Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр.София, 12.07.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 711/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Р. „Т.-3”, [населено място], клон на [фирма], [населено място], представляван от управителя Т. К. срещу въззивно решение от 20.03.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 41/2012 г. Касационното обжалване е допуснато с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ по въпроса какви усилия трябва да положи работодателят, за да установи здравословното състояние на свой работник или служител, когато последният отказва да го уведоми дали страда от заболяване, нито му представя медицински данни при поискване. Съставът на Върховния касационен съд приема следното разрешение: Работодателят, за да може да спази изискването по чл. 333, ал. 1 т. 3 КТ да вземе предварително разрешение на инспекцията по труда преди да увони работник или служител в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, трябва да има информация за здравния статус на съответния работник или служител. Именно с тази цел е предвидено и в Наредба № 5/87 г. на М. и ЦС Б. работодателят да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 на същата наредба, включително да изиска представяне и на и медицински документи, удостоверяващи болести по цитираната наредба /арг. ал. 2 на същия текст/. При бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация от работника или служителя, работодателят няма възможност да проверява във всеки един случай на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ако не разполага с информация от преди това, дали служителят или работникът страда от някоя от болестите по чл. 1 от Наредба № 5/87 г., нито правото да ги задължава да преминат на задължителни медицински преглед преди прекратяване на трудовото правоотношение за наличие на заболяване от вида на тези, за които се прилага закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, От друга страна, работодателят няма как да принуди работниците или служителите, ако не желаят, да му предоставят резултатите от медицински прегледи, нито да ги изиска от медицинските специалисти. В случаите, когато работодателят е предприел всички нужни действия, за спазване на процедурата на чл. 333, ал.1 т. 3 и ал. 2 КТ, но именно със своето поведение служителят или работникът сам е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда, той не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Общ принцип в правото е изискването за добросъвестност при упражняване на предоставените права; изрично той е прокламиран и в чл. 8, ал. 1 КТ, което изисква точно и честно отношение на всеки един субекти по трудовото правоотношение, изпълнение на правата и задълженията в съответствие със законовите разпоредби. Отказът да се предостави при поискване от работодателя на информация и документация по чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. е проява на недобросъвестност от страна на работника, стига да не се касае за ново придобито или установено след това заболяване. Вината на работника и служителя се предполага, като тя в гражданското право е неполагане на дължимата грижа. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Ответникът по касация не е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК нито в съдебно заседание, проведено на 13.06.2013 г. На 19.06.2013 г. е депозирана писмена защита, в която се развиват съображения по предмета на делото, включително за неправилни фактически констатации на инстанциите по същество, които след като бъдат поправени, биха обусловили същия краен резултат по материалноправния спор за основателност на исковете. Страните по делото не са искали, нито съдът е давал срок за представяне на писмени защити по делото, поради което е недопустимо обсъждане на доводи, изложени след приключване на устните състезания по делото и без участието на насрещната срана. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Радневски районен съд, уважил исковете. Прието е, че страните били в трудовоправна връзка, която била едностранно прекратена от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Съдът установил, че служителят страда от исхемична болест на сърцето и приел, че заповедта за уволнението му е незаконосъбразна, поради неспазена процедура по чл. 333, ал. 2 КТ и неспазена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. По делото е установено, че преди уволнението работодателят изискал от работника да посочи дали страда от заболявания, включени в Наредба № 5/20.02.1987 г. и ако да, да представи доказателства за това. Работникът отказал да даде информация. Представена му е за подпис декларация, в която да декларира наличие на заболявания, която декларация отказал да подпише. Съдът приел, че същественото е това, че работникът страда от исхемична болест на сърцето и, че за дисциплинарното му уволнение не е дадено предварително разрешение от инспекцията по труда. Изложени са съображения, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и поради това няма значение дали работникът е отказал да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него. Посочено е, че щом работникът отказал да попълни декларация, за работодателя това било сигнал да извърши сам проверка за наличие на заболяване. Законосъобразността на уволнението по същество не е разгледана. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е неправилно. По делото е установено, че работодателят не е разполагал с никакви данни, даващи му основание да предполага, че С. Д. страда от заболяване по чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. на МЗ. Изпълнил е задълженията си по същата наредба, като е поискал предварителна информация от работника, който отказал да я даде. В исковото производство, въз основа на представени по делото писмени доказателства и заключение на съдебна експертиза е установено, че Д. страда от Х. – стабилна стенокардия, попадащо в списъка на болестите по цитираната наредба. В противоречие с даденото разрешение по чл. 290 ГПК от настоящия състав, въззивната инстанция приела, че за работодателят е имало задължение в този случай, преди дисциплинарното уволнение на Д. да спази процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Работникът със собственото си недобросъвестно поведение се е поставил в невъзможност да се ползва от предоставената му по закон закрила преди уволнение. От това не могат да се правят заключения за противоправност в действията на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. По изложените съображения, въззивният съдебен акт следва да бъде касиран и спора разрешен по същество от касационната инстанция, като исковете бъдат отхвърлени. С. Х. Д. е работил като шофьор на автобус, превозващ хора в Р. „Т.-3”, С. М.. Със заповед № 1/14.03.2011г. управителят на рудника му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 12.02.2011 г. около 11.00 ч. в района на „А.” на рудника източил 9 литра дизелово гориво, които налял в три бутилки с вместимост по 3 литра, които изнесъл в чанта на паркинга с управлявания от работника И. Д. автомобил. Същият ден трите бутилки с горивото са натоварени в личния автомобил на С. Д.. Той съвместно с работниците И. Д. и Я. Х. изнесли общо 39 литра дизелово гориво, собственост на работодателя. В заповедта работодателят се е позовал още на извършена проверка от служители на РУП – Гълъбово и досъдебно производство ЗМ-50/2011 г. и ЗМ-51/2011 г. Заповедта е мотивирана според критериите по чл. 195 КТ. От Д. са изискани писмени обяснения от работодателя, както чрез дежурния диспечер в Автобазата, така и с писмо от 18.02.2011 г. на управителя на рудника и те са взети предвид и преценени с останалите обстоятелства преди налагане на дисциплинарното наказание.. Без значение е дали Д. е бил запознат с цитираната в заповедта за уволнение заповед на работодателя, забраняваща изнасяне на каквито и да са материали от рудника, защото независимо дали такава има и доколко е запознат с нея служителят, кражбата на гориво, собственост на работодателя и без изричната ю забрана с нарочна заповед, е винаги дисциплинарно нарушение. Обстоятелствата, описани в заповедта за уволнение се установяват от съвкупната преценка на писмените обясненията, дадени от Д. пред работодателя и показанията на Д. Н. Д. и Я. И. В. – служители от РПУ „Полиция”, Р., констатирали нарушението. Показанията на свидетеля Я. Х. съдът не кредитира, като противоречащи на останалите данни, включително на обясненията, дадени от самия Д., а и свидетелят е предубеден, доколкото е от групата работници, за които е установено, че изнасят гориво от рудника и който е също наказан дисциплинарно. Нарушението е тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, а от поведението на нарушителя не следва, че се разкайва и е готов да се поправи. В заключение, заповедта за уволнение на С. Д. е законосъобразна и искът за отмяната й следва да бъде отхвърлен, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Акцесорните претенции за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са също неоснователни. Ищецът дължи на насрещната страна сторените във всички инстанции съдебноделоводни разноски. Дължимите такси и поетите от бюджета на съдилищата разноски следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 20.03.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 41/2012 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Х. Д. от [населено място], [улица], ап. 1, ет. 1 против Р. „Т.-3”, [населено място], клон на [фирма], [населено място], представляван от управителя Т. К. за отмяна на заповед № 01/14.03.2011 г. за дисциплинарно уволнение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение в размер на 7455,48 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. ОСЪЖДА С. Х. Д. от [населено място], [улица], ап. 1, ет. 1 да заплати на Р. „Т.-3”, [населено място], клон на [фирма], [населено място], представляван от управителя Т. К. сумата в размер на 484,50 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени в производството по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: