6 Р Е Ш Е Н И Е № 50101 София, 07.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1197/2021 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. К., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 117 от 17.02.2021 г. по в.гр.д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 69 от 17.06.2020 г. по т.д. № 143/2019 г. на Врачански окръжен съд, като краен резултат е отхвърлен искът му с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД за горницата над 160 000 лв. до 200 000 лв., предявен частично от сума в общ размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. К., настъпила в резултат от ПТП на 13.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Предмет на касационно обжалване е само тази част от въззивното решение, с която искът на настоящия касатор е отхвърлен за горницата над 160 000 лв. до 180 000 лв. Въззивното решение не е обжалвано в останалата отхвърлителна част от исковата претенция на Ц. К.. ВКС не е сезиран с жалба от втория ищец - Д. И. К. в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Бул Инс“ АД частичен иск за разликата над 130 000 лв. до 150 000 лева. С определение № 204 от 11.04.2022 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - за приложимите критерии за справедливо овъзмездяване на причинени в резултат на деликт неимуществени вреди, с оглед извършването на проверка за съответствие на съдебния акт с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии. В жалбата и в проведеното на 21.09.2022 г. публично съдебно заседание, процесуалният пълномощник на касатора поддържа доводи материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди, че неправилно е приложена нормата на чл.52 ЗЗД, доколкото определеното застрахователно обезщетение в размер от 160 000 лв. - за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от внезапната смърт на баща му, не е съобразено с критерия за справедливост. Жалбоподателят счита, че въззивният съд: не е отчел в достатъчна степен заключението на съдебно-психиатричната експертиза и събраните гласни доказателствени средства; не е разгледал в необходимата пълнота и не е отдал нужната тежест на душевните травми, които ищецът е претърпял, и последиците от тях – настоящи и очаквани; не е взел предвид всички релевантни обстоятелства и не е отдал нужната тежест на качествата и личността на починалия и съществувалите между него и сина му отношения. Според касационния жалбоподател, атакуваното решение не отговаря на изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като в него липсват обосновани изводи за точния еквивалент на всички понесени от ищеца емоционални, физически и психически болки и страдания. Ответното Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД не е заявило становище по релевираните и поддържани основания за касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакувания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд –София, при съобразяване пределите на въззивното производство, образувано по жалби на двете страни в процеса, е намерил, че: според доказателствата по делото, причинените вреди не са в резултат на случайно деяние по см. на чл.15 НК; са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ и не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при произшествието И. Д. К. – баща на ищеца Ц. И. К.. За да формира извод, че справедливото обезщетение за претърпени от Ц. К. неимуществени вреди възлиза на 160 000 лева, а не на 200 000 лева, както е приел първостепенния съд, въззивният съдебен състав е посочил, че съобразява: събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства относно интензитета на болките и страданията на ищеца; лимитите на застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019 г., както и данните за икономическата обстановка в страната, вкл. и минималната работна заплата, възлизаща на 560 лв. към момента на произшествието. Като правилни са преценени изводите на първата инстанция, че болките и страданията на сина на пострадалия трябва да бъдат обезщетени, с оглед съществувалата изключително силна връзка между тях и предвид установените по делото конкретни обстоятелства, релевантни за принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, а именно, че Ц. К. е останал без баща на 23 г. – възраст, в която е поел по стъпките на своя баща да следва медицина и да стане като него лекар, като му предстояло да се дооформи като личност и да се реализира като професионалист. Апелативният съд е констатирал, че според съдебно-психиатричната експертиза, ищецът Ц. К. е преживял остра стресова реакция, изразяваща се в тревожност, потиснатост, разстройство на съня, плач и тъга. Тази реакция е преминала в разстройство на адаптацията, изразяващо се в невъзможност за изпълнение на обичайните задължения. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. По материалноправния въпрос, обусловил допускането на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част, е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – т.11 от ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановени от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК, според която, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с всеобхватна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при причиняване на смърт, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на обстоятелствата, от значение за прилагане на принципа за справедливост, а и извършване на цялостната им оценка от решаващия съд. В този смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК непротиворечива практика на ВКС, част от която е посочена от касатора. С оглед на горното, обжалваното въззивно решение следва да се прецени като отчасти несъобразено със задължителната практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Независимо от изброяването на част от установените по делото конкретни обстоятелства, релевантни към предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии за справедливо обезщетяване на понесени неимуществени вреди от ищеца Ц. К., въззивният съдебен състав е подценил значението им при определяне на действителния размер на вредите. В мотивите към решението не е извършена съвкупна оценка на безспорно установените, от разпитаните свидетели и от проведената съдебно-психиатрична експертиза, обстоятелства, значими при прилагане на принципа за справедливост. Апелативният съд не е отчел в нужната степен изключително силната духовна и емоционална връзка между пострадалия и ищеца Ц. К. – единствен негов син /след като другият му по-голям син е загинал на 23-годишна възраст при злополука/, както и обстоятелството, че ищецът е отгледан от своя баща /след раздялата между родителите му/. Такъв порок е допуснат от решаващия състав и по отношение на установените от вещото лице психиатър – д-р Китова неблагоприятни последици за ищеца след психотравмата. Не е отчетен периодът от време на настъпилата при ищеца остра стресова реакция, преминала в разстройство на адаптацията, и последиците от тях, включително и невъзможността ищецът да изпълнява своите задължения като студент в V-ти курс, специалност „Медицина“. Наред с това, въззивният съдебен състав е игнорирал данните от представената по делото характеристика на професионалните и лични качества на пострадалия и установените от свидетелите С. К. и Л. К. обстоятелства във връзка с общественото положение на пострадалия, който е бил завеждащ отделение „Акушерство гинекология“ в болницата в [населено място] и много уважаван специалист. При постановяване на атакувания съдебен акт не е отдадено необходимото значение на факта, че бащата на ищеца му е оказвал не само финансова помощ, а и необходимата професионална помощ и подкрепа. В този смисъл въззивното решение следва да се прецени и като необосновано. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към момента на увреждането, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в тази насока, следва да се приеме, че въззивният съд, макар и да е отчел датата на произшествието – 13.04.2019 г., в резултат на което е настъпила смъртта на бащата на ищеца, не е съобразил в достатъчна степен значението и нарастването на нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя. Предвид посочените по-горе обстоятелства, които са от съществено значение за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост, настоящият състав счита, че в случая обезщетение в размер на 180 000 лева се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част - за отхвърляне на предявения от Ц. К. иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 160 000 лв. до 180 000 лв., като се присъди допълнително още 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до окончателното изплащане. Предвид основателността на жалбата, ответното застрахователно дружество следва да заплати на жалбоподателя разноски за касационното производство в размер на 400 лева, а в полза на адвокат Ж. В. Т. – адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Възнаграждение в този размер следва да се присъди допълнително на адв. Т. и за първата и въззивната инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 117 от 17.02.2021 г. по в.гр.д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 69 от 17.06.2020 г. по т.д. № 143/2019 г. на Окръжен съд – Враца, е отхвърлен предявеният от Ц. И. К. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД за разликата над 160 000 лв. до 180 000 лв., предявен частично от сума в общ размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. К., настъпила в резултат на ПТП от 13.04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, вместо което постановява: ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати на Ц. И. К. допълнително сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. К., настъпила в резултат на ПТП от 13.04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски за касационното производство в размер на 400 /четиристотин/ лева. ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати в полза на адвокат Ж. В. Т. допълнително сумата от 2260 лева - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищеца Ц. К. в производството пред Окръжен съд – Враца и Апелативен съд – София, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати в полза на адвокат Ж. В. Т. адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., в размер на 1 130 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: