О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68 гр. София, 03.04.2017 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 765 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 480 от 10.02.2017 год. на Г. Г. Х., чрез назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален представител адв. А. Б., против определение № 5356 от 18.10.2016 год., постановено по в.ч.гр.д. № 643/2016 год. на Окръжен съд- Благоевград. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, тъй като е произнесено от родово некомпетентен съд, респ. неправилно с оглед отстраняване на нередовностите в исковата молба с направените уточнения. В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че по редовността на исковата молба, с оглед цената на предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от дискриминация в общ размер 165 000 лева, компетентен да се произнесе като първа инстанция е Окръжен съд-Благоевград. Направени са оплаквания, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 119, ал. 1 ГПК и е допуснал съществено процесуално нарушение. В тази връзка искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава с въпроса - кой съд е компетентен да се произнесе по редовността на исковата молба – този, пред който е подадена исковата молба или съдът, на който е подсъдно делото по правилата на родовата подсъдност. Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, след преценка на поддържаните доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното: Обжалваното въззивно определение е връчено на жалбоподателя на 31.10.2016 год., от която дата е започнал да тече едноседмичният срок за обжалване. На 07.11.2016 год. същият е подал частна касационна жалба по електронната поща на Окръжен съд - Благоевград. Съдът приел, че е редовно сезиран и е дал указания същата да се приподпише от адвокат и да се представи мотивирано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Със заявление от 06.12.2016 год., подадено по електронната поща, е поискано предоставяне на правна помощ. Молбата е уважена и по делото като процесуален представител на жалбоподателя е назначен адвокат А. Б., на която е връчено въззивното определение на 10.02.2017 год., по заявлението й от 09.02.2017 год. С оглед на горните данни следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, независимо как е бил сезиран съдът /с оглед постъпване на първоначалната частна жалба по електронна поща, оставена без движение като нередовна с указанията по разпореждането от 18.11.2016 год./ Съдът е предоставил правна помощ на частния жалбоподател с определението от 7.12.2016 год. поради което, и по аргумент от чл. 259, ал. 3 ГПК, срокът за обжалване тече от връчване на препис от обжалвания съдебен акт на назначения процесуален представител. При това положение подадената частна касационна жалба вх. № 480 от 10.02.2017 г. е в срок, същата е срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима. След преценка на данните по делото и доводите в приложеното изложение настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: С обжалваното определение е потвърдено определение № 5119 от 27.06.2016 год., постановено по гр. д. № 776/2016 год. на Районен съд - Благоевград. С него е върната исковата молба на Г. Г. Х. по предявените против Л. Д. К. - И. искове за имуществени и неимуществени вреди от дискриминация. Искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 3 ЗЗДискр. - за присъждане на обезщетение в общ размер на 165 000 лева. Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на жалбоподателя, че районният съд не е бил компетентен да се произнесе по редовността на исковата молба. Ищецът, след дадени указания в тази насока, не индивидуализирал цената на отделните искове за имуществени и неимуществени вреди, поради което първоинстанционният съд не е следвало да прекрати производството и да изпрати делото по компетентност на окръжния съд. Първата инстанция е била поставена в невъзможност да определи цената на предявените искове. Дадените на ищеца указания не са изпълнени в определения срок, не са уточнени фактическите основания на предявените обективно съединени искове, поради което правилно исковата молба е върната като нередовна. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне служебно поради съществуваща вероятност за недопустимостта на обжалваното определение. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В исковата молба ищецът, сега жалбоподател, е посочил, че претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от дискриминация в общ размер на 165 000 лева, към която сума всеки месец да се прибавя сумата от 5 000 лева и 4% лихва. Фактическите основания на исковете се свеждат до твърденията, че той е бил по-подходящ кандидат в сравнение с ответника за заемане длъжността лекар във ФСМП – С., тъй като е кандидатствал пръв по време, безработен е и е лице с увреждания по смисъла на ЗИХУ, с оглед на което счита, че с назначаването на ответника е дискриминиран. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е процесуално допустимо. Съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК за производствата по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. По аргумент от чл. 258, ал. 1 ГПК преграждащите развитието на делото определения, постановени от районен съд, подлежат на обжалване пред окръжните съдилища. В случая Окръжен съд - Благоевград е компетентен да се произнесе по законосъобразността на обжалваното пред него първоинстанционно определение. Настоящият състав счита, че съображенията на въззивната инстанция във връзка с това, че първоинстанционният съд е бил поставен в невъзможност да определи цената на предявените искове с оглед преценката по чл. 104, т. 4 ГПК, вр. с чл. 119, ал. 1 ГПК са необосновани. Съгласно задължителната практиката на ВКС, предметът на делото се рамкира с исковата молба. В случая ищецът е посочил, че претенциите му възлизат на 165 000 лева, поради което каквито и уточнения да бъдат направени в рамките на общата искова претенция, предвид броя на предявените два иска, при всяко едно положение ще се стигне до там, че цената на поне един от тях ще бъде над 25 000 лева. В случая макар и неправилни, съображенията на въззивната инстанция не са от значение за изхода на делото. С оглед твърденията в исковата молба и сочения ответник по предявените искове за обезщетение за вреди от дискриминация, определящи правоотношението, при което се поддържа да е възникнала, компетентен да се произнесе по тях е районният съд, съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. и по аргумент за противното от чл. 74, ал. 2 с. з. Законът за защита от дискриминация е специален закон, уреждащ защитата срещу всички форми на дискриминация, поради което предвижда отклонения от общите правила на родовата подсъдност. При това положение възраженията на частния жалбоподател, досежно компетентността на първоинстанционният съд са неоснователни. Неоснователни са и доводите му за изпълнение на дадените му неколкократно от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, изразяващи се в противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и искането за обезщетяване на имуществени вреди от сочения ответник. Последното има за последица връщане на нередовната искова молба, както е процедирал съдът. Поради това обжалваното въззивно определение е правилно и следва да се потвърди. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК. В случая предмет на спора не е тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуване и валидност на акт на органите на ЕС, които да са от значение за правилното решаване на делото, а приложението на процесуалния закон относно редовността на предявяването на исковете. По тези съображения настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Г. Г. Х. от гр. Г. Д., подадена чрез назначения му процесуален представител адв. Ат. Б., на определение № 5356 от 18.10.2016 год., постановено по в. ч. гр. д. № 643/2016 год. на Окръжен съд - гр. Благоевград. ПОТВЪРЖДАВА определение № 5356 от 18.10.2016 год., постановено по в. ч. гр. д. № 643/2016 год. на Окръжен съд - гр. Благоевград. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: