Р Е Ш Е Н И Е
№. 60227
Гр. София, 24 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП, АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 821/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийска Градска прокуратура срещу нова въззивна присъда № 260061/19.04.2021 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 14 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 4448/20 г.
В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на присъдата на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания. За съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд се определят ограничаването на процесуалните права на прокурора чрез игнориране на значими за обвинението доказателства, които са изключени при формирането на фактическите му изводи, на които е основана присъдата. Навежда се довод за допуснато нарушение по чл.107, ал.5 от НПК, чрез липса на комплексен доказателствен анализ и възприемане на фактическа обстановка, формирана преимуществено чрез оценка на представения по делото протокол от извършената проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества, който е оценен като негодно доказателствeно средство и отказ от страна на въззивния съд да използва останалите годни доказателства и доказателствени средства, от които се установяват същите обстоятелства, предмет на процесния протокол.
Нарушението на материалния закон се мотивира с неправилна правна оценка на установените факти за управление от подсъдимия на моторно превозно средство /МПС/ след употреба на наркотични вещества, което като съставомерен елемент от престъплението по чл.343б, ал.3 от НК може да се установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Прокурорът сочи, че независимо от възприетото становище на съда в горната насока, той практически е изключил останалите доказателства по делото /включително и гласните доказателства, изходящи от полицейските служители, които са участвали при съставянето му/ от които се установява наркотичната употреба на подсъдимия при управлението на автомобила на процесната дата. Като е ограничил доказването в рамките на Наредба №1/2017 г. и е приел, че проверяващите полицейски служители не са спазили предвидения в същата наредба ред за установяване употреба на наркотични вещества от водач на МПС, съдът неправилно е формирал изводите си за недоказаност на обвинението върху изолирани доказателства в нарушение на изискванията на процесуалния закон. С оглед изложеното се поддържа искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста срещу въззивната присъда по изложените подробни съображения и с направеното искане за нейната отмяна и връщане на делото с цел ново разглеждане. Акцентира върху липсата на нормативен ред за установяване употребата на наркотични вещества от водачите на моторни превозни средства / МПС/ в инкриминираната норма на чл. 343б, ал.3 от НК, поради което доказването й е допустимо с всички доказателствени средства, включително и със свидетелските показания на извършилите проверката полицейски служители. Сочи, че по делото е налице съвкупност от доказателства, които установяват употребата на наркотични вещества от подсъдимия Д. при управлението на автомобила – гласни доказателства, изходящи от полицаите, извършили проверката, писмени доказателства, талон за кръвно изследване, акт за установяване на административно нарушение, които разгледани в съвкупност сочат на употреба на наркотични вещества от подсъдимия на процесната дата.
В отправена реплика към пледоарията на защитата сочи, че изключването на протокола от проверката от доказателствената съвкупност не рефлектира върху доказаността на наркотичната употреба на подсъдимия, поради наличието на достатъчно други доказателства, които я установяват по несъмнен начин.
Защитникът на подсъдимия Д., пред ВКС намира касационния протест на прокурора за неоснователен и неаргументиран, поради което моли да се остави без уважение. Счита, че редът за установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС е установен в Наредба № 1/2017 г., като използвания от проверяващите тест не е съобразен с изискванията за температурата, при която се получава валиден резултат и съставения протокол е напълно негоден, поради липсата на съществени реквизити. Застъпва становище, че СГС е анализирал надлежно доказателствата по делото и правилно е приел обвинението за недоказано, като е съобразил присъдата си и с трайната съдебна практика на ВКС и првилно е приложил закона като е оправдал подсъдимия. В отправена към прокурора реплика сочи, че негодността на протокола не може да се преодолее със свидетелски показания.
Подсъдимият Д. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди оправдателната присъда на Градския съд, която е справедлива.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 20239032/29.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 14201/2020 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11–ти състав, подсъдимият Х. Д. Д. е бил признат за виновен в това, че на 27.08.2019 г. в [населено място] от ул „ Б. А.“ към бул. Г.М.Д. управлявал моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „745И“ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис, установено чрез техническо средство DRUG TEST 5000 с № ARLK-0001, проба № 083, поради което и на осн. чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено на осн, чл.66, ал.1 от НК / на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато лишаването от това право по административен ред / с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, глоба в размер на 700 лв. и на осн. чл.343г от НК лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година и шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.
С нова въззивна присъда № 260061/19.04.2021 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 14 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 4448/20 г. присъдата на СРС № 20239032/29.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 14201/2020 г. е била отменена и подсъдимият Д. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.3 от НК на осн. чл.304 от НПК.
Касационният протест срещу въззивната присъда е подаден в срока по чл. 350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледан по същество се явява основателен.
Наведените в протеста касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК се обективират от неправилната оценъчна дейност на въззивния съд спрямо събраните по делото доказателства и на тази база от порочно формираното му вътрешно убеждение по фактите, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
За да отмени присъдата на първия съд и да постанови оправдателната си присъда въззивният съд е приел нова фактическа обстановка, съгласно която подсъдимият Д. при управлението на процесния лек автомобил на инкриминираната дата не е употребил наркотични вещества, под формата на амфетамин и канабис. Градският съд е формирал фактическите си изводи на базата на собствена доказателствена оценка, като е игнорирал доказателствата, на които първият съд е основал изводите си за наркотичната употреба на дееца, показания на полицейски служители и писмени доказателства за извършена проверка, поради негодност на изготвения протокол за резултата от същата проверка с техническото средство DRUG TEST 5000, който е приел за недопустимо да се установи с други доказателства или доказателствени средства.
По този начин въззивният съд е придал на протокола от извършената проверка предварителна доказателствена сила, в нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК, като е прогласил същия за решаващо доказателство относно употребата на наркотични вещества от подсъдимия, без възможност да се използват други доказателствени способи за установяване на този съществен за обвинението факт. Отделно при оценката на гласните доказателства, изходящи от свидетелите Т. и Н., които са извършили проверката на подсъдимия за употреба на наркотични вещества е допуснал превратното тълкуване на тяхното съдържание, като е посочил, че личните им възприятия за показанията на уреда – употреба на два вида наркотични вещества, посочени конкретно с техния вид „не възпроизвеждат обективни данни относно установяването наличието на наркотични вещества в организма на подсъдимия“, респективно е приел, че по делото липсват гласни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Този извод на въззивния съд е в пряко противоречие със съдържанието на свидетелските показания на цитираните свидетели, които съдържат лични възприятия на лицата относно показанията на техническото средство, с което е направена проверката на подсъдимия за употреба на наркотични вещества.
Не може да бъде възприет за правилен и извода на въззивния съд, че поради липсата на съществени реквизити в процесния протокол за проверката на подсъдимия възниква съмнение относно вярното отразяване на резултите от техническото средство, поради което не следва да се кредитират резултатите от направения тест, съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. Становището на съда почива на неправилно разбиране за процесуалната стойност на доказателствата. Процесният протокол не е доказателствено средство по смисъла на НПК, а писмено доказателство, поради което съставителите му / които нямат разследващи функции и не са извършили действия по разследването/ могат на общо основание да свидетелстват за съдържанието му, без за тях да важи ограничението по чл. 118, ал.2 от НПК. По делото като веществено доказателство е приобщена тест касетата от техническо средство DRUG TEST 5000 с № ARLK-0001, с което е извършена проверката за наркотични вещества, за което съдът е приел, че представлява годен способ за установяване употребата на наркотици и техния вид от страна на проверяваното лице, както и не е установил неизправности от техническа страна / по този въпрос съдът е могъл да използва и специални знания от експерти /, за да го изключи от доказателствената съвкупност, но същото не е обсъждано при формирането на изводите му по фактите в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК.
В принципен план престъпният състав на чл.343в, ал.3 от НК не изисква за установяване на неговата съставомерност употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС да се установява по надлежен ред, каквото изискване се съдържа в текста на чл.343б, ал.1 и 2 относно употребата на алкохол, респективно не е необходимо да се изследва спазен ли е предвидения нормативен ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / загл. Изм. – ДВ, бр.81 от 2018 г./ . Инкриминираната в текста употреба на наркотици е допустимо да се установява с всички доказателства и доказателствени средства, без ограничение на техния вид и източник, при положение, че са допустими съгласно изискванията на НПК.
Въззивният съд не е съобразил изводите си по правно значимите за обвинението факти с елементите от фактическия състав на престъплението, независимо от декларативно заявеното в мотивите към присъдата за липса на нормативно закрепено изискване за надлежен ред при установяване на наркотичната употреба на подсъдимия, като е възприел стеснително тълкуване спрямо допустимите доказателства, което по естеството си представлява съществено процесуално нарушение. В заключение, неправилният доказателствен подход на въззивния съд е рефлектирал върху процеса на формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението в негативна насока, което представлява съществено процесуално нарушение с последица отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Изложените констатации на касационната инстанция обуславят извод за наличие на основание за упражняване на правомощията по чл. 354, ал.3,т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, като се извърши пълен всестранен и обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, въз основа на който да се обективират изводи по значимите за обвинението факти и да се изложи съответна на тях правна аргументация.
Водим от горното и на осн. чл.354 ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260061/19.04.2021 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 14 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 4448/20 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|