О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113 гр. София, 11 септември 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на единадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БОНКА ЯНКОВА при секретар … при становището на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Янкова частно наказателно дело № 884/2019 г. Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба на адв. К.К., защитник на подсъдимия П.-М. Б., против разпореждане № 2130 от 01.07.2019 г., постановено от съдия- докладчик по ВНОХД № 5105/2018 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав, с което е върната подадената касационна жалба срещу постановеното по цитираното дело решение № 287 от 26.03.2019 г. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди данните по делото, установи следното: С Присъда от 04.10.2016 г. по НОХД № 16405/2015 г., по описа на Софийски районен съд, П.-М. М. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129,ал.2,пр.второ във вр. с ал.1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А.Ж. сумата от 3000лв, представляващи обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди, като до пълния предявен размер от 25 000 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен. Така постановеният първоинстанционен съдебен акт е изменен с Решение № 287 от 26.03.2019 г. по ВНОХД № 5105/2018 г. на Софийски градски съд, образувано по жалба на гражданския ищец и частен обвинител А.Ж., като е увеличен размера на присъденото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от 3000 лв. на 5000 лв. Присъдата е потвърдена в частта, в която до пълния размер от 25 000лв, предявеният граждански иск е оставен без уважение, като неоснователен. В частта относно направеното искане за присъждане на разноски като граждански ищец и частен обвинител, както и в частта, в която е поискано от въззивния съд присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, въззивната жалба е оставена без разглеждане. Досежно разноските е разпоредено делото да се върне на СРС за произнасяне по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК. Срещу въззивното решение, в СГС е постъпила касационна жалба, подадена от адвокат К.К. от САК - защитник на подс.Б., входирана с № 58579 от 02.05.2019 г., която на основание чл.351,ал.4,т. 3 НПК е върната с атакуваното сега пред ВКС разпореждане от 01.07.2019 г. на съдията - докладчик по ВНОХД № 5105/2018 г. на СГС. Частната жалба е допустима. Същата е подадена от надлежно легитимирано лице - упълномощения защитник на подсъдимия и в указания от съдията-докладчик петнадесетдневен срок, макар и неправилно определен (вж.чл.351, ал.6 от НПК). След като посочения от съда срок за обжалване на съдебния акт е бил спазен, подадената частна жалба не се явява просрочена, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС - вж. Р № 531 от 9.01.2002 по н.д. № 489/2001 г. на ВКС, III н.о.,Решение № 427 от 22.10.2008 г. по н.д.№ 447/2008 г. на ВКС, III н.о., Р № 582 от 8.01.2013г. по н.д.№ 1892/2012 г. на ВКС, I н.о. По същество жалбата е неоснователна. Постановеното въззивно решение по ВНОХД № 5105/2018 г. на СГС не попада в обхвата на посочените в чл.346 НПК съдебни актове, подлежащи на касационна проверка. Със същото е изменена първоинстанционна присъда, постановена от районен съд, а съгласно чл.346,т.2 от НПК на касационен контрол подлежат само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер. Тоест потвърдителните и изменителните решения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция са изключени от обхвата на касационната проверка. Обстоятелството, че въззивното решение е атакувано само в гражданско-осъдителната част не е от естество да предопредели друг ред, респективно други правила за касационен контрол. За гражданския иск, предявен в рамките на наказателното производство са приложими правилата по НПК, включително относно инстанционния контрол (чл.88,ал.1 от НПК). По този въпрос не е налице и непълнота в правната уредба предпоставяща субсидираното приложение на правилата по ГПК. В случаите, когато законодателят е искал да предвиди отклонение от това положение, го е посочил изрично – вж напр. чл.72,ал.1, НПК чл.73,ал.2 и чл.73а,ал.1 от НПК. Ето защо, атакуваното разпореждане, с което е върната касационната жалба, подадена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт е постановено в съответствие с чл.351,ал. 5, т.3 от НПК(непр. посочена ал.4) и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал.6, НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 2130 от 1.07.2019 г. на съдия - докладчик от СГС, НО, 15 въззивен състав, с което е върната подадената от адвокат К.К. от САК, защитник на подсъдимия П.-М. Б. касационна жалба срещу решение № 287 от 26.03.2019 г. по ВНОХД № 5105/2018 г. по описа на същия съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.