3 Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 05.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3108 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на С. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение №44 от 20.03.14г. по в.гр.д.№95/14г. на Варненския апелативен съд. С това решение е уважен предявен от И. Г. Х. и Е. М. Х. срещу С. В. В. иск за връщане на сумата от 47 234,87лв., представляваща остатък от дадени 30 000 евро по прекратен предварителен договор от 02.11.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот, както и 2 726,66лв. – мораторна лихва върху главницата. Един от спорните въпроси по делото е бил за вида на валутата, описана в квитанция към приходен касов ордер №1/02.11.06г., която има ролята на разписка за получената от С. В. сума по предварителния договор. В документа е посочена цифрата 30 000, като според ищците става въпрос за 30 000 евро, а според ответника – 30 000 лв. Съдът е приел, че действителната сума е 30 000 евро, като е основал този свой извод на всички обстоятелства по сключването и прекратяването на предварителния договор. Молбата за отмяна се основава на твърдението, че при запознаване с материалите в досъдебното производство, образувано по повод спорните отношения между страните, молителят открил протокол №86 от 17.02.2012г. за извършена графическа експертиза. Заключението на вещото лице разкривало важното обстоятелство, че в издадения от него документ - квитанция към приходен касов ордер №1/02.11.06г., след цифрата 30 000 е добавено на ръка E., като автор на тази добавка е ищцата Е. М. Х.. Молителят счита въпросния протокол за ново писмено доказателство, което, ако е било известно на съда, би могло да доведе до друг извод относно действителния размер на задължението му, още повече, че самата бланка съдържа вида на паричната единица – лева. Ответниците в производството И. Г. Х. и Е. М. Х. оспорват молбата. Считат, че въпросният протокол бил известен на молителя много преди посочената от него дата 23.03.15г. и че не бил ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: От формална страна посоченият от молителя протокол №86 от 17.02.2012г. не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По своята същност това е експертиза на вещо лице, приета в досъдебно производство, която обслужва само нуждите на това производство и не би могла да бъде приета като доказателство в гражданския процес. Ако е считал, че пред съда следва да се изясни обстоятелството кой е изписал добавката E., молителят е следвало да поиска съдебна експертиза по този въпрос. По-същественото в случая обаче е това, че въпросният протокол не разкрива нови обстоятелства, които да не са били известни на съда. Още в исковата молба се съдържат твърдения, че в документа „квитанция към приходен касов ордер”, който ответникът /молител в настоящото производство/ е предал на ищците, е била изписана само цифрата 30 000, а после по съгласие на страните ищцата Е. Х. е добавила на ръка „E.”. Това обстоятелство е било прието за установено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд в атакуваното решение. Следователно не се касае за ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което не е било известно на съда и което да промени направения решаващ извод за вида на дадената валута. Както беше посочено по-горе в решението, този извод се основава на съвкупна преценка на всички останали обстоятелства по сключване и прекратяване на предварителния договор между страните. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На ответниците в настоящото производство следва да се присъдят сторените по делото разноски от 1440лв., представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.04.2015г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение №44 от 20.03.14г. по в.гр.д.№95/14г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА С. В. В. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 да заплати на И. Г. Х. и Е. М. Х., двамата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вхА, ет.5, ап.51, сумата от 1440 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: