Р Е Ш Е Н И Е № 407 София, 01 ноември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1764/2011 г. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. П. – адвокат Х. Х. от АК-Пазарджик, срещу въззивно решение № 51/31.03.2011 година,постановено по в н о х д № 784/2010 година от Софийския апелативен съд. В жалбата са въведени две от касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК – за допуснато съществено процесуално нарушение по т. 2 и нарушение на материалния закон по т. 1. По първото основание се твърди, че съдът е основал тезата си за потвърждаване на първоинстанционната присъда в нарушение на принципите по чл. 14 ал. 1 НПК, тъй като вътрешното му убеждение не е изградено на основата на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По-конкретно се сочи, че съдът е игнорирал експертните сведения получени от вещото лице д-р И., които кореспондират с обясненията на подсъдимия П., относно причините и механизма на ПТП. По второто основание, допуснато нарушения на закона, се твърди, че в случая съдът е следвало да приложи чл. 15 от НК, тъй като при изключване тезата на обвинението за виновно поведение от страна на подсъдимия, деянието му е случайно. Поради това, от касационната инстанция се иска отмяна на въззивното решение и на основание чл. 354 ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция подсъдимият П., редовно призован не се явява. Представлява го редовно упълномощеният му защитник – адвокат Х. Х., който в устната си пледоария и с писмена защита поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания. В писмената защита тезата изложена в жалбата е доразвита с позоваване и цитиране на авторитетни учени – проф. Ш. в областта на психиатрията и проф. Д. в областта на наказателното право. Гражданските ищци и частни обвинители К. С. и Е. Б. се явяват лично, а Е. С., редовно призован, не се явява. Тримата се представляват от поверениците им К. И. и П. Т., които устно и с писмена защита възразяват срещу жалбата, като неоснователна и правят искане въззивното решение да се остави в сила. Прокурорът също дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на обжалваното решение в сила, тъй като виновността на подсъдимия е доказана по несъмнен начин. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 38/6.10.2010 година по н о х д № 56/2010 година, по описа на Софийски окръжен съд, подсъдимият С. П. е признат за виновен в това, че на 21.08.2007 година на ГП – І – 8, в района на с.Мирково, Софийска област при управление на МПС – л.а „Мерцедес” 200 ТЕ е нарушил следните правила за движение по пътищата уредени в ЗДвП: - чл. 16 ал. 1, т. 1 – на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне; - чл. 21 ал. 1 – при избиране скоростта на движение на водача е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място, като се е движел със скорост между 90 и 100 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. С. – прест. по чл. 343 ал. 1, б. „в” от НК. Наложено му е наказание две години лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение на наследниците на пострадалия,за причинени неимуществени вреди, както следва: на Е. С. – 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 21.08.2007 година; на Е. Б. – 35 000 лава, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 21.08.2007 година; на К. С. – 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 21.08.2007 година; Подсъдимият е осъден да заплати съответната държавна такса и разноските по делото, както и разноските на частните обвинители и граждански ищци за адвокат. С обжалваното въззивно решение, тази присъда е потвърдена изцяло. Настоящият състав на ВКС намира, че основното искане за оправдаване, в условията на чл. 354 ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, принципно не може да бъде уважено. В случая, фактическите констатации по обжалваното решение съдържат всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане. Съставомерният резултат е причинен виновно от подсъдимия, който като водач на моторно превозно средство, в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 16 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на пътно платно с двупосочно движение, е нарушил забраната за движение в насрещната лента за движение. Установено е от фактическа страна, че в случая не е била налице хипотезата на изключението от тази забрана, „освен при изпреварване или заобикаляне”. Освен това, безспорно, с помощта на експертно заключение е установено, че подсъдимият е нарушил и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, според който при избиране скоростта на движение, на водача е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място, като се е движел със скорост между 90 и 100 км/ч. Въззивният съд е отхвърлил тезата на защитата, че деецът страда от „мултиинфарктна енцефалопатия”, което означава получени множество микроинсулти, от които последният съвпада по време с ПТП на инкриминираната дата и е причина за настъпването му, както и основното свързано с това възражение на защитата, че към посочения момент подсъдимият не е бил в състояние да контролира действията си като водач на МПС. Очевидно е, че след като касационната инстанция не разполага с правомощието да установява нови фактически положения, постановяването на оправдаване поради липса на вина в условията на чл. 15 от НК е недопустимо. Липсват основания за уважаване на жалбата по второто касационно основание, за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното въззивно решение, респ. отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Описаните по-горе възражения на защитата по обхвата на анализа на доказателствата, могат да се обобщят като такива срещу начина на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, по правилата на чл. 14 ал. 1 от НПК. Въззивният съд прецизно е оценил доказателствените материали и правилно е отхвърлил тезата на защитата за настъпване на внезапно, непредвидимо и непреодолимо влошаване на здравословното състояние на подсъдимия, поставящо го в невъзможност да контролира поведението си към момента на инкриминираното деяние. В тази насока нито едно доказателствено средство или способ за неговата проверка не са били пренебрегнати, а тъкмо обратното – на л. 6 от въззивното решение на внимателна оценка са подложени обясненията на подсъдимия, в частта им, в която той твърди, че шофирайки, неочаквано предвид заболяването си /за което обаче разбрал по-късно/ е изпаднал в безсъзнателно състояние, поради припадък. Това обяснение е съпоставено с показанията на свидетелите П. и В., които забелязали при разминаването с колата на подсъдимия неговото напълно адекватно поведение-изплашено изражение на лицето. Тези доказателства са обсъждани и в светлината на отговорите на лекарите-експерти, което наложило обоснования извод на съда, че тези факти говорят за пълното му съзнание за това какво би могло да последва от действията му. При проверката не се установи и другото доказателствено възражение на защита – необсъдени от съдилищата устни обяснения на вещото лице д-р И. в с.з. пред първата инстанция на 1.10.2010 година. От протокола за това заседание се установява, че експертът е давал принципни отговори на страните във връзка с хипотичната възможност, към момента на деянието подсъдимият да е изпаднал в безсъзнателно състояние. Съдът е сложил в основата на тезата си за липса на случайно деяние анализът на гласните доказателствени средства, освен посочените по-горе и показанията на св. Б.. Последните са съпоставени с тези на свидетелите – служители на КАТ, за арогантното поведение на подсъдимия, което не кореспондира с тезата му за неадекватност след припадък на волана. Неоснователно е възраженията на защитата, относно непълнота на анализа на доказателствата, свързани със здравословното състояние на подсъдимия към момента на деянието. Освен експертните заключения и медицинската експертиза, изводите са направени след обсъждане обясненията на подсъдимия и показанията на сина му – св. В. П. дадени пред СОС /л. 94 и 95/. В жалбата, само информативно, в скоби е посочено, че с нея се обжалва и гражданско-осъдителната част на потвърдителното въззивно решение. Поради липса на конкретни доводи и възражения срещу тази част на обжалвания акт, настоящата инстанция е лишена от предмет за проверка. Поради изложеното, настоящият състав намира, че решението на предишната инстанция за потвърждаване на осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 343, 1, б. „в” от НК, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение, съгласно чл. 14 ал. 1 от НПК. Затова липсва правно основание за отмяна на въззивното решение постановено от Софийския апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51/31.03.2011 година, постановено по в н о х д № 784/2010 година от Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: