Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр.София, 06.12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 5106 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК във връзка с § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.). Образувано е по касационната жалба на М. В. И. чрез адвокат Р. Д. от АК – В. против въззивно решение № 72 от 05.10.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 222/2017 г. по описа на ОС – Видин в частта, в която е постановено, че се потвърждава решение № 64 от 26.04.2017 г. по гр.д.№ 314/2015 г. на РС – Белоградчик в частта, в която не е допуснат до делба имот, съставляващ УПИ VI-710, кв. 18 по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 178 кв.м. и паянтова сграда от 8 кв.м. Касационното обжалване е допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение в посочената част. Касаторката поддържа, че своевременно е поискала включването на имота в делбата при условията на чл. 341, ал. 2 ГПК, а определението на районния съд, с което искането й не е прието за разглеждане не подлежи на самостоятелно обжалване. Мотиви относно недопускането на имота до делба не се съдържат в решението на РС, поради което същото е следвало да бъде отменено. Моли да бъде постановено отменяване на въззивното решение и делото да бъде върнато на РС, евентуално – ВКС да се произнесе като допусне делбата на УПИ VI-710 при права по 1/2 ид.част за касаторката и ответника по касация П. Г. П.. Ответникът по касация П. Г. П. поддържа, че жалбата е неоснователна. Ответникът по касация В. Г. Л. не е депозирал отговор и не взема становище по касационната жалба. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290, чл. 291 и чл. 293 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), намира следното: Производството по гр.д.№ 314/2015 г. на РС – Белоградчик е образувано по искова молба за делба, предявена от П. Г. П. срещу М. В. И. и В. Г. Л.. С отговора на исковата молба М. В. И. заявила искане за включване в делбата на още два недвижими имота – незастроен УПИ V-710 от кв. 18 по плана на [населено място], както и УПИ VI-710 от кв. 18 по плана на [населено място], заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 178 кв.м. и паянтова сграда от 8 кв.м. С протоколно определение от о.с.з.12.04.2016 г. РС приел да разгледа искането по чл. 341, ал. 2 ГПК досежно УПИ V-710. По отношение на другия имот (УПИ VI-710), също с протоколно определение от о.с.з.12.04.2016 г., РС постановил, че отхвърля искането за включването му в делбената маса по съображения, че М. В. И. не е изпълнила в срок указанията да посочи основанието за придобиване на имота от наследодателя П. М. Й., дадени от съда с разпореждане от 12.02.2016 г. С решението по допускане на делбата иска по чл. 69 ЗН е уважен за имотите, посочени в исковата молба от ищеца П. Г. П. (в тази му част актът на РС не е обжалван е влязъл в сила на 24.05.2017 г.), както и за УПИ V-710. Последвало подаването на въззивни жалби от ищеца П. Г. П. (срещу допускането на делбата по отношение на УПИ V-710), както и от М. В. И., в чиято жалба са заявени оплаквания за неправилно приложение на чл. 341, ал. 2 ГПК относно УПИ VI-710, както и искане делото да бъде върнато на РС за произнасяне по отношение на УПИ VІ-710. С въззивното решение е потвърдено решението на РС в частта относно допускането на делбата по отношение на УПИ V-710 (същото е влязло в сила на 27.10.2017 г. при условията на чл. 296, т. 2 ГПК). С въззивното решение е прието още, че РС се е произнесъл по направеното искане по чл. 341, ал. 2 ГПК с определението от 12.04.2016 г. и въззивната жалба е неоснователна, а за съсобствениците по наследство остава възможността да прекратят съсобствеността върху имота с нова съдебна или доброволна делба. Така постановеното въззивно решение е процесуално недопустимо в частта му, по отношение на която е допуснато касационното обжалване по следните съображения: В съответствие с принципите за законност (чл. 5 ГПК) и служебно начало (чл. 7 ГПК) съдът е длъжен да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. Проявление на тези принципи в производството по въззивното обжалване е задължението на въззивния съд да определи предмета на обжалване с оглед наведените в жалбата доводи. Квалифицирайки оплакванията, наведени в подадената от М. В. И. въззивна жалба, въззивният съд е следвало да констатира на първо място, че жалбата е насочена срещу акт, различен от постановеното първоинстанционно решение. По своя характер тя представлява частна жалба срещу постановеното в о.с.з. 12.04.2016 г. определение, с което не е допуснато за разглеждане по същество искането на ответник по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК за включването на имот в делбената маса. Противно на изложеното в касационната жалба, това определение е прекратително по своя характер, поради което подлежи на самостоятелно обжалване. В този смисъл е налице уеднаквена съдебна практика, обективирана с определение № 102 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1306/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. В разглеждания случай, видно от протокола от о.с.з. 12.04.2016 г., определението е постановено в присъствието на пълномощника на страната, с което и на основание чл. 275, ал. 1, изр. 2 ГПК е поставено началото на срока за подаване на частна жалба. Срокът е изтекъл на 19.04.2016 г., вторник, присъствен ден. По тази причина подадената на 15.05.2017 г. жалба (по естеството си частна, макар и наименована „въззивна”) се явява депозирана след изтичане на установения от закона преклузивен срок и като такава – неподлежаща на разглеждане по съществото на повдигнатия с нея процесуален проблем по приложението на чл. 341, ал. 2 ГПК. Тъй като несъответствието между извършеното от страна процесуално действие и изискването по чл. 275, ал. 1 ГПК сочи на неотстраним порок на частната жалба, същата е следвало да бъде върната, респ. – образуваното въз основа на нея въззивно производство да бъде прекратено на основание чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Вместо това въззивният съд се е произнесъл по същество, като е потвърдил акта на първоинстанционния съд при отсъствие на надлежно сезиране. Ето защо в посочената част въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по подадената от М. В. И. жалба – прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 72 от 05.10.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 222/2017 г. по описа на ОС – Видин в частта, в която е постановено, че се потвърждава решение № 64 от 26.04.2017 г. по гр.д.№ 314/2015 г. на РС – Белоградчик в частта, в която не е допуснат до делба имот, съставляващ УПИ VI-710 с площ 1 095 кв.м., кв. 18 по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 178 кв.м. и паянтова сграда от 8 кв.м., при съседи: УПИ V-710, сервитут на ж.п.-линия и бензиностанция. ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от М. В. И. въззивна жалба с вх.№ 1559 от 15.05.2017 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: