Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр.София, 11 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и след становище на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 646/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане от осъдения Д. И. Д. с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането за възобновяване се посочва, че съдебното производство срещу осъдения е приключило в негово отсъствие, без да са положени необходимите усилия за неговото издирване и осигуряване на участието му в наказателния процес и с това е нарушено правото му на защита, в резултат на което му е било наложено завишено наказание. Иска се възобновяване на производството по нохд № 1205/2016г. по описа на РС – Сливен. Пред настоящата инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Д. И. Д. – адв. Ж. от САК, поддържа подаденото искане за възобновяване. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК. Акцентира върху доводите, че съдилищата не са положили усилия за неговото призоваване. Посочва, че причините Д. да не се намира на адреса за призоваване са били от личен и битов характер. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Посочва, че след предявяване на обвинението Д. Д. е променил посочения от него адрес и се е укрил, въпреки взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“, което е довело до разглеждане на делото в негово отсъствие. Счита, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, изр. 2-ро от НПК, а именно, че осъденият Д. сам се е отказал от личното си участие и упражняване на правата си в наказателния процес, поради което искането му се явява неоснователно. Осъденият Д. И. Д. моли делото да бъде възобновено, за да може да присъства лично при гледане на делото срещу него. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения Д., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект срещу влязла в сила присъда. Същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото фактическото предаване на Д. е осъществено на 09.05.2019г. и от този момент за него е налице възможност да направи искане за възобновяване. Разгледано по същество, искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Досъдебно производство ДП № 5/2016г. по описа на РУП – Сливен към ОД на МВР – Сливен, пор. № 33/2016г. по описа на РП – Сливен, е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НК с оглед на извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление от 15.03.2016г. Д. И. Д. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2-ро, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че 02.01.2016г. в [населено място], в м. „местност“, в условията на повторност, след предварителен сговор с К. К. Л., като използвал техническо средство и МПС, от двора на недвижим имот с идентификатор № 67338.442.1 по кадастрална карта на [населено място] извършил кражба на пет броя греди с размери 15/25/200 см., собственост на „фирма“, на обща стойност 348.75 лв. Постановлението за привличане и вземане на мярка за неотклонение от 15.03.2016г., е било предявено на Д. И. Д. лично в присъствието на служебно назначен защитник – адв. С. от АК – Сливен, като по отношение на обвияемия е била взета мярка за неотклонение „подписка“ на адреса му в [населено място], [улица]. В постановлението за привличане, което е подписано лично от него, са били разяснени задълженията, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем – да не променя местоживеенето си, да се явява на призоваване, както и последиците от неизпълнение на тези задължения. Видно от протокол от 23.03.2016г. в проведения разпит след привличането Д. е дал обяснения по обвинението. В Районен съд – гр. Сливен е внесен обвинителен акт по обвинението на Д. И. Д. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2-ро, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, както и по обвинение срещу К. К. Л.. На Д. е било изпратено съобщение да се яви като подсъдим по н.о.х.д. № 1205/2016г., ведно с препис от обвинителния акт и разпореждането на съда. Призовката от адреса в [населено място] на подсъдимия е била върната като връчена на 17.08.2016 г. на лице, живеещо на адреса - Т. К. (съпруга) със задължение да му я предаде. При разпореденото призоваване чрез РУП - Сливен при ОД на МВР – Сливен, са получени докладни записки от 03.10.2016г. и 10.11.2016г. от полицейски служител, според съдържанието на които Д. работи и живее в /държава/ на неизвестен адрес. Призоваването на адреса в [населено място] се е оказало безрезултатно, понеже въпреки многократните търсения, същият не е бил открит. Били са изискани и получени справки за задгранични пътувания от Д.. В съдебно заседание на 20.01.2017г. предвид наличните данни за напускане на адреса от Д., съдът е изменил взетата му мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“. Осъденият е бил обявен за общодържавно издирване, което не е дало резултат, видно от приложените писма от ОД на МВР – Сливен от 26.01.2017г. и от 30.03.2017г. В съдебно заседание на 06.04.2017г. е даден ход на делото, като е мотивирано наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. В разглеждането на делото е участвал упълномощения защитник на подсъдимия. С присъда № 160 от 19.09.2017г. Д. И. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2-ро, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за довършено престъпление и му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено на Д. Д. по н.о.х.д. № 691/2013г. по описа на Районен съд – гр. Сливен. Присъдата е била проверена по въззивна жалба от упълномощения защитник на Д. Д. и жалба на служебния защитник на другия подсъдим по делото К. Л. и с решение № 111 от 22.12.2017г. по в.н.о.х.д. № 601/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен е била потвърдена. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено задочно, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по призоване за съдебно заседание и връчване на копие от обвинителния акт не може да бъде изпълнена надлежно или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизводствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е демонстрирал поведение на напускане на адреса си, нарушаване на взетата по отношение на него мярка за неотклонение и укриване и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, осъденият Д. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в качество на обвиняем за конкретно престъпно деяние. Осъденият е бил наясно с естеството на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на фазата на досъдебното производство, била му е взета и е била изпълнявана мярка за неотклонение „подписка“, било му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си. При все това Д. е променил адреса си, без да уведоми за това съответния орган, нарушил е взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“ и самоволно се е отклонил от съблюдаването ѝ. Обстоятелството, че е променил своеволно адреса си, нарушавайки взетата мярка за неотклонение, и че не е съобщил нов адрес на съответния орган, сочи, че осъденият на практика се е укрил и сам е възпрепятствал възможността да бъде призоваван надлежно в съдебната фаза на наказателното производство. Следователно, с поведението си Д. сам се е отказал да упражни правото си да присъства лично при извършване на действията в рамките на съдебното производство срещу него и да упражни правото си на защита. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и при привличането са му били разяснени същността и характера на конкретното обвинение срещу него, като е бил наясно с процесуалния си статут и ограниченията, произтичащи от него. Действията на осъдения по напускане на заявения от него адрес и непосочване на актуален такъв следва да се преценят като укриване. Въпреки направените справки, целящи издирването му и положените усилия за установяване на адреси за призоваване и търсенето му на тези адреси, не е бил намерен, за да бъде призован. На Д. не е бил връчен лично препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, но именно неговото поведение е довело до невъзможност да бъде изпълнена тази процедура. Първоинстанционният съд, освен това, законосъобразно е преминал към разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в тази хипотеза, като впоследствие е постановил осъдителна присъда неприсъствено по отношение на него. Без основание е възражението в искането, че в съдебното производство не са били положени достатъчно усилия за издирване на осъдения и за осигуряване на неговото участие в наказателния процес при положение, че Д. сам се е поставил в такова положение, като е нарушил взетата мярка за неотклонение и е променил адреса си. Изтъкнатите лично от осъдения причини да напусне адреса си – търсене и намиране на работа в чужбина, не са в състояние да променят направените от настоящата инстанция изводи. Тези обстоятелства не изключват задължението на Д. да уведоми за промяна на адреса за призоваване, както и да спазва ограниченията, произтичащи от взетата му мярка за неотклонение. Фактът, че осъденият е променил местонахождението си в нарушение на взетата мярка за неотклонение, е достатъчна индиция, че неговото процесуално поведение е причината за това, той да не участва лично в съдебната фаза на наказателния процес. Гореизложените доводи мотивират крайния извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1205/2016г. на Районен съд – гр. Сливен. Искането за възобновяване съдържа и позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото се правят оплаквания във връзка с касационните основания по чл. 348, ал 1, т.т. 1 - 3 от НПК. Компетентен да се произнесе по искането за възобновяване с посоченото основание е Апелативен съд – гр. Бургас, съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК, Поради това делото следва да бъде изпратено на посочения съд, който е компетентен да прецени допустимостта и основателността на искането за възобновяване с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК на осъдения Д. И. Д. за възобновяване на производството н.о.х.д. № 1205/2016г. по описа на Районен съд – гр. Сливен и отмяна на постановената присъда № 160 от 19.09.2017г., потвърдена с решение № 111 от 22.12.2017г. по в.н.о.х.д. № 601/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен. Изпраща делото на Апелативен съд – гр. Бургас за произнасяне по искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.