ОПРЕЛЕЛЕНИЕ N 160
София, 11.04. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4412/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 260137/22.06.2021 г. по в. гр. д. № 389/2020 г. Добричкият окръжен съд е отменил частично решение № 184/21.02.2020 г. по гр. д. № 1419/2019 г. на Добричкия районен съд и вместо него е постановил друго решение, с което е признал за установено по отношение на Ж. М. К. и Община - с. Крушари, че Х. Г. Г. е собственик по наследствено правоприемство на недвижим имот, даден на преселника И. Г. С. /И. Г. Ив. И./ в Ю. Д., в замяна на притежаван такъв в С. Д., съставляващ дворно място с площ 1 857 кв. м., включено в УПИ I...... от кв. ...........по уличния и дворищнорегулационен план на [населено място], община Крушари, заключено между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветено в син цвят и защриховано в зелени линии, показано на скица приложение № 2 на л. 195 от първоинстанционното дело, която е неразделна част от решението.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Г. Г. срещу Ж. М. К. и Община - Крушари искове за признаване на установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], община Крушари, представляващ дворно място, за горницата над 1 857 кв. м. до 2 032 кв. м., съставляващо УПИ I........ от кв. ..........по уличния и дворищнорегулационен план на селото, както и на построената в същия парцел масивна едноетажна постройка с площ 146 кв. м., както и за осъждането на Ж. М. К. да предаде на ищцата владението върху сградата.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от всички страни.
Ищцата обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от нея иск за собственост на поземления имот е отхвърлен за разликата над 1 857 до 2 032 кв. м., както и в частта, с която са отхвърлени положителният установителен иск срещу Община с.Крушари и ревандикационният иск срещу Ж. М. К. за собственост на построената в имота сграда. Иска решението да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответницата Ж. М. К. е подаден отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.
Ответницата Ж. М. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен искът за собственост на поземления имот. Позовава се на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
От ищцата е получен писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Оветникът Община с. Крушари обжалва въззивното решение също в частта, с която е уважен иск за собственост на поземлен имот. Позовава се на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
От ищцата е получен писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че ищцата е наследница по закон- низходяща от първа и съответно от втора степен, на починалия на 10.10.2003 г. Г. И. Г. и на починалия на 10.02.1989 г. И. Г. С.. Ищцата е декларирала, че имената И. Г. С. и И. Г. Ив. И. по удостоверение за наследници и протокол за замяна са имена на едно и също лице, а такива данни се съдържат и в показанията на св. Д. Д..
Според препис-извлечение от протокол за заменяване на жилищните и стопанските сгради и дворни места на преселниците от С. Д., настанени в [населено място], преселникът И. Г. И. е бил настанен в двор № 3, съставляващ дворно място с площ 2 032 кв. м. и къща с площ 55 кв. м. С т. 8 от протокол от 05.10.1941 г. на основание пар. 12 от Наредбата за окончателно настаняване и заменяване земите на преселниците /Обн., ДВ бр. 82/14.04.1941 г./ и протокол от 18.08.1941 г., пункт 20, преселникът И. Г. Ив. Г. е бил настанен в [населено място] и въведен във владение на дворно място от 2.032 дка, съставляващо парцел 3, ползването на което започва от датата на протокола. На И. Г. Ив. Г. са били предоставени в землището на същото село и нива с площ 30 дка, съставляваща парцел ............ от кв. .........., както и място за лозе от 5 дка, съставляващо парцел .... от кв. ..........
С н. а. № ........../1988 г. Г. И. Г. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на стопански сгради в чертите на [населено място] и дворно място от 170 кв. м. в идеална част, включено в парцел .......... от кв. ........., а с н. а. № ........../1991 г. същият е признат за собственик по регулация на дворно място с площ 860 кв. м., което е придадено от имот пл. № .........към собствения му парцел ............ от кв. .......по плана на с. с.
Обстоятелството, че като преселник И. Г. И. е получил дворно място и къща в [населено място], е установено и от показанията на свидетелите Л. Г. /син на ищцата/, К. К. /втори братовчед на съпруга на ответницата Ж. К./, Г. Д. /живущ в селото и кмет на [община] в периода 1967/1968 год. и 1975/1977 г., към която се е числяло населеното място в този период/, Д. Д. /кореняк от [населено място]/. Установено е, че когато през 1940 г. в селото дошли преселниците от С. Д., на тях била дадена една цяла махала - т. н. „преселска махала“. Една част от свидетелите са установили, че предоставеното дворно място било стопанисвано през годините от И. и сина му Г. - събирали сено, шума, гледали животни, впоследствие ищцата и семейството ѝ косели трева, засадили дръвчета, оградили го. Св. Г. Д. е установил, че мястото не е било на някого, винаги е било свободно, а в зависимост от законите - държавно или частно, никой не го е работил, някога там бил летният двор на ТКЗС и били разположени коне за отглеждане; поради липса на ограждане /мястото било оградено преди 1978 г./ овцете на всички селяни можели да минават оттам; свидетелят виждал ищцата в селото от около 2-3 години. Според св. Д. Д. претенциите на ищцата датирали от 4-5 години, когато започнала да огражда и да сади дръвчета; счита мястото за общинско, а преди 1989 г. било възможно да е на ТКЗС; било гола пустош, свидетелят пасял говеда в него. За това, че ищцата е изградила лека прозирна ограда и е засадила трайни насаждения - орех, липа, праскова и др., свидетелстват и данните по водено административно производство.
С н. а. № ........../2004 г. Районната потребителна кооперация /РПК/ „Светлина“ [населено място] била призната за собственик по давностно владение на недвижим имот: търговска сграда, представляваща масивна едноетажна постройка, функционираща и с помещения за смесен магазин, който е с търговска площ, склад и кухненски блок, с обща застроена площ 146 кв. м., изградена върху държавен имот, без отреден за нея прилежащ терен, от кв. ........по регулационния план на [населено място].
С договор от 19.09.2012 г., сключен с н. а. № ......../2012 г., РПК „С.“ продала на ответницата Ж. М. К. собствения си недвижим имот в [населено място], а именно: търговска сграда със застроена площ 146 кв. м., построена в УПИ .... от кв. ......, с площ 5 000 кв. м., съставляващ държавна собственост, отреден за градина, при граници: от всички страни улици, за сумата 5 000 лева. Според становище на отдел „Т. и К“ при община [населено място] и скица на гърба на същото обект - търговска сграда в [населено място] с площ 146 кв. м. в кв. ........., парцел .... № .........., собственост на РПК “Светлина“, и ползващ се от нея на основание акт обр. 16/1970 г., е изграден и функционира от преди 1970 г.
Според св. К. К. сградата била построена в мястото на дядо И. /предполага около 1966-1867 г./ и в нея се помещавали хоремаг и бръснарница, които вече не функционират. Според св. Г. Д. сградата е строена със средства на селото от самооблагането след 1964-1965 и до 1968 г. и завършена с помощта на ТКЗС; в периода 1966-1967 г. до 1970 г. районните потребителни кооперации се обединили с ТКЗС, а след като се разделили, сградата отново станала собственост на РПК; ползвана била с прекъсвания и от кметството до преди 4-5 години; сега е притежание на ответницата К. и съпруга ѝ - кметски наместник на селото, и не се ползва. Св. Д. Д. е дал показания, че сградата на РПК е построена около 1970 г., ползвала се за бръснарница, кръчма, стая на лекар, кметство; преди 10 години била закупена от ответницата, която я стопанисвала с мъжа си /стария кмет/ като кръчма.
За поземлен имот с площ 5 000 кв. м. от кв. 17а, отреден „за градина“, е съставен акт № ........./09.07.2013 г. за частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС. В графа 7 на акта е посочено, че в имота е построена сграда, собственост на Ж. М. К. по силата на нотариален акт, а в графа 8 не са вписани номера и дати на съставени по-рано актове. Акт за държавна собственост относно имота не е представен по делото.
Според заключенията на вещото лице инж. К. Б., депозирани пред съда в двете инстанции, и дадените пояснения в съдебни заседания, до месец септември 1940 г. за селото действащ е бил румънският кадастър и комасационният план от 1936 г., изработен по Закона за организация на Нова Д., които не са съхранени в архива на техническата служба на община Крушари. При настаняване на преселниците от С. Д. в края на 1940 и 1941 г. са били ползвани схематични планове, изработени върху основата на румънските планове, но за [населено място] такъв липсва. Поради липса на картен материал не може да се идентифицира описаният в протокола от 05.10.1941 г. имот № ..... В община [населено място] и в С. [населено място] не се съхраняват кадастрален или регулационен план на селото от преди 1949 г., респ. документи от това време за отреждане имот на И. Г. И. /С./. Единственият съществуващ и актуален към момента кадастрален и регулационен план е одобреният със заповеди № 3568 и № 3569 от 22.09.1949 г.
Експертът е установил, че по кадастралния план от 1949 г. е заснет имот на И. Г. И. под пл. № .........., показан в черни очертания на копия от плановете. Данни по плана за отреждане на друго дворище на И. Г. не са налични. Първоначално от посочения имот е бил образуван парцел .......... от кв. ..........., показан в син цвят на л. 123. Впоследствие е извършена поправка - изменение, като първоначалният парцел ......... е задраскан с червена линия и е отбелязан с нов цвят - червен, новообразуван от част от имот пл. № .........., нов парцел .......... от кв. .... Останалата част от имот пл. № ........е включена в новосъздадения кв. .... ”градина” и в улици. Показаните в син цвят на плана улици в имот пл. № ..........са предвидени с промяната на плана. Вещото лице не е открило информация и данни за посоченото изменение - заповед и дата на изменение на КРП при образуването на кв. .......не е съхранена. В разписния лист към плана И. Г. И. е вписан като собственик на имот пл. № ........- двор, попадащ в кв. ........, и за него отреден парцел ........ В разписния лист към кадастралния план от 1949 г. не е посочена площта на имот пл. № ........... По графични данни, след извършено оцифряване и измерване, вещото лице е изчислило, че тази площ е в размер на 2 621 кв. м. При съпоставяне и наслагване на цифровия модел на имот пл. № ........по кадастралния план от 1949 г. с регулационния план, със съвместени графични данни на имот пл. № ......, парцел .......... и УПИ ........... от кв. ........., вещото лице е определило от съвместяването им, че площ с размери от 1 857 кв. м. от имот пл. № ........, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветена в син цвят и защрихована в зелени линии, попада в УПИ .......... от кв. .........по уличния и дворищно-регулационен план /скица на л. 195 от първоинстанционното дело/. При изчисленията е приспадната площта от имот пл. № ......., включена в парцел ........., и площта, заета от прокарана улица. Площта на владения понастоящем от ищцата УПИ ............ от кв. ..........е 1 208 кв. м., включваща част от имот пл. № ... - 190 кв. м.; част от имот пл. № .... - 838 кв. м., и 180 кв. м. от свободна площ, част от обществен терен - стар мегдан.
Вещото лице не е открило в Община [населено място] данни за извършено отчуждаване на имот, притежаван от наследодателите на ищцата. Имотът, за който е съставен актът за частна общинска собственост, първоначално е съществувал в кадастралния и регулационния план като самостоятелен и с по-малка площ, разположен западно от кв. ......., отделен от последния от [улица] - о. т. 36. След промяната на плана кв. ........се разширява на изток, като включва част от кв. ........., парцел ......... и частта от улицата по о. т. 35 - о. т. 36. Имотът, за който е съставен актът за частна общинска собственост, съответства на парцел I ”градина” от кв. ......... Търговската сграда, предмет на спора, е разположена в североизточната част на УПИ .... от кв. .........и е с площ 146.49 кв. м. Същата е новопостроена масивна сграда на мястото на отразена по кадастралния план от 1949 г. съборена паянтова сграда с различно очертание в първоначалния парцел ............ Вещото лице не е открило в общината строителни книжа за сградата.
Въззивният съд посочил, че претенцията на ищцата за собственост на поземления имот се основава на наследствено правоприемство и оземляване по силата на Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Ю. Д. /ЗУСНИЮД - отм./, евентуално на чл. 79 ЗС, а претенцията за собственост на построената в имота сграда - на чл. 92 ЗС.
Въззивният съд посочил, че собствеността върху имоти в Ю. Д. не възниква автоматично по силата на самото преселване, а след изпълнение на процедурите за оземляване, предвидени в глава ... и ... от ЗУСНИЮД /отм./ и в К. спогодба. Имотите, с които са одворени и оземлени преселниците от С. Д. съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците и за снабдяването им с жилищни и стопански сгради, стават тяхна собственост съгласно чл. 1 ЗУСНИЮД /отм./. Актът на оторизирания орган има конститутивно действие и е основание за придобиване правото на собственост върху дадената земя в Ю. Д. в замяна на притежаваната земя в С. Д.. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗУСНИЮД /отм./ визира Наредбата за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от С. Д. /Обн., ДВ бр. 82/14.04.1941 г./. В пар. 7 от наредбата е посочено, че заменяването на земите на преселниците се извършва от комисия в състав: председател - представител на отдела за цялостно подобрение на земята, и членове: кметът или кметският наместник на съответното населено място и един представител на преселниците от същото населено място, избран от тях чрез явно гласуване. Именно такъв състав на комисията е посочен в протокола от 05.10.1941 г. П.. 7 предвижда и това, че в правомощията на тази комисия е разрешаването на всички въпроси за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците, а нейните решения са окончателни и не подлежат на никакво обжалване. Съобразно пар. 12 от наредбата в правомощията на комисията е да въведе преселниците във владение на определените им земи и дворни места, като за целта съставя протокол.
Въз основа на така изложените съображения въззивният съд е приел, че с протокола от 05.10.1941 г. на оторизирания орган, който има конститутивно действие, наследодателят на ищцата, в качеството му на преселник от С. Д., е придобил правото на собственост върху предоставения му в замяна недвижим имот в [населено място], Ю. Д., съставляващ дворно място с площ 2.032 дка.
Като взел предвид свидетелските показания и заключенията на техническата експертиза, въззивният съд приел за установена идентичността на предоставения в замяна недвижим имот с имота, заснет с пл. № ......по кадастралния план от 1949 г., разположен в частта от селото, отредено за одворяване на преселниците - т. н. „преселска махала“, като липсват данни наследодателите на ищцата да са притежавали друг имот в границите на населеното място, респ. да са вписвани в разписния лист като притежатели на имот, различен от имот пл. № ......, или да им е отреждан друг имот, освен парцел ........., респ. парцел ........, и двата отредени за имот пл. № .........
С кадастралния и регулационен план на населеното място за предоставения в замяна на наследодателя на ищцата имот пл. № ........е бил отреден парцел .........1 от кв. ......... Липсват данни кога и с какъв акт е извършено изменение на регулационния план. Въззивният съд посочил, че е възможно същото да е извършено далеч след времето на първоначалното одобряване на плана, доколкото са представени доказателства от отдел „Т.“ на общината, че строежът на сградата на РПК е извършван в парцел ......., респ. нотариалният акт за собственост по регулация в парцел .......... съдържа позоваване на обяснителни записки и писмо на Общинския народен съвет [населено място] от 1991 г. Оттук въззивният съд заключил, че след като не се установява предоставеният в замяна недвижим имот да е бил преотреждан по законоустановения начин или отчуждаван, включително и ако собственикът му не е бил обезщетен в случай, че това е станало след изменението на ЗПИНМ /отм./ съгласно публикацията в ДВ, бр. 54/1956 г., то собствеността му не е загубена от ищцата.
Въззивният съд е посочил, че в съставения на 09.07.2013 г. акт № ...........за частна общинска собственост като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, която сочи за общинска собственост имотите и вещите, определени със закон. Разпоредбата е бланкетна, което изисква в акта да е посочена законова разпоредба от конкретен закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание от Община [населено място]. В представения акт липсва такова позоваване, не са посочени и правопораждащите собствеността факти, поради което съдът е приел, че актът не се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост и не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от ответната община.
Съобразно изложеното въззивният съд е приел за основателни и доказани до размер на 1 857 кв. м. предявените срещу ответниците положителни установителни искове за право на собственост върху дворно място, включено в УПИ .......... от кв. ..........., дадено в замяна на притежаван имот в С. Д.. Придобиването на правото на собственост върху процесния имот на посоченото основание е доказано, а ответниците не са установили противопоставими свои права, които да го изключат. Това е предопределило както уважаването на исковете за посочения размер земя, така и непроизнасянето от съда по евентуално заявената претенция за собственост на поземления имот по давност.
Исковете за собственост на построената в поземления имот сграда въззивният съд е приел за неоснователни. Приел е за установено, че около 1970 г. в собствения на ищцата поземлен имот е изградена сграда на РПК без учредено право на строеж, поради което и по правилото на чл. 92 ЗС по приращение същата е станала обект на притежание на собственика на земята. Доказано е, че от момента на построяване фактическа власт върху сградата е осъществявана от РПК, като от показанията на свидетелите са установени елементите от фактическия състав на придобивната давност в хипотезата на т. н. завладяване, т. е. когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание. Съдът е приел, че констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост върху сградата на основание придобивна давност в полза на РПК „С.“ не са опровергани от ищцата. Поради това и като съобразил сключения с н. а. № 112/19.09.2012 г. договор за покупко-продажба, приел на основание чл. 77, предл. 1-во ЗС, че правото на собственост върху сградата е придобито от ответницата Ж. М. К..
По касационната жалба, подадена от Община [населено място]:
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, тъй като на първо място не е установено наследодателят на ищцата и оземленият преселник да са едно и също лице, което поставя под съмнение дали съдебното производство е започнало по молба на заинтересовано лице; на второ място съдът се е произнесъл по иск, различен от предявения, с който се претендира право на собственост върху поземлен имот в кв. ......, докато решението има за предмет имот в кв. ..........., и на трето място съдът е признал право на собственост върху целия спорен имот, а не само върху размера на наследствения дял на ищцата.
Изложени са оплаквания и за неправилност на обжалваното решение, тъй като право на собственост е признато при липса на доказателства за оземляване по реда на ЗУСНИЮД /отм./; липсват доказателства и за идентичност между предоставения на преселника имот и спорния по делото; не са съобразени доказателствата, че с регулационния план от 1949 г. имотите в кв. ......и кв. ...........са отредени за „градина“, при което общината се легитимира за собственик на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС на спорния имот, който преди актуването му за общински е бил държавна собственост, а не собственост на физическо лице.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:
1. Представлява ли произнасяне от съда в повече по заявения петитум фактът, че ищцата не търси защита на съсобствен имот, а претендира собственост на основание наследствено правоприемство - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 229/20.10.2011 г. по гр. д. № 1456/2010 г. /неправилно посочено, вместо № 1465/ на ВКС, II-ро г. о., и решение № 125/15.07.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г. на ВКС, II-ро г. о.
2. Кой от следните два документа: регулационният план на съответното населено място или протоколът на комисия по окончателно настаняване и заменяване на имотите на преселниците от С. Д. /без нарочен опис или декларация/, е от значение за признаване право на собственост през 1949 г. - по този въпрос според касатора въззивното решение противоречи на решение № 284/23.06.1999 г. по гр. д. № 1003/1998 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 711/13.01.2011 г. по гр. д. № 1791/2009 г. на ВКС, I-во г. о., и решение № 147/17.08.2011 г. по гр. д. № 377/2010 г. на ВКС, I-во г. о.
Фактът дали наследодателят на ищцата и оземленият преселник са едно и също лице не се отразява на качеството на ищцата да е надлежна /процесуално легитимирана/ страна по спора за собственост, основана на наследствено правоприемство. Легитимирани страни в исковия процес са тези, които твърдят, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Именно такова е правното твърдение на ищцата, а това е достатъчно, за да се счита тя овластена да предяви искова претенция. Ето защо не може да се приеме, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по иск на нелегитимирана страна.
Не се установява и съдът да се е произнесъл по иск, различен от предявения, тъй като в съдебното заседание на 08.10.2019 г. по гр. д. № 1419/2019 г. на Добричкия районен съд е допусната поправка на исковата молба /л.л. 125 и 127/, като след изявление на процесуалния представител на ищцата е постановено да се счита, че искът за собственост има за предмет имот, който се намира не в кв. ......., а в кв. ........по плана на [населено място], който е станал и предмет на съдебното решение.
По третия довод - че съдът е признал право на собственост върху целия спорен имот, а не само върху наследствения дял на ищцата, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-то ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение, с което ищцата е призната за собственица на целия поземлен имот, без останалите наследници на И. Г. С. /И. Г. Ив. Г./ да са ищци по иска за собственост, и над притежавания от ищцата обем права.
По първия поставен от касатора въпрос с решение № 229/20.10.2011 г. по гр. д. № 1465/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., за недопустимо е прието решение, с което съдът не се е произнесъл на предявеното основание - по фактическите твърдения, на които ищците основават претендираното право на собственост, и в рамките на наведените от ответниците оспорвания на активната легитимация. С решение № 125/15.07.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че когато съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо - разгледан е иск на непредявено основание в нарушение на диспозитивното начало. В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл по наведеното от ищцата основание - наследствено правоприемство от лице, оземлено съгласно ЗУСНИЮД /отм./, и в рамките на оспорването на иска от страна на касатора, който твърди, че имотът е общинска собственост. Ето защо въпросът така, както е поставен, не обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос също не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в представените от касатора решения на състави на ВКС въпрос като поставения не е разглеждан. Решение № 284/23.06.1999 г. по гр. д. № 1003/1998 г. на ВКС, II-ро г. о., е по приложението на ЗУСНИЮД /отм./, но в него не е извършена съпоставка между документите, за които се отнася питането. В решение № 711/13.01.2011 г. по гр. д. № 1791/2009 г. на ВКС, I-во г. о., е обсъждано противоречието на въззивното решение с ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС относно приложението на ЗВСОНИ, който не намира приложение по настоящия спор. С решение № 147/17.08.2011 г. по гр. д. № 377/2010 г. на ВКС, I-во г. о., е прието, че описанието на спорния имот с едни или други индивидуализиращи белези и допълнителната им конкретизация не е равнозначно на предявяване на нов иск за друг имот. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
По касационната жалба на ответницата Ж. М. К.:
В жалбата ответницата е развила оплакване за недопустимост на въззивното решение в обжалваната от нея част, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иск за собственост, предявен преждевременно - въпреки че не е проведена процедура за реституция на поземления имот; съдът се е произнесъл плюс петитум, тъй като не е взел предвид, че ищцата търси защита на своето право на собственост, което е в размер на 1/6 ид. ч., а не на /всичките/ наследници на преселника И. Г. Ив. Г.; при предявен иск за защита на имот в регулационните му граници, съдът се е произнесъл за имот в кадастралните му граници.
Следващото оплакване е за неправилност на въззивното решение, тъй като не е установено наследодателят на ищцата и оземленият преселник да са едно и също лице, както и не е установена идентичност между получения в замяна имот със спорния по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпросите:
1. Следва ли съдът, сезиран с иск за защита на правото на собственост на недвижим имот, отчужден или завзет без правно основание от собственика в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., да изследва основанието за одържавяване и предпоставките за реституция;
2. Допустим ли е иск, предявен от един от съсобствениците на имот, обект на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, за установяване право на собственост по отношение на трети лица и до какъв размер; легитимиран ли е един от наследниците на правоимащия собственик да предяви иск за защита на целия имот или активната му легитимация се ограничава до размера на наследствения му дял от отчуждения или отнет имот;
3. Задължен ли е съдът да се произнесе в рамките на търсената защита и представлява ли произнасяне плюс петитум разрешаването на спор, повдигнат от лице, което не е активно легитимирано да предяви иск, и извън обема на търсената защита - за имот с различни параметри от тези, претендирани от ищеца;
4. Допустими ли са изводи, представляващи предположения, защото не се основават на установени по делото факти и обстоятелства.
Жалбоподателката не е посочила при кои от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК или чл. 280, ал. 2 ГПК са разрешени първите два въпроса.
По третия въпрос жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК; счита, че въпросът е разрешен в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I-во т. о., решение № 37/06.04.2016 г. по гр. д. № 2802/2015 г. на II-ро г. о., решение № 28/04.03.2020 г. по гр. д. № 2386/2019 г. на I-во г. о., и решение № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г. на I-во т. о.
По четвъртия въпрос жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа противоречие със следната практика на ВКС: решение № 37/06.04.2016 г. по гр. д. № 37/2015 г. на II-ро г. о., решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I-во т. о., и решение № 28/04.03.2020 г. по гр. д. № 2386/2019 г. на I-во г. о.
Във връзка с довода, че съдът се е произнесъл плюс петитум, тъй като не е взел предвид, че ищцата търси защита на своето право на собственост, което е в размер на 1/6 ид. ч., а не на /всичките/ наследници на преселника И. Г. Ив. Г., касационното обжалване следва да се допусне за проверка допустимостта на въззивното решение, както бе посочено и по касационната жалба, подадена от Община [населено място].
Във връзка с останалите доводи на жалбоподателката не може да се приеме, че е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо. На първо място - предявеният иск не е за собственост, произхождаща от реституция, което да наложи произнасяне по предпоставките на ЗВСОНИ и ЗОСОИ /ако въобще може да се приеме, че те са свързани с допустимостта на иска/, и на второ място - предявеният иск за собственост на поземления имот е уважен по отношение на част от урегулирания поземлен имот, тъй като е установено, че пространственият обхват на претендираното от ищцата право се разпростира само върху една част, а не върху целия имот в неговите регулационни граници.
По първия от въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и по първата част на втория въпрос, жалбоподателката не е посочила при кое от специалните основания претендира допускане на касационно обжалване. Освен това ищцата не е въвела твърдения претендираното право на собственост да произхожда от реституция по ЗВСОНИ и съдът не е формирал правораздавателна воля по приложението на този закон. Затова по тези въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Втората част на втория въпрос и припокриващата се с нея първа част на третия въпрос са относими към проверката за допустимост на въззивното решение от аспекта, който настоящият състав на ВКС вече прие, че обуславя допускане на касационното обжалване.
Втората част на третия въпрос се припокрива с довода за недопустимост на въззивното решение, че при предявен иск за защита на имот в регулационните му граници, съдът се е произнесъл за имот в кадастралните му граници. Както вече бе посочено, изложеното от жалбоподателката не води до вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, така че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Така, както е развит, доводът не обуславя и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. По тази част на третия въпрос не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдебната практика, на която се прави позоваване, разглежда хипотези на недопустимост на съдебно решение, различни от тази, която според жалбоподателката е налице в случая. Последното поддържано основание - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е мотивирано според изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постави четвъртия въпрос, жалбоподателката сочи, че изводите на въззивния съд по въпросите дали одвореният преселник и наследодателят на ищцата са едно и също лице и дали имотът, с който преселникът е одворен, е идентичен със спорния по делото, почиват на предположения. В решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на ВКС, I-во т. о., е посочено, че ролята на съда по чл. 10 ГПК е да осигури на страните възможност за представяне на фактите и да им съдейства за установяване на обективната истина при решаването на спора, но при липсата на данни изводите му не могат да се основават на предположения. Въззивното решение не противоречи на тази практика, тъй като изводите на въззивния съд по въпросите за идентичност на лица и на имоти са формирани въз основа на посочени в мотивите доказателства, а не почиват на предположения. Решение № 37/06.04.2016 г. по гр. д. № 37/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., освен че не се намира в системата за съдебни актове на ВКС, не е и представено от жалбоподателката. В решение № 28/04.03.2020 г. по гр. д. № 2386/2019 г. на ВКС, I-во г. о., въпрос като поставения не е разискван. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
По касационната жалба на ищцата:
В жалбата, която инкорпорира в себе си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката е изложила оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 92 ЗС и се е позовала на следната практика на ВКС: решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на II-ро г. о., решение № 370/06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на I-во г. о., решение № 292/08.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г. на I-во г. о., решение № 125/29.10.2019 г. по гр. д. № 616/2019 г. на II-ро г. о., и решение № 96/17.07.2015 г. по гр. д. № 4669/2014 г. на I-во г. о.
По-нататък е изложено оплакване за неправилност на извода, че спорната сграда е придобита по давност, тъй като по делото няма каквито и да било доказателства за това, а от всички събрани писмени и гласни доказателства е доказана по безспорен начин основателността на предявения иск. В тази връзка се сочи, че въззивният съд се е отклонил от задължителните указания, дадени в Постановления № 1/1953 г., № 7/1965 г. и № 1/1985 г. на Пленума на ВС, както и в решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС за задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения, поддържани от страните, които имат значение за решението по делото.
Жалбоподателката поддържа още, че въззивната инстанция е разрешила спора в противоречие с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за задължението на съда служебно да осигури точното приложение на императивните материалноправни норми, поради което е постановила един очевидно неправилен съдебен акт - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Позовала се е и на следната практика на ВКС: решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на III-то г. о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на IV-то г. о., решение № 65/16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на IV-то г. о., решение № 670/15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г. на IV-то г. о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на III-то г. о., решение № 445/02.11.2011 г. по гр. д. № 1733/2010 г. на IV-то г. о., и решение № 32/02.03.2011 г. по т. д. № 328/2010 г. на II-ро т. о.
В заключение - жалбоподателката се позовава на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК и на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Съдебната практика на ВКС, на която жалбоподателката се позовава, приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; че за да бъде запазена собствеността върху сградата отделно от земята, това трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Тази практика не намира приложение по настоящото дело, тъй като хипотезата, пред която страните са изправени, е различна. Освен това - правилото на чл. 92 ЗС е приложено според точния му смисъл, защото въззивният съд е приел, че след като в собствения на ищцата поземлен имот е изградена сграда от трето лице без учредено право на строеж, то тя по приращение е станала притежание на собственика на земята. Искът за защита на собствеността върху сградата е отхвърлен, не защото съдът е нарушил чл. 92 ЗС, а защото е приел, че правото на собственост е изгубено поради придобиването му по давност от РПК „С.“, която впоследствие се е разпоредила с него в полза на ответницата Ж. К.. Ето защо по приложението на чл. 92 ЗС не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Трайна и безпротиворечива е практиката на ВС и ВКС, включително и задължителната, че за съда съществува задължение да обсъди в мотивите към решението си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други - за неосъществили се, както и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения на страните, от които зависи правилното разрешаване на спора. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, тъй като е преценил всички относими и допустими доказателства, както и релевантните за спора доводи и възражения на страните, а жалбоподателката не е посочила кои доказателства, доводи и възражения са останали необсъдени. Макар да се е позовала на разрешението по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, жалбоподателката не е посочила приложението на кои императивни материалноправни норми в случая не е осигурено от въззивния съд. Ето защо не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса за приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано и обосновано съобразно изискванията по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В жалбата се прави позоваване и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност. Това основание жалбоподателката свързва със становището, че окръжният съд не е коментирал всички доказателства, събрани в производството, не е приложил императивните материалноправни норми и не е обсъдил всички доводи на страните. Така мотивирано, в случая основанието очевидна неправилност не може да се разглежда като самостоятелно, тъй като се поглъща от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС, което вече бе разгледано.
Основанието недопустимост на въззивното решение, което се извлича от позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 281, т. 2 ГПК, не е мотивирано, а и не се установява вероятност решението в частта по исковете за собственост на сградата да е недопустимо.
В обобщение - касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по наследствено правоприемство на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 1 857 кв. м., включено в УПИ .......... от кв. .............по уличния и дворищнорегулационен план на [населено място], община Крушари. В частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени искове за признаване на установено, че ищцата е собственик на недвижимия имот за горницата над 1 857 кв. м. до 2 032 кв. м., и на построената в същия парцел масивна едноетажна постройка с площ 146 кв. м., както и за осъждането на Ж. М. К. да предаде на ищцата владението върху сградата, касационно обжалване не следва да се допуска.
Ж. М. К. е претендирала заплащане на разноски за касационното производство по жалбата на Х. Г. Г., но не е представила доказателства да е сторила такива, поради което искането ѝ не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260137/22.06.2021 г. по в. гр. д. № 389/2020 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Ж. М. К. и Община - с.Крушари, че Х. Г. Г. е собственик по наследствено правоприемство на недвижим имот, даден на преселника И. Г. С. /И. Г. Ив. И./ в Ю. Д., в замяна на притежаван такъв в С. Д., съставляващ дворно място с площ 1 857 кв. м., включено в УПИ .......... от кв. .........по уличния и дворищнорегулационен план на [населено място], община Крушари, заключено между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, оцветено в син цвят и защриховано в зелени линии, показано на скица - приложение № 2 на л. 195 по гр. д. № 1419/2019 г. на Добричкия районен съд, която е неразделна част от решението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260137/22.06.2021 г. по в. гр. д. № 389/2020 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 184/21.02.2020 г. по гр. д. № 1419/2019 г. на Добричкия районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Г. Г. срещу Ж. М. К. и Община - с. Крушари искове за признаване на установено, че Х. Г. Г. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], община Крушари, представляващ дворно място, за горницата над 1 857 кв. м. до 2 032 кв. м., съставляващо УПИ ....... от кв. ..........по уличния и дворищнорегулационен план на селото, и на построената в УПИ ............ от кв. ...........по уличния и дворищнорегулационен план на селото масивна едноетажна постройка с площ 146 кв. м., както и за осъждането на Ж. М. К. да предаде на Х. Г. Г. владението върху сградата.
Указва на касаторите Община с.Крушари и Ж. М. К. да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представят доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |