Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * правомощия на въззивната инстанция * придобивна давност * доказателства

Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр. София, 16.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4590 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение от 31.03.2014 г. по гр. д. № 3651/ 2010 г. в частта, с която Софийски градски съд при условията на чл. 206, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм) е разгледал и отхвърлил иска срещу Й. С. В., че Д. П. Ш. на основание придобивна давност е собственикът на поземлен имот ПИ с идентификатор 68134.1980.166 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/ 11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, който имот попада в [населено място], район „В.”, в. з. „С.-Д.-ІІ ч”, [улица] с обща площ от 897 кв. м. при описани съседи.
С определение № 633/ 24.11.2014 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да допусне гласните доказателства за установяване на предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС, с осъществяването на които е обоснован предявеният иск в защита на собствеността, ако тези доказателства са били посочени в исковата молба, но са останали несъбрани поради отказ на първата инстанция да ги допусне?
К. Д. П. Ш. счита, че отговорът на повдигнатия въпрос е положителен. Касационното основание на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК е обосновала с оплакването, че производството попада в обхвата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, а въззивното решение противоречи на чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм). Претендира разноски.
Ответницата по касация Й. С. В. възразява, че жалбата е неоснователна. Също претендира разноски.
По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд е длъжен да допусне гласните доказателства за установяване на предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС, с осъществяването на които е обоснован предявеният иск в защита на собствеността, ако тези доказателства са били посочени в исковата молба и са необходими, но са останали несъбрани поради отказ на първата инстанция да ги допусне. Този отговор важи само за производствата, които попадат в предметния обхват на § 2, ал. 1 и 2 от ПЗР на ГПК. Съображенията за това са следните:
Гр. д. № 15 413/ 2017 и гр. д. № 7262/ 2008 г. на СРС са обединени от първостепенния съд с определение от 23.04.2008 г. при условията на чл. 213 ГПК (отм) и по тях е постановено въззивното решение. Преди датата, на която влезе в сила сега действащият ГПК (01.03.2008 г), са постъпили исковите молби по обединените дела. Това поставя производството в обхвата на § 2, ал. 1 и 2 от ПЗР на ГПК, а повдигнатият въпрос налага отговор в смисъла на чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм).
С т. 6 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК бе подложена на дефинитивно тълкуване, като се прие, че „нови доказателства” по нейния смисъл са и поисканите, но недопуснати от съда, макар че са били допустими и относими към изхода на делото. За исковите молби, постъпили след 01.03.2008 г, положителният отговор на въпроса зависи от това, дали такова оплакване има във въззивната жалба (арг от чл. 269, in fine ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
С въззивното решение е отменено първоинстанционното в частта, с която е уважен искът срещу ответницата по касация, че касаторът на основание договор за дарение по н. а. № 164/ 18.11.1997 г. е собственик на процесния (ПИ), като при условията на чл. 206, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм) е разгледан и отхвърлен искът, че касаторът на основание придобивна давност е придобил собствеността върху имота. Евентуалният иск е предявен под отрицателно процесуално условие. Това условие се е осъществило за пръв път пред въззивната инстанция. В допуснатата до касация част от решението предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС са изключени при неблагоприятни последици на доказателствената тежест. Санкционната последица на чл. 127 ГПК (отм) е приложена от въззивния съд, въпреки че в исковата молба касаторът е направил искане да му бъдат допуснати свидетели при довеждане за предпоставките на придобивната давност, първостепенният съд е отхвърлил искането като неотносимо и за тези факти не са събирани други доказателства пред двете инстанции.
Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част подлежи на отмяна като неправилно, постановено при съществено нарушение на чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм). Въззивният съд е бил длъжен да допусне и събере доказателствата, които касаторът е ангажирал (при това своевременно), като прецени, че са „нови” по смисъла на цитираната разпоредба. Неправилно е приложен и чл. 127 ГПК (отм). Неблагоприятните последици на доказателствената тежест не следва да бъдат прилагани спрямо страната, която е проявила процесуална активност, за да бъдат доказани фактите, които приложимият материален закон обвързва с изгодни за нея правни последици, доказателствата са необходими, но са останали несъбрани поради пропуск или грешка на съда. С отмяната на решението в допуснатата до касационно обжалване част делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Налага се извършването на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 3 ГПК) – въззивният съд е длъжен да допусне свидетелите при довеждане за установяване на предпоставките на придобивната давност, които ищецът е ангажирал в исковата молба.
Въпросът за разноските пред касационната инстанция следва да се реши от въззивния съд при повторното разглеждане на делото (чл.294, ал. 2 ГПК).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 31.03.2014 г. по гр. д. № 3651/ 2010 г. в частта, с която Софийски градски съд при условията на чл. 206, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм) е разгледал и отхвърлил иска срещу Й. С. В., че Д. П. Ш. на основание придобивна давност е собственикът на поземлен имот ПИ с идентификатор 68134.1980.166 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/ 11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, който имот попада в [населено място], район „В.”, в. з. „С.-Д.-ІІ ч”, [улица] с обща площ от 897 кв. м. при описани съседи.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.