, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, възможностите на втората инстанция за ревизия на проверявания акт са обвързани от задължителната сила на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС. АС - Пловдив е установил законосъобразно проведена диференцирана процедура, обхваната в нормите на Глава двадесет и седем от НПК, при която не са били нарушени както правата на подсъдимия, така и процесуалните правила. С оглед на т.8 от посоченото тълкувателно решение, при провеждане на диференцираната процедура допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Съответно, в очертаните предели, и въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от тази по обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. На тази основа, предвид изложеното, не е основателна жалбата на подсъдимия да бъде прието съпричиняване от страна на пострадалата на съставомерния резултат. По същество се оспорва приетото фактическо положение от двете съдебни инстанции, че "В резултат на преобръщането, автомобилът бил силно деформиран в задната си дясна част, десните врати, тавана, предния и задния капак. При преобръщането пострадалата П. П. изпаднала от купето на автомобила върху земята на няколко метра в дясно от него, като при произшествието получила множество тежки травматични увреждания и след няколко минути починала." Искането не държи сметка за правомощията на касационната инстанция, тъй като по същество се иска приемане на ново фактическо положение, каквато компетентност в настоящото производство касационната инстанция не може да упражни. При приетите факти по механизма на произшествието не би могло да се претендира, че е налице "съпричиняване" на уврежданията от страна на пострадалата. В тази връзка, следва да се отбележи, че съгласно изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп травматичните увреждания, получени от пострадалата и довели до смъртта й, отговарят да са възникнали както в купето на лекия автомобил, така и извън него. Този факт е залегнал в обвинителния акт, съответно е бил признат от подсъдимия. Да се претендира след това от него и защитата му, че са налице други, невключени в обвинението факти, относно механизма на получаване на телесната увреда, довела до смъртта на пострадалата, означава, че въззивният съд трябва да реши делото въз основа на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме нови фактически положения, несъвместими с признатите факти, което е абсолютно недопустимо. Оценъчната дейност на въззивния съд не може да бъде упрекната, тъй като в мотивите към решението се съдържа отговор на всички аргументи, съдържащи се във въззивната жалба, съгласно изискването по чл.339 ал.2 НПК, от което следва, че апелативният съд не е допуснал процесуално нарушение и е спазил основните принципи на наказателния процес, визирани в чл.13 и чл.14 НПК. Предвид отразеното подробно и изцяло аргументирано изложение в мотивите към решението на втората инстанция, ВКС не намира необходимост от преповтарянето му, като напълно се солидаризира със същото. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. Доводите на защитата на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание настоящият състав намира за изцяло неоснователни. Индивидуализираното от въззивния съд на подс. Х. наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 (шест) години, което по правилата на чл.58а ал.1 НК /поради проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК/ е било редуцирано на 4 (четири) години, напълно отговаря на критериите за справедливост и целите на чл.36 от НК. По делото са били обсъдени в пълнота всички доказателства, имащи значение за определяне на наказанието и са спазени правилата на Глава пета от НК. Не са подценени наличните смекчаващи обстоятелства, но не са и надценени отегчаващите. Като смекчаващи отговорността обстоятелства контролираната инстанция е отчела чистото съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, трудова ангажираност, социална интеграция, искрено съжаление. Правилно, като отегчаващи обстоятелства въззивният съд е отчел високата степен на обществена опасност на извършеното деяние /без да я абсолютизира/, при което е отнет човешки живот – загиналата пътничка П. П. е била в разцвета на силите си, както и фактът, че подсъдимият не за първи път управлява лек автомобил, съзнавайки че не притежава свидетелство за правоуправление. С поведението си подс. Х. е демонстрирал и незачитане на правилата за движение по пътищата, като в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици е нарушаването на правилата по чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП. Няма основания за индивидуализация на наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като нито са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък най-лекото наказание, предвидено в закона за престъплението – три години „лишаване от свобода”, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. ВКС не констатира причини да измени въззивното решение и да приложи института на условното осъждане, тъй като не са налице всички материалноправни предпоставки за приложението му по отношение на подсъдимия. Макар и последният да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода не е за срок до 3 години, каквито са законовите изисквания на НК. Предвид изложените съображения ВКС не намери да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 или т.3 НПК, тъй като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия и наложеното му наказание не е явно несправедливо. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 242/20.10.2016г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 388/2016г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.