Ключови фрази
Спор относно родителските права * изменение на предоставени за упражняване родителски права * интерес на детето * свидетелски показания * издръжка


Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр.София, 12.02.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6073/ 2013 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1254/ 11.11.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 6073/ 2013 г. по жалба на Р. П. Е. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 544 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 623/ 2013 г. в частта му, с която упражняването на родителските права по отношение на детето П. Р. Е. е предоставено на майката Р. А. Л., при която, в [населено място], да е местоживеенето на детето, а по отношение на бащата Р. П. Е. е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер 100 лв.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кой да живее. При действието на СК - 1968 г. (отм.) е постановено от Пленума на Върховния съд Постановление № 1/ 12.11.1974 г., с което са дадени задължителни указания на съдилищата кои са критериите, от които изхожда съда при решаване на въпроса кому от родителите да се предостави упражняването на родителските права. Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановлението запазват силата си и при действието на СК – 1985 г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС даденото с това Постановление тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК – 2009 г. Макар част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, да са вече нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, изброяването е примерно, а не изчерпателно. Също примерно е изброяването в ППВС № 1/ 1974 г. – съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, стига да мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Обстоятелствата, които са релевантни за този спор, следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност, като във всеки случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи най-напред от интереса на детето. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по пар.1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права. Именно за да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези, а и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето. При тази преценка следва да бъде обосновано защо не се зачита желанието на детето, което то е заявило при изслушването на основание чл.59 ал.4 СК, а ако съдът приеме, че има данни за родителско отчуждение, той е длъжен да вземе становище на вещо лице – психолог (чл.59 ал.6 СК).
Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е обсъдил само някои от обстоятелствата, релевантни за интереса на детето и не е изложил мотиви защо счита, че не следва да се съобрази неговото желание. Освен това съдът е приел, че бащата отчуждава детето от майката, но не е назначил експертиза за установяване на този факт и последиците от него. Налице е основанието по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като според настоящия съдебен състав по делото няма обективни данни, сочещи на синдром на родителско отчуждение, не се налага извършване на други съдопроизводствени действия и спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
По делото е установено, че страните са живели на съпружески начала без брак от 1999 г., през 2001 г. се е родило детето им П.. Обитавали са жилище в [населено място], собствено на мъжа (молител в настоящето производство), където е живеела и дъщерята на ищцата от предходен нейн брак. И двамата са полагали грижи по отглеждането и възпитаването на П. до 2011 г., когато отношенията им се влошили и майката напуснала семейното жилище. Тя заминала да живее с друг мъж в [населено място], с когото възнамерявала да започне нов живот, а децата оставила в [населено място]. Молителят правил неуспешни опити да възстанови отношенията в семейството, но не е препятствал контактите на детето с майката, напротив, насърчавал ги е. След юли 2011 г. той изцяло полага грижите по отглеждане и възпитаване на детето, помага при подготовката на уроците и осигурява издръжката му. Осигурил е отлични материално-битови условия на детето, то разполага със самостоятелна стая в жилището, където живеят баща му и настоящата му съпруга. Бащата реализира около 1 000 лв месечен доход, при отглеждането на детето може да разчита на помощта на свои близки и роднини. Майката разполага с по около 700 лв месечно, живее на квартира, където разполага с обща детска стая – за детето от предходен брак и за П.. Тя също може да разчита на подкрепата на близки и роднини при отглеждането и възпитаването на П.. Според социалните служби и двамата родители разполагат с възможности да отглеждат и възпитават детето. Самото дете, както при изслушването пред съда, така и в разговори с трети лица (например служителите от социалните служби) декларира, че обича и двамата си родители, че не иска да се лишава от контакт с който и да е от тях, но предпочита да остане да живее при баща си. И двамата родители, изслушани от съда, декларират силна мотивация да отглеждат и възпитават детето и желание да го правят.
Съвкупното обсъждане на установените обстоятелства сочат, че най-добрия интерес на детето ще бъде задоволен в най-голяма степен, ако живее при баща си и нему бъде предоставено упражняването на родителските права. И двамата родители разполагат с необходимите възпитателски качества и имат капацитет да отглеждат и осигуряват развитието на детето. Детето е привързано и към двамата, също по отношение и на двамата е налице възможност за подпомагане от близки и роднини. Детето е момче на 12 години и нито полът, нито възрастта му предполага да се отдаде предпочитание на някой от двамата родители. Социалното обкръжение на родителите също е подходящо с оглед отглеждането и възпитаването на детето.
Обаче по останалите релевантни критерии бащата има приоритет. Той е полагал непосредствените грижи за детето в последните две години, имал е отношение към образованието му, задоволявал е нуждите му от спокойствие и близост. Майката не би могла да осигури тези нужди, в това отношение е достатъчно да се отбележи, че тя се е преместила да живее за предварително неопределен период от време в друг град, без да вземе детето. Обстоятелството, че към онзи момент молителят и ответната страна са се споразумели детето да остане при бащата, е показателно за това, какво самите страни са имали предвид като най-добър интерес на детето. Извън изложеното, детето декларира желание да остане да живее при баща си. Игнорирането на неговото желание може да стане след обосновка защо това не е в негов най-добър интерес. Единственото, което въззивният съд е изложил в тази насока, е становището, че бащата отчуждава детето от майката. Вярно е, че ако има такова поведение, то е решаващо обстоятелство детето да остане да живее при другия родител. В случая обаче няма данни за поведение на бащата, което да настройва детето срещу майката. За това са налице само твърденията на ответната страна, показанията на доведените от нея свидетели не могат да бъдат кредитирани, защото възпроизвеждат преценки на свидетелите или чуто от други лица. Съдът е наблегнал на съобщеното от детето, че „Вярно е, че тайно се виждаме с мама, защото тати ще ми се кара”. Но е игнорирал второто изречение от това изявление „Не е имало такъв случай да ми се кара, но не знам защо ме е страх”. От тук не следва по никакъв начин, че бащата настройва детето срещу майката. Обичайно е дете на разделени родители да изживява конфликт на лоялност, а негова проява е страхът да не засегне по някакъв начин който и да е от тях. В този конфликт самите родители са поставили детето и то неминуемо лавира между тях, като обичайно при срещи с единия родител омаловажава или възпроизвежда превратно отношенията си с другия родител. Няма данни обаче поведението на детето да е провокирано от бащата, самото то заявява, че никога не е получавало от „тати” укори заради срещите си с майката. Наред с това детето изрично заявява, че никой не му е казал какво да говори пред съда, то самото така е решило. То съобщава, че именно баща му е този, който го подпомага в обучението, че при баща си се чувства по-добре и заявява, че иска остане да живее при него.
Следователно както полаганите до момента грижи при отглеждането и възпитаването на детето, така и желанието на същото при кого да остане, налагат бащата да бъде предпочетеният родител. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че молителят има по-добри материални условия на живот. Като се има предвид, че детето е свикнало с обстановката при него и успешно се е вписало в средата на бащата, именно при него трябва да остане да живее и той да упражнява родителските права.
Също в интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между него и майката. Не е налице отчуждение между двамата и следва да бъдат създадени условия връзката между тях да бъде съхранена. Предвид разликата в доходите на двамата родители, съдът намира че майката следва да поеме по-малката част от необходимата на детето издръжка от 180 лв месечно, а именно – 60 лв, като разликата остане в тежест на бащата.
С оглед тези мотиви обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да бъде решено съобразно изводите на касационната инстанция.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Русенски окръжен съд № 544 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 623/ 2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето П. Р. Е., Е. [ЕГН], на бащата Р. П. Е., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], бл.”М;. к.”, вх.*, ет.*, при когото детето да живее до навършване на пълнолетие.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето П. Р. Е., Е. [ЕГН] и майката Р. А. Л., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, както следва: майката ще има право да вижда и взема детето, като го връща на бащата, всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване, от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя; 45 дни през лятото, по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи юли до четиринадесети август всяка година; всяка четна година дните, които по време на Коледните празници и през месец май са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, всяка нечетна година - дните, които във връзка с Нова година и В. са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ.
ОСЪЖДА Р. А. Л., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, да заплаща на малолетния П. Р. Е., Е. [ЕГН], чрез баща му и законен представител Р. П. Е., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], бл.”М. к.”, вх.*, ет.*,месечна издръжка в размер 60 лв (шестдесет лева), считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА Р. А. Л., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, да заплати държавна такса върху присъдената издръжка за трите инстанции в размер 172,80 лв (сто седемдесет и два лева, осемдесет стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: