О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 София, 21.02.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на четиринадесети февруари пред две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ……………………………….…………………………. и с участието на прокурора……..….................……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 254 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 502 от 11.І.2022 г.) на А. И. И. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3222 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 8.ХІІ.2021 г. постановено по ч. гр. дело № 3404/2021 г., с което е била оставена без уважение неговата частна въззивна жалба срещу първоинстанционното определение № 51/19.VІІІ.2021 г. на Софийския ОС по т. д. № 139/2021 г.: за връщане – на основание чл. 130 ГПК - на исковата му молба (вх. № 431/16.VІІ.2021 г.) с предмет отмяна на решение от 6 юни 2020 г. на Общото събрание на Сдружението на ловците и риболовците „Ловно-рибарско дружество „Сокол“-гр. Ихтиман, с което той е бил изключен като член на това сдружение. Оплакванията на частния касатор И. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му, както и на потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение по чл. 130 ГПК и в резултат - връщане на делото на същия състав на първостепенния съд /Софийски ОС/ „за продължаване на съдопроизводствените действия“ срещу ответното юридическо лице, регистрирано по ЗЛОД със седалище и адрес на управление в [населено място]. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба подателят й А. Ив. И. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт във връзка с редовното учредяване на исковия процес по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ (във вр. чл. 30, ал. 5 от Закона за лова и опазване на дивеча) САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 48/5.ІІ.2015 г. по т.д. № 1286/2014 г.; в Р. № 318/4.ІІ.2019 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 808/2018 г.; в Опр. № 424/1.VІ.2011 г. по ч. гр. дело № 126/2011 г.; в Р. № 81/25.ІV.2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 563/1-016 г.; в Р. 179/5.ХІІ.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г.; в Опр. № 846/23.ХІ.2016 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 777/2016 г.; в Опр. № 359/30.VІІ.2018 г. на І-во т.о. по ч. т. д.№ 1663/2018 г., както и в решение № 176/31.Х.2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 2299/2016 г., по следните четири материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Може ли на основание разпоредба от устава на ловно сдружение /по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча/, предвиждаща, че решение на Общото събрание на сдружението, с което се потвърждава решение на УС на същото за изключване на член от сдружението, е окончателно и не подлежи на обжалване, да се приеме, че е била изчерпана процедурата по обжалване на решението за прекратяване на членственото правоотношение на ищеца със сдружението чрез налагането на наказание „изключване от сдружението“ и така да се дерогира императивната разпоредба на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, която установява общ принцип (без изключение) за съдебен контрол за законосъобразност и уставосъобразност на решенията на общото събрание, когато решението на общото събрание няма за предмет потвърждаване на решение на УС на сдружението, а е „изключва от сдружението“, въпреки, че – съгласно чл. 23а, ал. 1 ЗЛОД – взимането на решение за изключване на член на ловно сдружение е от компетентността на управителния съвет?“; 2./ „Има ли активна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 25, алинеи 4 и 6 ЗЮЛНЦ против решението на общо събрание на ловно сдружение, взето по жалба против решение на УС на същото за налагане на наказание „изключване от сдружението“, лицето, което е наказано, когато общото събрание на сдружението е потвърдило обжалваното решение на УС?“; 3./ „Има ли активна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 25, алинеи 4 и 6 ЗЮЛНЦ против решението на общо събрание на ловно сдружение, словесно обективирано в протокола от заседанието на общото събрание като „изключва от сдружението“, наказаното лице, когато това решение на общото събрание на сдружението е било взета по жалба против решението на УС за налагане на наказанието „изключване от сдружението“, но общото събрание на сдружението не е взело решение, че „потвърждава обжалваното решение на УС“?“; 4./ „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по твърденията и доводите за неправилност, изложени в частната въззивна жалба срещу определение за прекратяване на производството поради връщане на недопустима искова молба, ако е достигнал до заключение за този неин порок поради основания, различни от изложените в мотивите на първоинстанционния съд?“ Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт по чл. 130 ГПК, настоящата частна касационна жалба на А. Ив. И. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай въззивната инстанция не е споделила решаващия правен извод на първостепенния съд за преклудиране на исковата защита на настоящия частен касатор, поради пропускане на предвидения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ едномесечен срок за повдигане на спор пред Софийския ОС за законосъобразността на съответното решение на общото събрание на ловното сдружение за изключването му като член. Вместо това съставът на САС е приел, че точно защото към датата на подаването на исковата си молба (16.VІІ.2021 г.) А. Ив. И. вече е загубил качеството си на член на същото юридическо лице с нестопанска цел, затова „не е бил процесуално активно легитимиран да обжалва решението на общото събрание на сдружението“. Горният решаващ правен извод на въззивния съд се явява в пряко противоречие със създадената десетилетна константна практика на ВКС досежно това имал ли е ищецът качеството на член на Сдружението към правнорелевантния момент: датата на провеждане на общото му събрание (6 юни 2021 г.), чието решение за неговото изключване е атакувал пред Софийския ОС. Следователно налице е приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по първия формулиран в изложението по чл. 284, л. 3 ГПК правен въпрос. Разгледана по същество частната касационна жалба на А. И. И. е неоснователна. Според клаузата на чл. 23, ал. 6, предл. последно от регистрирания Устав на Сдружение на ловците и риболовците „Ловно-рибарска дружество „Сокол“-гр. Ихтиман, решението за налагане на наказание изключване от Сдружението, наложено от УС на същото, подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Общото събрание на Сдружението, считано „от датата на съобщаването му“. Според същия текст от Устава това решение на ОС на Сдружението било „окончателно“ и жалбите срещу него не спирали изпълнението на наказанието. Тази клауза от Устава на ловното сдружение в [населено място] не е от естество да дерогира законоустановения съдебен контрол върху решенията на общото събрание на юридическите лица с нестопанска цел в чл. 25, алинеи 4-6 ЗЮЛНЦ. Видно е от представения по делото като приложение към върнатата искова молба на настоящия частен касатор протокол № 1/6.VІ.2021 г. „от Бюджетно-Отчетно общо събрание на СЛР ЛРД „Сокол“-гр. Ихтиман“, че по т. 5 от обявения дневен ред е било взето с преобладаващо мнозинство решение за изключването на А. Ив. И. „от състава на СЛР ЛРД „Сокол – Ихтиман“. На това заседание на общото събрание на Сдружението А. И. е присъствал лично, отказвайки да получи върнатата му сума в размер на 125 лв., която е превел на Сдружението, т.е. по несъмнен начин е узнал за този резултат от проведеното в негово присъствие гласуване с предмет членственото му правоотношение. Същевременно началният момент, от който започва да тече преклузивния едномесечен срок за оспорване пред съответния окръжен съд по седалището на сдружение на решение на неговото общо събрание е „узнаването“ му, а не връчването на препис от самото решение. В конкретния случай може да се констатира, че частният касатор е пропуснал да оспори решението от 6.VІ.2021 г. на ОС на СЛР ЛРД „Сокол“-гр. Ихтиман в пределите на законоустановения едномесечен преклузивен срок за това, изтекъл на 6.VІІ.2021 г. – присъствен ден, вторник. В заключение, съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3222 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 8.ХІІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 3404/2021 г. ПОТВЪРЖДАВА определение № 3222 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 8.ХІІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 3404/2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2