Р Е Ш Е Н И Е   №  62   гр.София,  17 март   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари   две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело    под №    643/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимата Р. Г. М. против решение № 141/29.09.2009 год. по въззивно нохд № 180/2009 год. на Варненския апелативен съд. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането й по предявеното обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на доводите и прави искане решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 180/2009 год. потвърдил присъда № 27/14.04.2009 год. по нохд № 22/2009 год. на Търговищкия окръжен съд, с която признал подсъдимата М. за виновна в това, че през м.юли 2004 год. в гр. Т. е извършила престъпление по чл.257, ал.1 вр.чл.256, ал.1 НК /ред., ДВ, бр.62/1997 год./ и при предпоставките по чл.54 НК я осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 5 000 лева. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимата, съдържаща искане за оправдаване поради недоказаност на обвинението. Позовала се е на допуснати съществени нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал. Въззивният съд приел представените писмени доказателства и допуснал събирането на конкретно определени, както и на допълнителна експертиза за изготвяне на заключения за останали неизяснени от първоинстанционния съд обстоятелства. По предвидения процесуален ред и в присъствието на страните е провел съдебно следствие. В мотивите си е обсъдил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и заключенията, съдържащи отговор на въпроси за относими обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Възприел е изцяло приетата за установена фактическа обстановка, за което е изложил подробни съображения. Обосновал е решението си, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна и осъдена. Отговорил е на доводите и възраженията за невиновност по начин и със съдържание, предвидени в чл.339, ал.2 НПК. Не е вярно твърдението в жалбата, че въззивният съд е приел фактически обстоятелства, които не се съдържат в обвинителния акт, отнасящи се до нейни финансови задължения към „Белмекен”ЕАД Пазарджик. Видно от съдържанието на обвинителния акт /стр.2/ подробно са описани фактите относно задължението й както по отношение на дължимия размер, така и за наличието на изпълнителен лист от 31.01.2001 год. по гр.дело № 182/2001 год. на Пазарджишкия районен съд.становено е и плащане по него на взискателя, както и прекъсване на търговските отношения по този повод на нейната с фирмата на св. В. Г. – т.е. няма нарушение на процесуалните правила в посочения смисъл, което да е довело до нарушаване на правото й като подсъдима да знае в какво е обвинена. Обстоятелството, че тези факти са обсъждани наред с останалите доказателства свързани с обстоятелствата по делото, макар и да не са приети като оневиняващия и подкрепящи възражението й за невиновност, указва на изпълнено от инстанцията по същество процесуално задължение по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Оспорва се и достоверността на показанията на свидетеля Г предвид неговата заинтересованост като взискател за сумата по изпълнителния лист, както и поради извършено от него неправомерно (според подсъдимата) разпореждане с преведената от нея сума по сметка за ДДС по друга сметка. Това възражение е поддържано и пред двете инстанции по същество и правилно не е възприето като основателно. Показанията на този свидетел не са единственото доказателствено средство, което е основанието за извод, че подсъдимата има финансови задължения към фирмата на свидетеля, както и че фактурата, предмет на обсъждане, е счетоводния документ с невярно съдържание, който е използвала за постигане на своята цел във връзка с извършване на данъчното престъпление. Както беше посочено по-горе по повод възраженията за невиновност и с цел изпълнение на процесуалните задължения по чл.314 НПК въззивният съд е допуснал и приел доказателства, които наред със събраните от първоинстанционния съд е обсъдил, анализирал и оценил с оглед действителния им смисъл за относимите към предмета на доказване обстоятелства. Изложил е съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че показанията на св. Г са достоверни и последователни, че се подкрепят от писмените доказателствени средства, както и от представените и приети от инстанциите по същество основна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, съдържащи заключения, подкрепени от обясненията на вещото лице, за извършените сделки и оформянето им, за счетоводните операции, за използваните печати и касови апарати от „Белмекен”ЕАД Пазарджик за период, предхождащ издаването през м.юли 2004 год. инкриминирана фактура и до приключване на 2004 год. Не само защото не са оспорени заключенията, но и защото са изготвени от компетентен специалист въз основа на събрания по делото доказателствен материал и конкретно установяващия относими обстоятелства в дружеството, за което подсъдимата поддържа, че е издала фактурата, съдът го е възприел като достатъчно пълно и ясно, обосновано и не пораждащо съмнение за неговата правилност. В този смисъл е изложил своите съображения в подкрепа на решението си да го възприеме и да заяви съгласието си с него. Не са пренебрегнати и показанията на св. К. Н. , но предвид останалия доказателствен материал те не могат да бъдат оценени като оневиняващи подсъдимата, а като изолирани и подкрепящи възприетата, но опровергана позиция на защита. Законът е правилно приложен и в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.2 НК.становени са обективните и субективните признаци на престъплението и конкретното обективирано поведение на подсъдимата, че е използвала счетоводен документ-фактура, с невярно съдържание, че е изготвила документи за счетоводна отчетност с невярно съдържание въз основа на нея с цел неправомерно да приспадне данъчен кредит и съответно да укрие данъчно задължение и е удостоверила невярното обстоятелство, че по реално несъществуваща покупка е платила отразения във фактурата данък добавена стойност като по този начин е намалила данъчния резултат, респ. размера на дължимото данъчно задължение за инкриминирания период, т.е. укрила е данък добавена стойност в посочения размер, който съответства на определението за особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 НК. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141/29.09.2009 год. по въззивно нохд № 180/2009 год. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: