О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 375 гр.София, 16 август 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети август две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря и след становище на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като изслуша докладваното от съдия Грозданова наказателно частно дело № 754/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 2112/11.08.2023 година, СГС, НО, 30-ти състав, е прекратил производството по ч.н.д. № 4544/2023 година и е повдигнал спор за подсъдността между него и Окръжен съд – Кърджали по повод образуваното по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС производство за признаване и изпълнение на съдебен акт на Кралство Дания, с който е наложено наказание лишаване от свобода на българския гражданин Т. И. С.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че Окръжен съд – Кърджали преждевременно е прекратил производството по ч.н.д. № 280/2023 година и е изпратил делото на СГС без да е изяснил обстоятелствата, които позволяват да се направи обоснована преценка за местоживеенето на осъдения. Счита, че съдът е следвало да потърси съдействието на органите на МВР чрез посещение на постоянния адрес на С. и да установи дали имотът е обитаем, дали там живеят негови роднини, поддържа ли той връзка с тях, посещава ли ги и дали знаят къде се намира той, както и какви сведения могат да дадат съседите. Освен това следвало да изиска и справка от МВР за преминаването на границата от С. в посока Република Турция. Според прокурора едва след изясняване на горните обстоятелства можело да се прецени местната съдебна компетентност, поради което делото следвало да се върне на ОС Кърджали. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В Окръжен съд – Кърджали е образувано производство по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване и изпълнение на влязла в сила на 11.07.2023 година присъда на съда в Роскилде, Кралство Дания, с която на българския гражданин Т. И. С., ЕГН [ЕГН], е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца или 912 дни за извършени от него десет отделния деяния. С протоколно определение от съдебното заседание на 04.08.2023 година окръжният съд прекратил производството по ч.н.д. № 280/2023 година на основание чл. 7, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС и го изпратил по компетентност на Софийски градски съд като счел, че местоживеенето на Т. С. в Република България е неизвестно, защото в призовката, изпратена до постоянния адрес на осъдения в [населено място], [община], кметът на населеното място отразил, че той не живее на регистрирания в Република България постоянен адрес и по делото не са налице други данни, от които да бъде установено местоживеенето му в Република България. От своя страна СГС, НО, 30-ти състав, с разпореждане № 2112/11.08.2023 година също прекратил производството по образуваното по описа на съда ч.н.д. № 4544/2023 година и повдигнал настоящия спор за подсъдността на делото, считайки, че компетентен да признае и приеме за изпълнение присъдата на съда в Роскилде, Кралство Дания, е ОС Кърджали. Съдията-докладчик не е съгласен, че местоживеенето на осъдения С. в Република България е неизвестно. Позовавайки се на определенията на ВКС по ч.н.д. № 1112/2021 година, ч.н.д. № 213/2022 година и ч.н.д. № 729/2023 година, излага съображения, че критерият „местоживеене“ по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС остава валиден и когато осъдените български граждани са започнали да търпят наказания в друга държава, като при подобен случай не са налице двете хипотези по чл. 7, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС - местоживеенето на осъдения да е извън страната, или то да е неустановено. Според СГС обстоятелството, че в Република България осъденият Т. С. е заявил само „постоянен“ адрес, на който по обясними причини няма как да бъде открит, не обосновава автоматично извод за неизвестно местоживеене на осъденото лице в страната. Върховният касационен съд намира, че повдигнатият спор следва да бъде разрешен в полза на ОС Кърджали, но не по изложените в протоколното определение по ч.н.д. № 280/2023 година съображения. Цитираните от СГС определения на ВКС, с които са разрешавани спорове между съдилищата относно компетентността им по чл. 7 ЗПИИСАННЛСМВЛС, са неотносими към фактологията по настоящото производство. Във всички тези случаи осъдените лица са имали както постоянен, така и настоящ адрес на територията на Република България. Видно от съдържанието на коректно и изчерпателно попълненото от компетентните власти на Кралство Дания удостоверение по чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС (б. „г“, б. „ж“ и б. „к“), осъденият Т. С., който е с двойно (българско и турско) гражданство, пребивава в Кралство Дания от 2016 година, заявил е пред датските власти, че има местожителство и жилище както в Република България, където живее негов брат, така и в Република Турция, където живее неговата майка. При тези данни удостоверението се изпраща от компетентните власти на Кралство Дания в Република България като изпълняваща държава, тъй като лицето е български гражданин, който живее на територията на страната, но дори и да не живее в нея, след изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода като български гражданин ще бъде експулсиран или депортиран в Република България по силата на съдебното решение. Направената от ОС Кърджали справка от НБД „Население“ установява още, че осъденият Т. С. е посочил на 16.10.2000 година за свой постоянен адрес този в [населено място], [община], /област/, а на 08.07.2003 година е заявил свой настоящ адрес в Република Турция. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по „местоживеенето“ на осъденото лице. Константна е съдебната практика, включително и в цитираните от СГС определения, че под „местоживеене“ се разбира адресът, на който лицето фактически живее, а това съгласно чл. 94 от ЗГР е посоченият от него настоящ адрес. Постоянният адрес в [населено място] съгласно чл. 93, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗГР служи за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. При положение че осъденият Т. С. е заявил пред надлежните органи в Република България, че е свързан трайно и живее в Република Турция, е налице втората предпоставка по чл. 7, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, която обосновава компетентността на СГС да признае и приеме за изпълнение влязлата в сила присъда на съда в Роскилде в Кралство Дания – осъденото лице не живее в страната. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ разпореждане № 2112/11.08.2023 година по ч.н.д. № 4544/23 година по описа на Софийски градски съд, НО, 30 състав. ИЗПРАЩА на Софийски градски съд за разглеждане ч.н.д. № 4544/2023 година по описа на същия съд. Препис от определението да бъде изпратено на ОС Кърджали за сведение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.