Р Е Ш Е Н И Е   № 115   София, 14 май  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 765/2009  година   Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. А. К. лично и чрез защитника му адв. К от АК- П. срещу въззивно решение № 178 от 26.10.2009г. по внохд № 187/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 48 от 16.04.2009г. на Плевенския окръжен съд постановена по нохд № 366 по описа за 2008г. В жалбата се навеждат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Оспорва се авторството на деянието,поддържа се,че са налице съществени нарушения на процесуалните правила,изразяващи се в недопускане от съда на исканите от подсъдимия доказателства-разпит на сестрата на подсъдимия Л. К. ,както недопускане на искания във връзка с причината за възникване на пожара в стаята,в която се е намирал пострадалия. Твърди се още,че мотивите на решението са противоречиви при обсъждане на доказателствата по делото. Частните обвинители Г. И. Ж. и В. И. Ж. не се явиха в съдебно заседание. В писмено становище молят решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че: 1.На 29.10.2006г. в с. К.,обл. Плевенска,при условията на опасен рецидив и с цел да прикрие друго престъпление-грабеж,умишлено е умъртвил И. Р. Ж. от същото село,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.8 и т.12 вр.с чл.115 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. 2. По същото време и на същото място запалил имущество-покъщнина на обща стойност 548 лева, собственост на И. Р. Ж. ,поради което и на основание чл.330,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия О наказание най-тежкото ,а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР,което е постановил да се изтърпи при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ. Така постановената присъда е ПОТВЪРДЕНА от Великотърновския апелативен съд,чието решение се обжалва пред касационния съд. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: За да потвърди присъдата,въззивният съд е приел че обвинението е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите Л, Л. К. ,Г. Ж. ,В. Ж. ,Надежда М. ,Симеонка Б. ,Петър Г. ,Костадин Д. ,В. Добриков,Тотка Ф. ,Люца Д. и Е. Ж. Приел е също,че фактическите обстоятелства са установени и посредством заключенията на двете съдебно-медицински експертизи и пожаротехническата експертиза. От посочените свидетели,единствено Л. К. е съпричастна към предмета на обвинение,а всички останали свидетели пресъздават факти възприети от тях при влизане в къщата на пострадалия. От показанията на последните е установено,че Л. Д. на 29.10.2006г. отишла в дома на пострадалия 84 годишен И. Ж. ,за да му занесе храна. Влизайки в лятната кухня видяла пушек и тлеещи предмети в помещениетоплашена излязла навън, извикала съседи и разказала,че в дома на Ж. станал пожар. Пристигнал кмета К. Д. ,който видял тялото на пострадалия проснато на леглото напряко с провесени към пода крака и глава, обърната към стената. Пристигнала и Д-р Т. Ф. на селото и двамата влезли в помещението или „по-скоро надникнали” в него. Д-р Ф. направила заключение,че Ж. е починал от задушаване и изгаряне, и че роднините му могат да го погребат. След тях влязла св. Н. М. ,която плиснала вода върху леглото,за да угаси тлеещите материали. След това св. С. Б. и св. П. Г. поставили тялото на починалия върху одеало и го изнесли от леглото. Тогава видели,че краката му били напълно изгорели до под колената ,също и части от едната ръка,и част от главата. Св. М. забелязала още,че в коремната област на пострадалия има петно на фланелката с елипсовидна форма с приблизителни размери 5-6 см,а на кожата на около 2-3 см. над пъпа - хоризонтална рана. Съобщила за кръвта и раната на св. Б,която видяла”резнато или драскотина” с големина на мъжко копче. Това тя предала на св. Ел. Ж. на починалия,а тя пък казала това на св. В. Ж. на пострадалия. Последният настоял пред брат си-св. Г. Ж. да извикат полиция,но последният не се съгласил и започнали да спорят. След това братята решили да не съобщават на полицията и на другите хора за установената от св. М рана. Още същия ден пострадалият бил погребан без да е било извършено послесмъртно изследване на трупа от съдебен лекар. На 15.09.2007г. в РПУ в гр. Д. е получено писмо от С. А. от гр. П.,в което се съобщавали обстоятелства във връзка с извършено в с. К. убийство на възрастен мъж. Във връзка с това са предприети разследващия действия и назначена ексхумация на трупа на починалия И. Ж. След ексхумация на трупа,на 08.04.2008г. е назначена тройна съдебно медицинска експертиза,която е дала заключение,че непосредствена причина за смъртта на пострадалия е термична травма резултат от действието на суха топлина и възможно отравяне от горенето с въглероден окис. Основание за това е наличието на сажди в дихателните пътища ,от които може да се съди,че пострадалият е бил жив по време на възникване на пожара и е извършвал дихателни движения. При огледа на трупа/ л.99 от дос-пр./, експертизата е посочила,че по предната коремна стена и по перитонеума не са установени рани характерни за прободно-порезно оръжие. Върху изследваните гръдни и поясни прешлени не са установени следи от остри оръжия. От изследваните парчета кожа от предната коремна стена/горен ляв квадрант на корема/ също не са установени рани от прободно-порезно оръжия. Експертизата не изключва обаче възможността такива да са били нанесени в области,разрушени вследствие от гнилостните процеси/л.102 от експерт. на дос.пр./. При така събраните доказателства,съдилищата са приели,че обвинението срещу подсъдимия е доказано при условията на чл.303,ал.2 НПК. Присъдата е постановена при допуснати нарушения по чл.13,14,чл.107,ал.5 НПК. Единственият свидетел,който според материалите по делото е очевидец на влизането на подсъдимия в дома на пострадалия, и излизането му от там , е св. Л. К. сестра на подсъдимия. В показанията депозирани пред съдия в хода на досъдебното производство,по реда на чл.223 НПК,свидетелката е разказала,че заедно с брат си и сестра си Е. отишли пред дома на пострадалия. По нареждане на подсъдимия тя останала навън пред къщата,а той и сестрата Е. влезли вътре. По-късно излезли и тя попитала какво е станало. Подсъдимият отговорил „Не бой се. Няма пари”. След което всички се разотишли по домовете си. На следващия ден свидетелката разбрала,че „човека бил запален и продупчен с нож”. Тя си помислила „Това е само на брат ми работа”,но твърди,че не е видяла. Сестрата на К. Е. К. е също разпитвана като свидетел на досъдебното производство. Тя е лицето,което е влязло в къщата на пострадалия. В показанията си е описала обстоятелствата свързани с влизането в къщата,търсенето на пари,действията на подсъдимия. Показанията й са прочетени от първоинстанционния съд по реда на чл.281 НПК,и те са послужили на съда за да обоснове присъдата си. Въззивният съд е приел,че показанията й следва да се изключат от доказателствения материал,тъй като в заседание на 03.10.2008г./л.33/тя е заявила,че желае да се ползва от правата си по чл.121 НПК да не дава показания,уличаващи брат й в престъпление. На това основание е приел,че неправилно първоинстанционният съд е прочел и включил в доказателствения материал по реда на чл.281,ал.1 т.2 НПК посочените показания. Така въззивният съд е изградил извода за авторството на деянието въз основа на показанията на св. Л. К. ,също прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281,ал.1 т.4 НПК. Показанията на свидетелката потвърждават факта на влизане,пребиваване и излизане на подсъдимия от жилището на пострадалия Ж. на 29.10.2006г. Съдът е приел,че другите обстоятелства,за които няма преки доказателства се установяват от показанията на горепосочените свидетели,влезли в жилището на пострадалия на следващия ден сутринта. Приел е въз основа на казаното от св. М св. Булиева,че пострадалият имал рана в областта около пъпа,и наличие на кръв. Въз основа на тези показания съдът е приел,че раната е причинена от удар с нож в коремната област на жертвата,нанесен от подсъдимия. Макар да не са събрани други доказателства-трупът на пострадалия Ж. не е бил освидетелстван ,поради което не е било констатирано наличие на прободно нараняване в тази част на тялото,съдът е приел,че подсъдимият действително е нанесъл удар с ножа,но липсват доказателства дали нараняването е проникнало в коремната област и е засегнало важни кръвоносни съдове,или е било повърхностно. Приел е ,че същото не е в причинна връзка с настъпилата смърт. Всъщност съдът приема,че смъртта е настъпила в резултат на термичната травма и отравяне с вдишаните от жертвата отровни газове отделени при горенето,а не е и от удара с ножа. Фактическите обстоятелства свързани с действията на подсъдимия вътре в жилището на пострадалия не са изследвани,проверени и анализирани съгласно изискванията за пълно,обективно и всестранно изясняване на фактите по делото. На л.12 от дос.производство е приложено изложение на лице с посочени имена С. А. от гр. П.,кв.”Дружба”. В същото, лицето описва фактическа обстановка съобщена му от Л. К. ,относно действията извършени от нея и подсъдимия вътре в къщата на пострадалия. От това изложение е видно,че вътре в къщата е влязла св. Л,а сестрата Лула останала навън да пази. Липсват данни по делото,лицето с посочените имена С. А. да е разпитан за изложените от него данни. В писмената жалба до въззивния съд подсъдимият е посочил,че това лице „никъде не е призован като свидетел” Липсват данни и св. Л да е издирвана по надлежния ред. Пред въззивния съд,защитникът на подсъдимия е поискал да бъде призована/за нея според изявлението на адв. Д имало Европейска заповед за арест/. Съдът не е уважил искането на защитата,като е приел,че нейните показания са приобщени към доказателствения материал и че същата се намирала в Италия. Не е уважил и искането за повторно изслушване на пожаротехническата експертиза,с оглед изясняване причината за пожара-умишлен или от битов характер. Следва да се отбележи,че всички следствени действия по случая със смъртта на Ил. Ж. са предприети една година и половина след инкриминираното деяние. Тогава се разпорежда ексхумация на трупа,назначават се пожаротехническа и съдебно-медицинска експертизи,прави се оглед на обгорялата къща. Тези обстоятелства са налагали внимателна проверка и преценка на доказателствата по делото,респ.събиране на други такива, с каквато възможност разполага въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона. В този смисъл,като не е уважил искането за призоваване на св. Л. К. и повторно изслушване на пожаротехническата експертиза,съдът е допуснал процесуално нарушение,което е съществено,тъй като е ограничило процесуалните права на подсъдимия визирани в чл.55,ал.1 НПК,който оспорва авторството на деянието. Изложеното налага отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да се установи и призове лицето С. А. ,въз основа на чийто сигнал са били предприети действия по разследване на смъртта на пострадалия Ж. Следва да се издири призове и разпита св. Л. К. ,отново да се изслуша пожаротехническата експертиза. По преценка на съда,следва да се проверят респ.съберат и други доказателства по реда на чл.332 НПК,с оглед изясняване обективната истина по делото. Освен изложеното,решението страда от вътрешно противоречие. От една страна,съдът е посочил в мотивите си,че показанията на св. Е следва да се изключат от доказателствения материал,но от друга е изградил фактическата обстановка на деянието-авторство,механизъм,действия на подсъдимия, именно на тези показания. Противоречие е налице и относно приетото от съда наличие или не ,на порезна рана в коремната област на пострадалия. Допуснатите процесуални нарушения касаят предмета на доказване по чл.102 НПК и са съществени по смисъла на закона. Като не е проверил,обсъдил и анализирал всички доказателства от значение за пълното изясняване на инкриминираното деяние,въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,което е довело и до нарушение на материалния закон. Налице е касационно основание по смисъла на чл.348,ал.1 т.1,2 НПК за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА въззивно решение № 178 от 26.10.2009г. по внохд № 187/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: