7
Р Е Ш Е Н И Е № 50087 София, 27.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 12 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „КЕМИРА” ООД, представлявано от адв. С. С., срещу решение № 45 от 07.01.2020г. по т.д. № 210/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 893 от 03.05.2018г. по т.д. № 589/2016г. на СГС, ТО, VI-18 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е постановено по иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, предявен от „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), прекратяване на „КЕМИРА” ООД и същото е осъдено да заплати на банката направените по делото разноски в размер на 30 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск поради липса на предвидените в чл.517, ал.4 ГПК предпоставки, обуславящи допустимостта му. На първо място поддържа, че въззивният съд не е съобразил факта на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на изпълнителното производство, по което ищецът е овластен да предяви иск, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В тази връзка сочи, че въззивният съд неправилно е отрекъл задължението си да следи служебно за прекратяване на изпълнителното производство, в рамките на което е предявен искът по чл.517, ал.4 ГПК. На второ място твърди, че ищецът „КТБ” АД (н.) е изгубил качеството си взискател по изпълнителното дело, тъй като на 18.09.2017г. е прехвърлил на „Държавнаконсолидационна компания” ЕАД (”ДКК” ЕАД) вземането си, предмет на изпълнителното дело. В тази връзка намира за неправилен извода на въззивния съд, че спрямо иска по чл.517, ал.4 ГПК са приложими процесуалните правила на чл.226, ал.1 и чл.227 ГПК, като твърди, че тези разпоредби не намират приложение в изпълнителното производство, в което не се разглеждат правни спорове. Намира за незаконосъобразно и позоваването от въззивния съд на чл.429 ГПК, доколкото „ДКК” ЕАД не е конституирано като взискател по изпълнителното дело. Твърди още, че постановлението на ЧСИ за овластяване на взискателя да предяви иск страда и от други пороци, които не са взети предвид от въззивния съд. На трето място поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като в първоинстанционното производство са били налице основанията за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 9770/2017г. на СГС, ГО, ЧЖ, I състав, образувано по жалба срещу постановлението за овластяване на взискател по чл.517, ал.4 ГПК с влязъл в сила съдебен акт. С молба от 18.02.2021г. касаторът е посочил, че срещу него е образувано производство по несъстоятелност по т.д. № 1500/2020г. на ВКС, ТК, VI-10 състав, като по делото е постановено решение № 260490 от 04.12.2020г., с което на основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност и е обявена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г. Поради това прави искане за прекратяване на производството по делото и за обезсилване на постановените решения, а при условията на евентуалност – за спиране на същото на основание чл.637, ал.1, изр.1 ТЗ.
Ответникът„Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), представляван от Ангел Николов Донов и Кристи Х. Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик, оспорва касационната жалба. Намира за неоснователен довода за недопустимост на въззивното решение, като твърди, че всички предпоставки за допустимост на иска по чл.517, ал.4 ГПК са били налице към момента на предявяването му; че твърдението за наличие на основанията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство е невярно; че разпоредбата на чл.226 ГПК е приложима и в настоящото производство, както и че не е било налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Оспорва и искането за прекратяване, евентуално – спиране на настоящото производство поради наличие на постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на ответника по иска – касатор в настоящото производство. Поддържа, че постановеното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с въззивна жалба от него и от третото лице-помагач.
Третото лице – помагач „Държавна консолидационна компания” ЕАД, представлявано от адв. А. А. и адв. Е. Е., оспорва касационната жалба. Оспорва оплакването за недопустимост на въззивното решение, като поддържа, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като: самото участие на взискателя в процеса по предявения иск поддържа висящността на изпълнителното дело; не е налице основание да се отрече приложимостта на чл.226 ГПК в производството по чл.517, ал.4 ГПК; не е налице порок, свързан с конституирането му като трето лице-помагач; не са налице твърдените пороци на постановлението за овластавяне на взискателя.
С определение № 187 от 04.04.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява качеството на взискател на въззиваемата страна „КТБ” ЕАД (в несъстоятелност)- ищец по предявения иск, по изп. д. № 20158440403715 по описа на ЧСИ с рег.№ 844, образувано срещу длъжника „Х. Инвестмънт България“ АД въз основа на изпълнителен лист от 22.08.2015 г. по гр.д.№ 44882/2015 г. по описа на Софийския районен съд, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от същата дата, която е стабилизирана. Приел е, че към датата на предявяване на иска- 27.01.2016 г. длъжникът по изпълнението е едноличен собственик на капитала на дружеството, разпределен на 50 дяла, всеки от които на стойност от 100 лв., както и че на 16.12.2015 г. по партидата на „Кемира“ ООД в търговския регистър е вписан в полза на взискателя„КТБ” ЕАД (н.) запор върху дружествените дялове, формиращи капитала на дружеството, а на 26.01.2016 г. съдебният изпълнител е издал постановление, с което е овластил банката да предяви иск за прекратяване на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е длъжникът „Х. Инвестмънт България“ АД, т.е. фактическият състав на овластителното правоотношение, обуславящо допустимостта на предявения иск, е осъществен в предписаната от процесуалния закон поредност.
Намерил е за неоснователен довода на жалбоподателя, че предпоставките за надлежно упражняване правото на иск следва да бъдат преценявани с оглед нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК, а не на ал. 4. Посочил е, че в предметния обхват на нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК са само случаите, при които към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение върху тях дяловете, формиращи капитала на дружеството с ограничена отговорност, принадлежат на различни лица, но не и хипотезата, при която длъжникът по изпълнението е едноличния собственик на капитала на дружеството. Позовал се е на чл. 7, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е приел, че в случая вписването на увеличението на капитала на „Кемира“ ООД чрез приемане на нов съдружник и преобразуването на дружеството в ООД е вписано на 11.02.2016 г., след предявяването на иска по делото на 27.01.2016 г. и след връчване на дружеството на препис от исковата молба на 10.02.2016 г. Посочил е, че промяната в правноорганизационната форма на ответното дружество, настъпила след предявяването на иска и след връчване на препис от исковата молба, няма за последица изменение в субективната му идентичност като правен субект, което да налага спазване на изискванията по чл. 517, ал. 3 от ГПК за неговото предявяване, като в този случай не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска по чл.517 ал.4 от ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това – новият съдружник не е длъжник на ищеца – взискател в изпълнителното производство.
Въззивният съд е преценил като неоснователен и довода на жалбоподателя, че с извършеното с цесионния договор от 18.09.2017 г. след предявяване на иска прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20158440403715, на третото лице-помагач „Държавна консолидационна компания” АД е отпаднало и качеството на „КТБ” АД (н.) на взискател, а оттам и активната му легитимация за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК. Приел е, че е налице хипотеза на прехвърляне на спорното право в течение на производството, при което по силата на закона- чл. 226, ал. 1 от ГПК делото продължава своя ход между първоначалните страни, като прехвърлителят притежава самостоятелна процесуална легитимация за защита на материалното право, без да е негов носител, в качеството на процесуален субституент на приобретателя, действайки при условията на процесуална суброгация. Изтъкнал е, че извън особените предпоставки, обуславящи допустимостта на иска по чл.517, ал.4 ГПК, и независимо от ограниченията относно способите за защита на ответника по същество, производството по конститутивния иск се развива по общия ред, поради което няма основание да се отрече приложението на чл. 226 от ГПК при прехвърляне на вземането, предмет на принудителното изпълнение след неговото предявяване. Намерил е, че това следва и от субективните предели на изпълнителния лист, очертани в нормата на чл. 429, ал. 1 от ГПК, включващи и частните правоприемници на взискателя, които могат да искат изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, без да е необходимо да повтарят от свое име процесуалните действия, извършени от праводателя им по събиране на вземането, включително и тези по предявяване на иск за прекратяване на дружеството с оглед удовлетворяване от стойността на дяловете на съдружника-длъжник в последващо ликвидационно производство.
Във връзка с оплакването за несъобразяване от първоинстанционния съд на действието на вписания в полза на КОНПИ втори по ред запор върху дяловете на „Х. Инвестмънт България“ АДв „Кемира“ ООД, предхождащ вписания под № 4 в полза на ищеца, което според жалбоподателя обуславя нищожност на постановлението на съдебния изпълнител за овластяване на ищеца за предявяване на иска, въззивният съд е изложил съображения, че последица от запора върху дяловете на длъжника в търговско дружество е забраната за извършване на разпоредителни действия от страна на длъжника - титуляр с тях, респ. установената в чл. 54 от ЗОПДНПИ от 2012 г. относителна недействителност на такива действия по отношение на държавата, ако бъдат извършени след неговото вписване, но наложеният запор не препятства упражняването на правото на други кредитори на същия длъжник да предприемат действия по насочване на изпълнението върху дяловете от капитала на дружеството- трето задължено лице, включително и да предявят иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК. Посочил е, че наличието на предходен запор, вписан в полза на друг кредитор, не опорочава издаденото от съдебния изпълнител овластително постановление за предявяване на иска, нито представлява отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за допустимостта на иска за прекратяване на дружеството.
Въззивният съд е обсъдил представената по делото справка, съставена по данни от Централния кредитен регистър при БНБ, сочеща липсата на непогасени задължения на „Х. Инвестмънт България“ АД по договора от 8.12.2011 г., и е приел, че акумулираната в регистъра информация е адресирана към третите лица, които осъществяват кредитна дейност, с оглед осведомяването им за т. нар. „кредитна биография“ на длъжника, но е непротивопоставима на кредитора по конкретна банкова сделка в отношенията му с длъжника по нея.
По довода на жалбоподателя за перимиране на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с твърдението, че по него не са били извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, считано от 31.05.2016 г., въззивният съд е изтъкнал, че релевантна за прекратяването на изпълнителното производство по право като начален момент на течение на перемпторния двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е датата на последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия по него, с оглед процесуалната му активност за поддържане на неговата висящност, а не тази на извършването на такова действие от страна на съдебния изпълнител. На второ място е приел, че този довод е преклудиран съобразно чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като не е наведен своевременно в първоинстанционното производство и не се касае за новонастъпил след неговото приключване факт.
След постановяване на въззивното решение, с решение № 260490 от 04.12.2020г. по т.д. № 1500/2020г. на СГС, ТО, VI – 10 състав е обявена неплатежоспособността на „Кемира” ООД, определена е началната ѝ дата– 31.12.2017г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. При извършена в сайта на Софийски градски съд справка за хода на делото се установява, че срещу така постановеното решение са били подадени въззивни жалби от „Държавна консолидационна компания” ЕАД и от „КТБ” АД (н.), които са били оставени без разглеждане от Софийски апелативен съд с определение от 26.04.2021г. по т.д. № 282/2021г. и с определение от 20.10.2021г. по т.д. № 2023/2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С оглед на това решението е влязло в сила на 20.10.2021г., в какъвто смисъл е и направеното върху него отбелязване. С решение № 261288 от 03.09.2021г. по т.д. № 1500/2020г. на СГС, ТО, VI – 10 състав „Кемира” ООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието му и започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Видно от отбелязването върху решението, същото е влязло в сила на 10.09.2021г.
При така установените факти настоящия състав намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници да прекрати търговското дружество (да прекрати дейността му), за да насочи изпълнението към ликвидационния дял по чл. 271 ТЗ на длъжника. В настоящия случай с влязло в сила решение ответникът по предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е обявен в несъстоятелност и е прекратена търговската му дейност, с което е настъпила целената с конститутивния иск правна промяна - прекратяване на дружеството. Настъпването по време на висящността на процеса на целената с иска правна последица, води до погасяване на упражняваното по съдебен ред потестативно право, а от там - до недопустимост на иска.
По аргумент от разпоредбата на чл. 272а, ал. 1 ТЗ, уреждаща конкуренцията между производствата по ликвидация и несъстоятелност, след постановяване спрямо ответното дружество на ползващото се с предварително изпълнение решение за откриване на производство по несъстоятелност, е недопустимо и започване на производство по ликвидация на търговеца - целена непряка последица с конститутивното решение по чл. 517, ал.4 ГПК.
Предвид изложеното предявеният иск се явява недопустим, което обуславя недопустимост на производството по делото и на постановените по него решения. По тези съображения постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени и производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат общо на 90 лева – заплатена държавна такса във въззивното и в касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 45 от 07.01.2020г. по т.д. № 210/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав и потвърденото с него решение № 893 от 03.05.2018г. по т.д. № 589/2016г. на СГС, ТО, VI-18 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „КЕМИРА” ООД.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на „КЕМИРА” ООД, ЕИК[ЕИК] сумата 90 лева (деветдесет лева) - разноски за въззивната и за касационната инстанция.
Решението е постановено при участието на встъпило трето лице – помагач „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|