О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 351 гр.София, 25.07. 2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1571 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от „Овергаз Мрежи“ЕАД против определение № 93201/25.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 4291/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI с., с което е оставена без уважение частната жалба на посоченото дружество срещу определение от 27.01.2018 г. по гр.д. № 70353/2017 г. на СРС,41 състав, поправено с определение от 26.02.2018г., с което производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Районен съд – Русе. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че неправилно решаващият състав, за да определи кой съд е местнокомпетентен да реши спора по предявения отрицателен установителен иск за собственост е приел, че се касае до недвижима по смисъла на чл.110, ал.1 ЗС вещ. Спроред частния касатор процесният газопровод представлява движима вещ с оглед приложението на специалните закони. Претендира се отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото на компетентния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че пред СРС е била подадена искова молба с искане за признаване за установено, че „М-Газ“ЕООД не е собственик на 7,88% ид.ч. от газопроводно съоръжение – тръбопровод за природен газ ниско налягане от АГРС „Запад“ [населено място] до Централна промишлена зона на [населено място] / бивш завод „Петър Караминчев“ АД/, цялото с дължина 8892 м. С определение от 27.01.2018г. СРС е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на компетентния за разглеждане на спора – Русенски районен съд. Въззивната инстанция е намерила, че процесното газово съоръжение представлява недвижима вещ по смисъла на чл.110, ал.1 ЗС, тъй като е трайно прикрепено към земята. Поради което е заключила, че на основание чл.119, ал.2 вр. чл.109 ГПК искът следва да се разгледа от съда по местонахождение на имота и съобразно цената на иска това се явява Русенският районен съд. На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ Представлява ли процесният газопровод движима или недвижима вещ съобразно разграничението по чл.110 ЗС ?; 2/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви за това? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първи въпрос, тъй като според частният касатор той е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а по втори въпрос – на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното определение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касатор първи въпрос не отговаря на характеристиките на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставен е с оглед на конкретния обект на защитаваното субективно право, което предполага, за да се даде отговор, да бъдат обсъждани доказателства по делото. Втори въпрос изпълнява изискването и към общото, и към допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Съобразно задължителните указания по ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, включително тези по въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд не е обсъдил оплакването по частната жалба, че според нормативната уредба по отношение на енергийните съоръжения за пренос и разпределение на природен газ газопроводът като съоръжение на такава техническа инфраструктура няма характеристиката на недвижима вещ. При събраните доказателства и с оглед твърденията по исковата молба настоящата инстанция намира, че СГС неправилно е приложил разпоредбата на чл.110, ал.1 ЗС, според която недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Същата норма следва да се тълкува във връзка с §5, т.80 от ДР на ЗУТ, според която разпоредба "преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Немотивирано решаващият съд е приел, че процесната вещ – газопроводно съоръжение, представляващо тръбопровод за природен газ ниско налягане, е прикрепена по начин, по който при отделянето й, ще бъде негодна за употреба по предназначението й. Газопроводът е част от газоразпределителна мрежа, представляваща според легалната дефиниция на § 1, т.9 от ДР на ЗЕ местна или регионална система от газопроводи със средно или ниско налягане и съоръженията към тях за разпределение на природен газ до съответните клиенти на определена с лицензия територия. Същевременно той не притежава характеристиката на "площадковите енергийни обекти", които според §1, т. 41 от ДР на ЗЕ са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси. Евентуално при наличие на съмнения относно това дали процесният газопровод е трайно прикрепен към земята решаващият съд е следвало да ползва специални знания на вещо лице чрез назначаването на СТЕ. С оглед на гореизложеното се касае до предявен иск за защита право на собственост върху движима вещ, поради което нормата на чл.109 ГПК не намира приложение и СРС не е могъл служебно по реда на чл.119, ал.2 ГПК да повдига въпроса относно местната подсъдност на спора. Възражение за неподсъдност на конкретното дело на СРС може да направи само ответникът на осн. чл.119, ал.3 ГПК, каквото на този етап от развитие на производството липсва. По правилото на чл.104, т.3 ГПК след като се касае до иск за собственост родовата подсъдност се определя от цената на иска, а тя в случая е под 50 000лв. С оглед на което обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 93201/25.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 4291/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI с. и потвърденото с него определение от 27.01.2018 г. по гр.д. № 70353/2017 г. на СРС,41 състав, поправено с определение от 26.02.2018г. ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: