2 Р Е Ш Е Н И Е № 669 С. 15.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 478/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А., А. А. Д., Л. М. и М. К. А., всички със съдебен адрес на пълномощника им адвокат Б. П. –[населено място], срещу въззивно решение №253 от 27.11.2008 г. на В. апелативен съд по гр.д. №317/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решение №32 от 28.03.2008 год. на Русенския окръжен съд по гр.д. №138/2007 г. за отхвърляне предявенините искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. за сумата 18 755.51 лв. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, тъй като ответникът не е поканен писмено да заплаща обезщетение за ползите, от които ги е лишил. Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], не е заявил становище. С определение №824 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №253 от 27.11.2008 г. на В. апелативен съд по гр.д. №317/2008 г. поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за това какво трябва да е съдържанието на писмената покана по смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС. По този въпрос следва да се приеме, че не е необходимо в писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС да се посочват съсобствените части на ищците, начина на обезщетяване и размера на претендираното обезщетение. По реда на чл.290 ГПК вече е постановено и решение №466 от 21.05.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. дело №4249/2008 г., с което е прието, че касаторите - ищци са поканили валидно по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС ответника да заплаща обезщетение. С това решение е прието, че съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС обезщетението се дължи от момента на получаване на писменото поискване. По естеството си то представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване иска да му се заплаща обезщетение. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Поради това не е нужно за всеки период от време, докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко съсобственици, да се отправя писмена покана. Без значение е дали поканата е нарочна. Същата може да се съдържа и в искова молба за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Според въззивния съд за част от процесния период съсобствените сгради и помещения са били отдавани под наем, поради което ответникът не е ползвал лично същите. Освен това няма и писмено искане от ищците за плащане обезщетение за ползата, от която са лишени. Двете представени по делото искания не са достатъчно конкретизирани относно съсобствените части на ищците, начина на обезщетяване и размера на претендираното обезщетение, поради което искът е неоснователен. Първият извод на въззивния съд е неправилен. Обстоятелството дали за исковия период процесните имоти са ползвани лично от ответника или са били отдавани под наем е без значение за основателността на иска по чл.31, ал.2 ЗС. Това е така, защото съсобствениците, които са лишени от ползването на съсобствения имот имат възможност да избират дали да искат съразмерно с частта си получената наемна цена или да претендират обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. В случая те са избрали втората възможност. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме за неправилен и другият решаващ извод на въззивния съд за липса на писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. По делото е безспорно установено, че страните са съсобственици на процесните имоти като ищците притежават общо 18.327 % идеални части. За процесния период имотите са ползвани само от ответника. Според приетата по делото техническа експертиза дължимото на ищците обезщетение за ползване за процесния период /01.01.2003 г. - 31.12.2003 г./ е 18 755.53 лв. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за неоснователност на исковете. Това налага касиране на въззивното решение в обжалвана част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе исковете трябва да бъдат уважени като основателни общо за сумата 18 755.51 лв. Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да бъдат присъдени 2 537.84 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №253 от 27.11.2008 г. на В. апелативен съд по гр.д. №317/2008 г. в обжалваната част, с която е оставено в сила решение №32 от 28.03.2008 год. на Русенския окръжен съд по гр.д. №138/2007 г. за отхвърляне предявените от М. А. А., А. А. Д., Л. М. и М. К. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. за сумата 18 755.51 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма],[населено място], да заплати на М. А. А., А. А. Д., Л. М. и М. К. А., всички от[населено място], на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 18 755.51 лв. – обезщетение за ползване на 18.327 % идеални части от терен и сгради, находящи се в[населено място], [улица] за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. заедно със законната лихва от 08.12..2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 537.84 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.