Ключови фрази
Иск за обезщетение при незаконно уволнение и при недопускане на възстановен работник или служител * образование * държавно училище * правоприемство * обезщетение за недопускане до работа

 

 

                        Р           Е          Ш          Е         Н         И           Е

 

                                                                  339

 

                                              Г р. София,   05.05.2010 г.

 

                                   В       ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 20 април през 2010 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА

                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

при участието на секретаря Ан. Богданова,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №77/09 г.,

за да се произнесе, намира следното:

 

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Допуснато е разглеждане на касационната жалба на М. на о. и н. / сега - на о. , младежта и науката/ срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №3864/07 г. на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че същественият по делото материалноправен въпрос за отговорността на ответника по иска, обусловен от този за правоприемство между закритото държавно училище и министерството, се решава противоречиво от съдилищата.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба Р. К. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на решението:

С обжалваното решение е уважен предявеният от Р. К. срещу касатора иск по чл.213, ал.2 от КТ/ точната квалификация е по чл.225, ал.3 от КТ/ за сумата 1388 лв., обезщетение за недопускане на ищеца на работата, на която е възстановен, за времето от 10.05.04 г. до 8.11.04 г. Прието е, че министерството е правоприемник на закритото училище ВУИ „Т. Самодумов”, с. Я.. Ищецът е възстановен на предишната работа въз основа на съдебно решение със заповед на министъра; с такива заповеди е разпоредено да му се заплатят и обезщетения по чл.220 и 222 от КТ, при прекратяване на тр. правоотношение, считано от 8.11.04 г. Недопускането на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен за процесния период е установено по делото и обосновава отговорността на ответника за претендираното с иска обезщетение.

По въпроса за правоприемството между закрито държавно училище и М. на о. и н. /МОН/ практиката на съдилищата е противоречива.

В част от нея се приема, че правоприемство няма, тъй като ЗНП и заповедта за закриване на училището не сочат на такова. Общата провосубектност на училището като юр. лице, както и специалната му работодателска по КТ отпадат със закриването му – то вече не съществува и не може да отговаря по претенции, вкл. по възникнали от трудовите правоотношения с него.

В друга част / вкл. в постановеното по реда на чл.290 от ГПК р. №999/09 г. на ВКС, І-во г.о./ се приема, че когато в акта за закриване на държавно училище не е посочен друг правоприемник, държавата чрез МОН, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, носи отговорност за задълженията на съответното училище. Въпросът не е уреден изрично в ЗНП, но следва от тълкуването му.чилищата са държавни структури, които осъществяват държавната образователна функция. Държавата ги създава, финансира и контролира дейността им съгл. чл.53, ал.6 от Конституцията.чилищата се финансират от държавния бюджет, чрез МОН, а при осъществяване на дейността си имат самостоятелност в качеството си на юр. лица да упражняват права и поемат задължения – чл.10, ал.2 и 8 от ЗНП. От този им статут логично следва, че при закриване, когато в акта за това не е посочен правоприемник, такъв е държавата чрез МОН, като субект, който създава и съответно – закрива, училището.

ВКС на РБ, в този състав, на осн. чл.291, т.1 от ГПК, намира за правилна втората практика и изцяло споделя тълкуването на закона, изложено в нея. Възприетата практика обосновава по посочения вече начин правоприемството на МОН със закритите държавни училища и отговорността му по искове за задълженията им, какъвто е уваженият в случая с обжалваното въззивно решение.

По останалите доводи в жалбата ВКС намира следното: ищецът е възстановен на предишната му работа – възпитател в закритото училище, с влязло в сила съд. решение по чл.344, ал.1,т.2 от КТ и се е явил, за да я заеме на 16.03.04 г., видно от молба от същата дата. С допълнително споразумение, скл. с министъра на о. и н. на 3.11.04 г. ищецът е възстановен / признато е възстановяването му/ на предишната работа със задна дата, считано от 10.05.04 г.. Със заповед на министъра от 3.11.04 г., връчена на 8.11.04 г. трудовото правоотношение е прекратено, поради закриване на училището; разпоредено е на ищеца да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. На осн. последваща заповед на министъра от 23.12.04 г.на ищеца е заплатено и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за периода 8.11.04 -7.12.04 г. – закл. на в.л., л.42.

Безспорно и установено е по делото от заключението на експерта С. , че за процесния период при възстановено тр. правоотношение, ищецът не е изпълнявал работата си по него и не е получавал тр. възнаграждение. Това обуславя основателност на иска за обезщетение с квалификация по чл.225, ал.3 от КТ, за разликата между възнаграждението, което би получил за работата, на която не е допуснат и полученото за работа при трето лице, както е приел и въззивният съд.

Неправилната квалификация на иска от ГС е нарушение на материалния закон по чл.281, ал.1,т.3 от ГПК, което налага отмяна въззивното решение и препостановяване уважаването на иска, но на осн. чл.225, ал.3 от КТ.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр.д. №3864/07 г. от 6.10.08 г., и вместо него постановява

ОСЪЖДА М. на младежта, н. и о. да заплати на Р. Г. К. на осн. чл.225, ал.3 от КТ обезщетение за недопускане да изпълнява работата, на която е възстановен в размер 1388,67 лв./ хиляда триста осемдесет и осем лв., 67ст./, за времето от 10.05.04 г. до 8.11.04 г., ведно със законната лихва от 25.05.05 г. и 215 / двеста и петнадесет/ лв., разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: