7 Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 16 декември 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 879/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия К. Е. Т., чрез защитника адвокат Б. М., срещу въззивно решение №123/15.04.2020 год., постановено по в.н.о.х д. № 845/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. С нея са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, като се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и прави искане за уважаването й, като излага допълнителни съображения в подкрепа на твърдението за несправедливост на санкциите. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като пледира за оставянето й без уважение. Подсъдимият К. Т., редовно призован, не се явява пред касационния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 210/12.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 2361/2017 г., по описа на Софийски градски съд, подсъдимият К. Е. Т. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително по ЗКНВП, в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] на 12.12.2016 г. продал на А. Х. Ш. за сумата от 10 лева високорисково наркотично вещество марихуана, с нето тегло 0,99 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 18,6 %, на стойност 5,94 лева и на 13.12.2016 г. държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана, разпределено в два обекта: с нето тегло 0,99 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8, 2 %, на стойност 5,94 лева и с нето тегло 0,12 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,3 %, на стойност 0,72 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на 5000 лева. С присъдата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – инкриминираните наркотични вещества, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските, направени по делото. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Софийски апелативен съд с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. С въззивно решение №123/15.04.2020 год., постановено по в.н.о.х.д. № 845/2019 г., Софийски апелативен съд потвърдил изцяло присъдата на СГС. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На първо място следва да бъде проверено твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като отсъствието му обуславя необходимостта от проверка за наличието на останалите заявени касационни основания. Един от доводите в подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е, че въззивното решение е постановено от незаконен състав, тъй като липсвали доказателства за това, че той е определен чрез случаен избор, така както изисква разпоредбата на чл. 9 от Закона за съдебната власт. Това възражение е неоснователно, тъй като на л. 2 от в.н.о.х.д. № 845/ 2019 г., по описа на САС е приложен „Протокол от избор на съдия докладчик“, от който е видно, по какъв ред е определен докладчика по делото, как е извършен избора и кой е съдията извършил разпределението. Посоченият протокол е доказателство за това, че изборът на съдебния състав е извършен изцяло в съответствие с изискванията на чл. 9 от ЗСВ. В подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в касационната жалба се сочи, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като не е взел мерки за разкриване на обективната истина, а решението му не е постановено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Според касатора, контролираният съд в обжалвания съдебен акт изложил семпло и накратко фактическите си и правни изводи, без да посочи кои факти приема за установени и защо, използвал общи фрази и не дал отговор на възраженията на защитата, което по същество представлявало „липса на мотиви“. Жалбоподателят в подадения от него процесуален документ не сочи конкретно кои обстоятелства са останали неизяснени, поради недобрата доказателствена дейност на въззивния съд, кои доказателства не са обсъдени и на кои възражения не е отговорено. Изложените по този начин оплаквания имат декларативен характер и не държат сметка за естеството на касационния контрол, който изключва възможността за служебна проверка на обжалвания съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НПК касационният съд се произнася само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. С тези предели на касационния контрол е свързано задължението на касатора, визирано в чл. 351, ал.1 от НПК, да посочи в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. Отсъствието на такава конкретика освобождава касационния съд от задължението да проверява служебно и цялостно обжалвания акт и да отговаря на заявените твърдения. Единствено за пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че въззивният съд е изпълнил добросъвестно и отговорно задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като е провел повторен разпит на свидетелите С. и О. / л. 59 – 62 от възз. дело/, допуснал и разпитал е св. А. А. / л. 75 -77 от възз. дело/, събрал е писмени доказателства / л. 23 -24; л. 34 – 44; л. 65 от възз. дело/, чрез които е проверил и изяснил всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. Обсъдил е подробно и задълбочено доказателствената съвкупност /стр. 7 – 16 от възз. реш./ и е изложил фактическите и правни изводи, до които е достигнал, отговаряйки при това изчерпателно и аргументирано на всички възражения на защитата, изцяло в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на прокурора, изложено в касационното заседание, за това, че неправилно въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност, събрана по делото, протокола за претърсване на обитаваното от подсъдимия жилище и изземване на намерените в него наркотични вещества, одобрен от съдия, в срока по чл. 161, ал. 2 от НПК. Според представителя на държавното обвинение, случаят е бил неотложен, поради което полицейските служители не са били длъжни да вземат предварително разрешение от съда за извършване на посоченото процесуално – следствено действие. На първо място следва да са посочи, че срещу въззивното решение не е подаден касационен протест, с оглед на което следва да се приеме, че въззивната прокуратура е останала доволна от същото и не е имала претенции по отношение на доказателствената дейност на контролирания съд. Поради това настоящият съдебен състав, дори да приеме за основателно направеното възражение, не би могъл да формира изводи различни от тези на контролирания съд по отношение на годността на посоченото доказателствено средство при наличието единствено на жалба от подсъдимия, тъй като не би било в полза на последния. Независимо от изложеното, с оглед на общото задължение на ВКС за обобщаване и уеднаквяване на съдебната практика, следва да се посочи, че доводите на въззивния съд за изключване на протокола за претърсване и изземване / л. 10 - 11 от възз. реш./ са изцяло законосъобразни. По делото е установено, че наблюдението върху жилището на подсъдимия е осъществено в резултат на предварително планирана полицейска операция, тъй като е имало информация, че от него се разпространяват наркотични вещества. Вярно е в тази връзка становището на прокурора от ВКП, че при провеждане на полицейска операция не може винаги да се знае предварително дали ще се разкрие престъпление и ще се наложи претърсване на помещение или лице, за да се иска разрешение от съдия. В конкретния случай, обаче, претърсването на жилището на подсъдимия не е извършено в деня на провеждане на полицейската акция - 12. 12. 2016 г., когато е задържан св. А. Ш., който доброволно предал намиращата се в него марихуана, заявявайки, че е закупил същата от подсъдимия. Претърсването на жилището на подсъдимия е осъществено на другия ден – 13. 12. 2016 г., тъй като ръководителят на операцията преценил, че нямало „необходимост и неотложност“. При така установените факти, контролираният съд е преценил законосъобразно, че случаят не е бил неотложен по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК, поради което полицейските органи са били длъжни да вземат предварително разрешение от съдия от компетентния съд, за да извършат претърсване на жилището на подсъдимия. Закономерна последица от неизпълнение на това задължение е изключването на протокола за претърсване и изземване от доказателствената съвкупност, както е процедирал въззивния съд, прилагайки правилно изискванията на НПК. Твърдението на касатора за допуснато нарушение на материалния закон също не може да бъде споделено. То се аргументира с довода за превратен анализ на доказателствата, правни заключения, изведени от „липсващи“ факти или надценяване на такива, което не давало възможност да се направи „хармонична верига“ и „еднозначни изводи“. Въпреки заявката, че в допълнение към касационната жалба ще се посочат подробни доводи, в подкрепа на заявеното касационно основание, такова не е подадено в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, като в пледоарията пред касационния съд защитата също не сочи конкретни аргументи. При събраните по делото доказателства, анализирани подробно и задълбочено, въззивният съд е достигнал до правилни изводи относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на неговото извършване, вида, количеството, качеството и стойността на инкриминираните вещества. Всичко това е дало основание на контролирания съд да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Единствено по отношение на въпроса дали подсъдимият е осъществил едно престъпление или няколко деяния, обединени в структурата на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, настоящият съдебен състав намира, че проверяваният съд не е приложил правилно материалния закон, като направеното в заседанието пред ВКС от представителя на ВКП възражение в този смисъл, се явява основателно. Продължаваното престъпление е форма на усложнена престъпна дейност, при която две или повече деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. За разлика от него, съставите на престъпленията, които визират различни форми на изпълнителното деяние са единни, макар и при усложнена конструкция, тъй като могат да се осъществяват посредством реализиране на една или повече от тези форми, за постигане на престъпната цел – увреждане на обществените отношения защитени от съответния престъпен състав. Иначе казано, касае се за единна дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца, свързана и цялостна, независимо от отделните прояви, включени в нея / реш. № 18 от 07.10. 2014 г., по н.д. № 884/2014 г. на ВКС, ІІ н.о.; реш. № 135/08.10.2019 г. по н.д. № 308/2019 г. на ВКС, ІІІ н.о.; реш. № 262 от 08.12.2017 г. по н.д. № 873/2017 г., на ВКС, ІІ н.о./. От събраните по делото доказателства се установява, че подс. Т. е „държал с цел разпространение“ и съответно е „разпространил“ високорискови наркотични вещества, осъществени на едно и също място. Следователно, подсъдимият е осъществил две форми на изпълнителното деяние на престъплението, визирано в разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 от НК, а не две отделни деяния, реализирани при условията на чл. 26 от НК. Като са приели обратното, предходните съдилища са допуснали нарушение на материалния закон, което може да се отстрани в касационното производство, тъй като не изисква установяване на нови фактически положения. С оглед на това, осъществената от подс. Т. престъпна дейност, следва да се преквалифицира от продължавано престъпление в едно престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт. 1 от НК. Неоснователно е искането на защитата да бъдат изменени санкциите наложени на подсъдимия, като се отчете, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Същото е мотивирано с довода, че подсъдимият е млад човек, неосъждан, с добри характеристични данни, като към настоящият момент е завършил висшето си образование и работи по специалността си. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени от предходните инстанции, наред със спецификите на конкретното престъпно проявление, с оглед малкото количество и ниската стойност на предмета на деянието. При това съдилищата по фактите правилно са преценили, че наличието на значителния превес на смекчаващите фактори обосновават налагане на санкции в минималните размери на предвидените за съответното престъпление наказания. Визираните от защитата обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 55, ал.1 от НК обуславяща определяне на наказание „лишаване от свобода“ под минималния предвиден размер и не налагане на наказание „глоба“. Поради това претенцията за изменение на наложените санкции не следва да бъде удовлетворена. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 123/15. 04. 2020 год., постановено по в.н.о.х.д. № 845/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, като преквалифицира деянието от такова по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт. 1 от НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.