Р Е Ш Е Н И Е № 354 София, 06 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ….. седми октомври …………… 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова …....................... .. Антоанета Данова …………............ при секретар ..Илияна Петкова.................................. и в присъствието на прокурора от ВКП ..И. Симов........................, като изслуша докладваното от съдията ..С. Мавров .................. НОХД № ...1086.../..14 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда от 04.06.2014г., постановена по внохд № 1182/14г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 17.10.2013 г. по нохд № 7009/13г. на Софийски районен съд. В протеста, който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание пред касационната инстанция, се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. С присъда от 17.10.2013 г. по нохд № 7009/2013 г. Софийският районен съд е признал подсъдимият А. В. И. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, за това, че на 21.09.2012 г., около 14:50 часа в [населено място], [улица] , упражнявал професия – таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил „марка”, /модел/”, с рег. [рег.номер на МПС] , жълт на цвят, с отличителни белези на таксиметров автомобил, таксиметрова табела на покрива, с надписи на фирма [фирма], с включен светлинен индикатор за заетост тип „черешка”, светещ в зелено и включен фискален апарат (ЕТАФП), без да има съответната правоспособност – не притежавал необходимите документи, изискуеми по чл. 18, т. 3 (вр. чл. 8, ал. 2, вр. чл. 7, вр. чл. 5, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от МТ) и т. 5 от Наредба № 34/1999 г. на Министъра на транспорта – удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за психологическа годност, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. С въззивна присъда от 04.06.2014 г., постановена по внохд № 1182/2014 г., Софийски градски съд е отменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимият за невиновен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Настоящият касационен състав след проверка на правилността на протестираната присъда в рамките на касационните основания, изложени в протеста, намери същия за неоснователен: Несъстоятелно е инвокираното възражение в протеста относно допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, поради неправилна оценка на свидетелските показания на свидетеля М. М.. На първо място, показанията на последния не са безпочвени, а правилно са кредитирани от въззивната инстанция, тъй като от същите се установяват релевантни факти и обстоятелства, касаещи закриването на табелата „такси”, монтирана върху покрива на лекия автомобил. Показанията му са обсъдени самостойно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Същите кореспондират изцяло с показанията на свидетеля С. М., който се явява пряк очевидец на случилото се, с обясненията на подсъдимия и с предоставените писмени справки от НАП и от „Такси-С-Експрес”. Само за допълнение е необходимо да се подчертае, това, че обстоятелството, касаещо закриването на табелата, не е било отбелязано в съответните протоколи в досъдебна фаза и това, че свидетелят М. не е бил разпитан, непосредствено след установяване на инкриминираното деяние в рамките на досъдебното производство, както и пред първоинстанционният съд, е пропуск на държавните органи, който в последствие, доколкото е възможно е бил саниран от въззивната инстанция, която е осигурила възможност за събиране на доказателства и на двете страни по делото. На следващо място, но не и по значение, релевираните доводи от държавното обвинение, че показанията на свидетеля М. представляват единствено защитна версия и не кореспондират с другите доказателства, са изцяло неоснователни. Показанията на свидетеля не следва да се приемат като защитна версия, те могат единствено да подкрепят такава, наведена от подсъдимия. Само обясненията на обвиняем/подсъдим имат двойнствен характер и могат да се ценят като доказателствено средство и като средство за защита, но след задълбоченото им обсъждане по отделно и в съвкупност с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивната инстанция правилно и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон е събрала, проверила и оценила доказателствения материал, и не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо оплакванията, свързани с оценка на доказателствената съвкупност от страна на решаващия съд не могат да бъдат възприети. В протеста се твърди допуснато нарушение на закона, тъй като според прокурора събраните по делото доказателства сочат на осъдителни изводи по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. По същество в протеста се развиват доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилното приложение на закона. Тези оплаквания не се споделят от настоящата инстанция. Водим от изложените доводи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 04.06.2014 г.,постановена от Софийски градски съд, НО, 15-ти въззивен състав по внохд № 1182/2014 г. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.