3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 231 София, 06.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1129 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от особения представител на ответниците, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК, адвокат Ц. З. Т. срещу определение № 506 от 22.02.2022г. по в.гр.д.№ 2647/2021г. на АС София, с което в производство по чл.248 ГПК на особения представител е присъдено възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.78,ал.4 ГПК. В частната жалба се изразява несъгласие с размера на определеното възнаграждение, което насрещната страна е осъдена да заплати на пълномощника при прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на исковете. Поддържа се, че възнаграждението, с оглед цената на иска /288 931.99 шв.франка с левова равностойност 505 630.99лв./, определено на основание чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 11 642.62лв. и е дължимо за осъщественото процесуално представителство за всеки един от двамата ответника. Искането е за отмяна на обжалваното определение като неправилно и осъждането на ищеца „Юробанк България”АД да заплати на особения представител възнаграждение от по 11 642.62лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция за всеки един от ответниците. Отговор на частната жалба не е постъпил. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Пред въззивната инстанция е депозирана въззивна жалба от особения представител на ответниците Х. Х. и В. Е., назначен по реда на чл.47,ал.5 ГПК, срещу първоинстанционното решение, с което ответниците са осъдени да заплатят на „Юробанк”АД сумата 16 663.38 шв.франка - падежирала главница и 42 225.24 шв.франка – възнаградителна лихва, дължими на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот. Исковете за разликата до пълния предявен размер от 288 931.99 шв. франка са отхвърлени. Пред въззивната инстанция ищецът е заявил отказ от иска и на основание чл.233 ГПК първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. Особеният представител на ответниците е поискал да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 11 642.62лв. за защитата на всеки един от двамата ответника. С атакуваното определение въззивната инстанция е приела, че действително особеният представител има право на разноски за въззивната инстанция на основание чл.78,ал.4 ГПК, но с оглед обстоятелството, че той е изготвил единствено въззивната жалба, без да е осъществено процесуално представителство и при съобразяване на обжалваемия материален интерес, адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 2 040лв., съобразно разпоредбата на чл.9,ал.1 от Наредба №1 от 2004г. като то не се дължи за всеки един от ответниците, поради което в полза на особения представител е присъдената сумата 2 040лв. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е частично основателна. Обжалваемият интерес, за който е подадена въззивната жалба, е с левова равностойност 103 054лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.7,ал.2,т.5 Наредба № 1/2004г. при този обжалваем интерес е 3 591 лв. Доколкото адвокатското възнаграждение в случая не е договорено, не следва да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.1 от Наредбата и сумата не следва да бъде редуцирана като договорена за изготвяне единствено на въззивна жалба без процесуално представителство. Неоснователно е искането в частната жалба възнаграждението да бъде присъдено за всеки един от ответниците, тъй като осъществената защита на двамата е идентична - подадена е въззивна жалба от името на двамата ответника. Неоснователно е и искането възнаграждението да се определи въз основа на заявената от ищеца цена на претенциите, тъй като предмет на въззивното обжалване е уважаването на исковете до размер на сума с левова равностойност 103 054лв. По изложените съображения на особения представител на ответниците следва да бъде присъдена сумата 3 591 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя определение № 506 от 22.02.2022г. по в.гр.д.№ 2647/2021г. на АС София. Осъжда „Юробанк”АД да заплати на адвокат Ц. З. Т. сумата 3 591лв. на основание чл.78,ал.4 ГПК възнаграждение за особен представител за въззивното производство. Оставя без уважение частната жалба в останалата й част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .