Ключови фрази


1

9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 351

гр. София,29.07.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1902 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З. и А. С. А. срещу определение № 195 от 12. 07. 2021 г. по в. ч. т. д. № 386/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 559 от 17. 05. 2021 г. по т. д. № 1350/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по искова молба на частните касационни жалбоподатели, действащи чрез общия им пълномощник адвокат Д. П. в интерес на обитателите на местност Панорама I, II и III, срещу „Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД, [населено място] в частите, с които: 1/ нарушението на колективния иск е основано на действия в нарушение на чл. 1, ал. 1 и 2 ЗРВКУ и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение от водоснабдителното дружество на задължения по чл. 41, ал. 1, ал. 5 вр. ал. 4 и 6 от НАРЕДБА № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/2004 г./ и Общите условия за доставката, предлагана от ответника; 2/ към приетия за разглеждане допустим колективен иск за осъждане на водоснабдителен оператор да преустанови нарушение на законово задължение по чл. 2, ал. 1 и 2 ЗРВКУ за водоподаване чрез предоставени му активи по реда на чл. 198п ЗВ до три селищни образувания на територия на [населено място] е съединен иск за осъждане на ответника да възстанови в срокове, предвидени в чл. 41 ал. 2 т. 1 от Наредба № 4/2004 г. услугата по водоподаване, прекратена в резултат на нарушението на колективния интерес, като осигурява питейна вода за населението до възстановяване на водоподаването, а в условията на евентуалност - да организира дължимото по чл. 41 ал. 6 от Наредбата № 4/2004 г. алтернативно снабдяване с питейна вода до възстановяване на водоподаването.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо, тъй като е постановено след като с определение № 260124 от 11. 03. 2021 г. по ч. т. д. № 46/2021 г. на Варненски апелативен съд е отменено предходно прекратително определение на окръжния съд, в което е мотивирана липса на подлежащ на защита колективен интерес. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по заявената от жалбоподателите недопустимост на първоинстанционното определение, включително с оглед прекратяването на производството по делото по отношение на част от заявените нарушения, представляващи основания за търсената защита. Частните касационни жалбоподатели оспорват изводите на въззивния съд, че визираните в прекратителното определение нарушения са част от облигационните отношения на ответника с потребителите – ищци и опорочават качеството на предоставяната от ВиК оператора услуга, но не засягат обществен интерес, а индивидуалните интереси на всеки от засегнатите потребители. Излагат съображения, че в случая се касае до нарушение на обществен интерес, като се позовават на чл. 3 ЗРВКУ, чл. 2а, ал. 1, т. 2 и чл. 198о, ал. 1 и 2 ЗВ и чл. 41, ал. 4 – ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. Сочат, че искането е да бъде задължен ответникът да преустанови нарушението, изразяващо се в спиране на доставянето на вода за питейни и битови нужди в отклонение от изискванията на регулиращата дейността му нормативна уредба. Поддържат, че тъй като отношенията между търговец и потребител са уредени с общи условия, то същите разпростират действието си спрямо неограничен кръг от субекти, поради което се касае до защитата на общ колективен интерес, а не до индивидуални отношения на потребители и ВиК оператор. Молят обжалваното определение да бъде отменено.
В писмения си отговор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, [населено място] изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и подлежи на разглеждане от ВКС, без да се извършва преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 3 ГПК, приложима по аналогия.
Производството по т. д. № 1350/2020 г. на Варненски окръжен съд е образувано по подадена от Инициативен комитет на потребителите на ВиК услуги, представляван от И. Н., срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД искова молба, с която са предявени искове: 1/ за осъждане на ответника да преустанови нарушение, накърняващо колективен интерес на потребителите, ползващи услуги във водоснабдени имоти в селищни образувания Панорама I, Панорама II и Панорама III, попадащи в територията на оператора – ответник, изразяващо се в преустановяване на подаването на вода за питейно-битови нужди; 2/ за осъждане на ответника да възстанови в нормативно определените срокове по Наредба № 4/2004 г. водоподаването в посочените селищни образувания, като до възстановяване на водоподаването да осигурява питейна вода на населението, а в условията на евентуалност – да организира дължимото по чл. 41, ал. 6 от Наредбата алтернативно снабдяване с питейна вода до възстановяване на водоподаването. В исковата молба се твърди, че ответното дружество е ВиК оператор, който стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и съоръженията в процесните селищни образования. В това му качество на основание чл.198п от Закона за водите на 09. 03. 2016 г. между него и „Асоциацията по ВиК на обособена територия“ е сключен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги със срок от 15 години. На 15. 08. 2016 г. по неизвестни причини ответното дружество спряло подаването на вода за питейно-битови нужди на потребителите от посочените местности, находящи се на територията на [населено място], обл. Варна. Причините за спирането не били оповестени на потребителите, които до този момент били изрядни ползватели на ВиК услуги при условията на договор при общи условия. От посочения момент до датата на подаване на иска на потребителите не била осигурена питейна вода. В исковата молба се твърди, че посоченото поведение е в нарушение на договорите с потребителите и на договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Същевременно същото представлява нарушение на задълженията на ответника, произтичащи от закона, а именно от ЗРВКУ, ЗВ и Наредба № 4/2004г., и на обществения интерес по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗРВКУ.
За да прекрати производството по делото с определение № 2190 от 22. 12. 2020 г. по т. д. № 1350/2020 г., Варненски окръжен съд е приел, че в случая липсва очертано правонарушение, което да може да се квалифицира като колективен интерес. Посочил е, че описаното от ищеца нарушение засяга само законно присъединените към налични инфраструктурни съоръжения потребители, договорили с оператора доставка до конкретни имоти. Тяхната група е точно определяема и интересът им не е колективен, а сборен, като се формира от индивидуални интереси, съответни на поетите от доставчик задължения по всеки от индивидуално сключени договори за присъединяване към водоснабдителната мрежа. Същевременно е изложил съображения, че легитимирани да предявят пред съд колективни права на увредени лица са само физически или юридически лица, които имат качество на страна по чл. 26, ал. 1 ГПК, а инициативният комитет по исковата молба не е регистрирана организация със статут на юридическо лице, а група от лица, заявили чрез полагане на подпис в нарочен списък /„подписка”/ волята си самите те да са ищци в колективния иск. Изтъкнал е, че дори и да се приеме, че ищците като физически лица могат да бъдат индивидуализирани в списъка към подписката, то няма убедителни данни за това, че който и да е от тях разполага с възможности за сериозна и добросъвестна защита на потенциално съществуващ колективен интерес. Съдът е приел, че самият характер на посоченото от ищците нарушение не може еднозначно да се приеме за гражданскоправен, а ангажира и отговорност на администрацията, за която редът на колективните спорове не е приложим.
С определение № 260124 от 11. 03. 2021 г. по ч. т. д. № 46/2021 г. на Варненски апелативен съд е отменено прекратителното определение на окръжния съд и делото е върнато на последния за продължаване на процесуалните действия. Въззивният съд е приел, че в случая са налице условията за оставяне на исковата молба без движение, доколкото предявилият исковете инициативен комитет не отговаря на изискванията на закона за регистрирана организация със статут на юридическо лице, нито на организация създадена ad hoc и не са представени доказателства за възможността всеки един от ищците по делото да поеме тежестите във връзка с водене на делото, ако се касае до искове предявени от физическите лица, включени в инициативния комитет. Счел е, че с исковата молба са наведени твърдения за нарушен колективен интерес, доколкото се твърди, че е налице противоправно действие на ответника, засягащо субективни права на определяем кръг лица – собственици на имоти в селищни образувания Панорама I, Панорама II и Панорама III.
След депозиране на уточняваща молба по повод оставянето на исковата молба без движение, първоинстанционният съд е приел, че искът е предявен от името на всички увредени чрез физическите лица И. Н., Д. Д., Е. З. и А. А. за преустановяване извършваното от ответника нарушение на законови задължения и съответства на претенцията по първата хипотеза на чл. 379, ал. 3 ГПК. Квалифицирал е другите искания на ищците /за осъждане на ответника да възстанови преустановеното водоподаване или да осигури питейна вода на населението до възстановяването му/ като предложени мерки по чл. 385, ал. 1 ГПК.
За да прекрати производството по делото в посочените в определение № 559 от 17. 05. 2021 г. по т. д. № 1350/2020 г. части, първоинстанционният съд е приел, че е налице неяснота в сезирането. Посочил е, че чл. 1 ЗРВКУ не визира никакво задължение и че колективната претенция не може да се приеме за основана на нарушения на Наредба № 4/2004 г., доколкото същите се отнасят до индивидуални, респ. сборни на групата присъединени или поискали присъединяване абонати на доставчика права и задължения, съставляващи съдържание на договорите помежду им. В определението е мотивирано становище, че само твърдението за спиране експлоатирането на съоръжението, предоставено му за стопанисване с договора по чл. 198п, ал. 3 и ал. 6 ЗВ съответства на противоправно действие, накърняващо колективен интерес. Спецификата на това нарушение, според Варненски окръжен съд, изключва сезирането отделно с искане за осъждане на ответника да възстанови предоставянето на услугата на крайните клиенти на доставчика или заместващото я временно осигуряване на питейна вода като алтернатива на дължимата престация, предвидена в Наредба № 4/2004 г. до възстановяване на прекъснатото подаване на водата.
За да потвърди прекратителното определение на Варненски окръжен съд с обжалваното определение, въззивният съд е приел, че защитата на субективните права на лица, индивидуално определени или определяеми, които са увредени от действията на конкретни стопански правни субекти при извършване на стопанската им дейност, в която както ищците, така и ответниците участват по силата на възникнали помежду им облигационни отношения, е недопустимо да бъде реализирана чрез колективен иск. Изтъкнал е, че с обжалваното определение са отстранени от предмета на делото обективираните в исковата молба основания и втори петитум, които са насочени към защита на индивидуални претенции за накърнени конкретни права на лица, които са били потребители на ВиК услуги по действащи правоотношения с ВиК оператора към сочената дата на преустановяване на водоснабдяването – 15. 08. 2016 г. Приел е, че искането за осъждане на ответника да възстанови в срокове, предвидени в чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. услугата по водоподаване, като осигурява и питейна вода за населението до възстановяване на услугата, е адекватно на защита срещу неизпълнение на договорно задължение чрез предявяване на иск за реално изпълнение, а заявеното в условията на евентуалност искане за осъждане на ответника да организира дължимото по чл. 41, ал. 6 от Наредбата алтернативно снабдяване с питейна вода до възстановяване на водоподаването, което отново е основано на нарушение на съществуващи договорни задължения, не съставлява петитум на осъдителен иск за защита на колективен интерес, а е такова за налагане на привременна мярка по чл. 385, ал. 2 ГПК, която да се прилага до преустановяване на нарушението, по което искане окръжният съд се е произнесъл.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо, но частично неправилно.
Неоснователни са доводите на частните касационни жалбоподатели за недопустимо произнасяне на първоинстанционния и въззивния съд, доколкото с определение на Варненски апелативен съд е отменено предходно прекратително определение на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд. При отмяна на обжалваното първоинстанционно определение неговите последици се заличават с обратна сила, като се заменят с правните последици на въззивното определение, и с тях първоинстанционният съд следва да се съобрази. Процесуалните действия, приети от въззивния съд при обжалването на определението за неправилни, не могат да бъдат повторени. При евентуално несъобразяване с преценката на горната инстанция за допустимост на предявения иск с оглед наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и постановяване на повторно определение за прекратяване на производството по делото, актът на долната инстанция е процесуално незаконосъобразен, но не и недопустим в какъвто смисъл са доводите на частните касационни жалбоподатели.
Обжалваното определение е неправилно в частта, с която е прекратено производството по делото в частта, с която нарушението по колективния иск по чл. 379, ал. 3 ГПК е основано на действия в нарушение на чл. 1, ал. 1 и 2 ЗРВКУ и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение от водоснабдителното дружество на задължения по чл. 41, ал. 1, ал. 5 вр. ал. 4 и 6 от НАРЕДБА № 4/ 2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
В разпоредбата на чл. 379 ГПК са уредени два вида колективни искове: 1/ установителен, с предмет установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк /но определяем/ кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди, и 2/ осъдителен, който обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива, а не на отделните му членове/ определение № 603 от 20. 10. 2011 г. по ч. гр.д.№ 556/ 2011 г. на ВКС, IV г. о., определение № 456 от 15.07.2013г. по ч.гр.д.№ 4140/2013 г. на ВКС, ІV г.о. ВКС и др./. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС ищецът по колективен иск винаги е групов субект - група лица, които не са индивидуално определени, но са определяеми по обективни признаци, обикновено свързани с пространствени или качествени измерения на нарушението, засегнало съответния кръг лица. Наличието на неопределен, но определяем, по въведени с исковата молба квалифициращи обективни признаци, кръг лица, както и обосноваването на колективен интерес са определящи за квалифициране исковете като такива по чл. 379 ГПК, съответно за допустимост на производството. Установената практика е единна, че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Наличието на няколко индивидуални притезания, които са заявени заедно, само поради идентичност на претърпените от отделните лица вреди, не обосновава колективен интерес по смисъла на чл.379 ГПК. Предявяването на колективен иск предполага позоваване и установяване на правно релевантни факти по противоправно действие или бездействие на ответника, извършено виновно, в причинност с което са настъпили вреди на колективния интерес, като елементи на деликтен фактически състав / определение № 585 от 18. 09. 2013 г. по ч. т. д. № 908/2012 г., определение № 60124 от 11. 10. 2022 г. по по ч.гр.д.№ 2994/2021 г. на ВКС, І г. о./. Защитата на субективни права на индивидуално определени или определяеми лица, увредени от дейността на стопански субекти, съставляваща дължимо от последните действие или бездействие спрямо първите, по силата на съществуваща помежду им облигационна връзка, не може да се реализира с колективен иск по реда на чл. 379 и сл. ГПК. Увреден колективен интерес от нарушение на договорни клаузи също е възможен, когато договорът е предлаган с идентично съдържание на неопределен кръг, определяеми като потребители на предлаганата със сключвания договор услуга /определение № 60124 от 11. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 2994/2021 г. на ВКС, І г. о. /.
В случая първоинстанционният съд е приел за обоснован нарушен колективен интерес и търсена защита с оглед заявения петитум по чл. 379, ал. 3 ГПК за осъждане на ответника да преустанови нарушението на регламентираното в чл. 2, ал. 1 и 2 ЗРВКУ задължение за водоподаване чрез предоставени му активи по реда на чл. 198п ЗВ до селищни образувания Панорама I, II и III на [населено място], Варненска област като в тази част искът е преценен като допустим. Неправилна е извършената от съда преценка за недопустимост на производството по делото в частта, с която нарушението на колективния интерес е основано на действия в нарушение на чл. 1, ал. 1 и 2 ЗРВКУ и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение от водоснабдителното дружество на задължения по чл. 41, ал. 1, ал. 5 вр. ал. 4 и 6 от НАРЕДБА № 4/ 2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД. Предявеният и приет за разглеждане като допустим иск е за защита срещу конкретно определено нарушение на задължение на ответника за водоподаване до посочени селищни образувания. Доводите на ищците частни касационни жалбоподатели в настоящото производство са, че това поведение на ответника противоречи на цитирани норми и на клаузи от общите условия на ВиК оператора. По правило при защитата с колективния иск за преустановяване на противоправно действие или бездействие ищците не са длъжни да сочат правна норма, от която произтича задължението за определено поведение, преценката за наличието или липсата на такава норма се извършва от съда. В правомощията на последния е да изследва както съществуването на норма, предписваща соченото поведение, така и дали са налице обстоятелства, освобождаващи ответника от задължението за действие или бездействие. Тези въпроси са по съществото на спора и не биха могли да бъдат разглеждани при преценката за допустимостта на иска. Същото в случая следва да бъде отнесено и до проверката дали нормите или клаузите, от които ищците извеждат задълженията на ответника, не касаят съдържанието на дължимата от ответника индивидуална услуга спрямо всеки абонат, на основание съществуващото облигационно отношение между тях, доколкото е заявен и обоснован увреден колективен интерес по приетия за допустим иск по чл. 379, ал. 3 ГПК. Впрочем в същия смисъл са били и указанията на въззивния съд при отмяната на определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е било изцяло прекратено, като допуснатото процесуално нарушение /на чл. 278, ал. 3 ГПК/ не е било констатирано от въззивния съд при обжалването с частната жалба на ищците на второто прекратително определение на първоинстанционния съд.
Исканията на ищците – за осъждане на ответника да възстанови в нормативно определените срокове по Наредба № 4/2004 г. водоподаването в посочените селищни образувания, като до възстановяване на водоподаването осигурява питейна вода на населението, а в условията на евентуалност – да организира дължимото по чл. 41, ал. 6 от Наредбата алтернативно снабдяване с питейна вода до възстановяване на водоподаването не могат да бъдат квалифицирани като самостоятелни искове за защита на увреден колективен интерес. Така предявените искания по втория петитум на исковата молба не касаят конкретно твърдяно, различно от релевираното с приетия за допустим осъдителен иск с правно основание чл. 379, ал. 3 ГПК, нарушение. Извън претендираното по този иск, предявен от ищците в защита на засегнат интерес на определяем кръг лица, преустановяване на нарушението на задължението за водоподаване, посочените искания имат за предмет осигуряването на питейна вода за населението до възстановяване на водоподаването и правилно са квалифицирани от въззивния съд като искане за налагане на привременна мярка по чл. 385, ал. 2 ГПК. С привременните мерки по чл. 385, ал. 2 ГПК се пристъпва към временно осъществяване на търсената защита на увредения колективен интерес, предмет на иска по чл. 379, ал. 3 ГПК, като съдът разрешава на ищците да упражняват правата си, преди да постанови решението си. По искане на ищците за привременни мерки по чл. 385, ал. 2 ГПК – осигуряване чрез водоноски на необходимата вода за питейни и битови нужди на населението от трите селищни образувания първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 560 от 17. 05. 2021 г. С оглед изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционния акт за прекратяване на производството по делото по посочените искания, въззивният съд е достигнал до законосъобразен резултат.
По изложените съображения за незаконосъобразното прекратяване на производството по делото в частта, с която нарушението по колективния иск е основано на действия в нарушение на чл. 1 ЗРВКУ и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на посочени задължения по Наредба № 4/2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Варненски окръжен съд в посочената част следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на процесуалните действия. В останалата част въззивният акт следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 195 от 12. 07. 2021 г. по в. ч. т. д. № 386/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО и потвърденото с него определение № 559 от 17. 05. 2021 г. по т. д. № 1350/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с което е прекратено производството по исковата молба на И. П. Н., Д. И. Д., Е. Т. З. и А. С. А., действащи в интерес на обитателите на селищни образувания Панорама І – ІІІ, [населено място], Варненска област, в частта, с която нарушението по колективния иск по чл. 379, ал. 3 ГПК е основано на действия в нарушение на чл. 1, ал. 1 и 2 ЗРВКУ и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на водоснабдителното дружество на задължения по чл. 41, ал. 1, ал. 5 вр. ал. 4 и 6 от НАРЕДБА № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия в посочената част.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 195 от 12. 07. 2021 г. по в. ч. т. д. № 386/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.