Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 48

гр. София, 28. 01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2712 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Т., чрез адв.Р. Р., против въззивно решение № 260079/11.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1077/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260431/15.12.2020 г. по гр. д. № 1435/2020 г. на Районен съд – Стара Загора. С първоинстанционнното решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Булсатком“ ЕАД иск с правно основание чл. 66, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 50 880 лв., представляваща обезщетение по т. 9 от допълнително споразумение № 1023/01.04.2015 г. към трудов договор № 1182/31.03.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) дължи ли се обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, уговорено с договора или допълнителното споразумение, когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по инициатива на служителя; 2) следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им. Касаторът твърди, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на решение № 505/03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о. и решение № 81/06.03.2013 г. по гр. д. № 700/2012 г. на ВКС, IV г. о. Доводи и аргументация във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени.
Ответната страна по жалбата – „Булсатком“ ЕАД, представлявана от адв. М. Д., в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
С молба от 25.01.2022 г. ответникът по жалбата е посочил, че считано от 06.07.2021 г. е преобразувана правно организационната форма на дружеството от ЕАД на ЕООД. При извършената служебна справка в ТР съдът констатира, че от посочената дата „Булсатком ЕАД“ е преобразувано в „Булсатком ЕООД“, който е правоприемник на преобразувания търговец. Поради това, за участие в делото на мястото на заличения търговец „Булсатком ЕАД“ следва да бъде конституиран „Булсатком ЕООД“.
По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за установено, че ищцата е заемала длъжността „организатор офис“ в ответното дружество „Булсатком ЕАД“ по сключен трудов договор № 1182/31.03.2009 г. През годините страните подписвали множество допълнителни споразумения, като конкретно с допълнително споразумение № 1023/01.04.2015 г. - т. 9, уговорили, че при прекратяване на трудовия договор работодателят ще дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор, което обезщетение е платимо на работника/служителя в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора. Впоследствие страните подписали и други допълнителни споразумения - № 1007/04.01.2016 г., № 1050/01.08.2016 г., № 1021/03.01.2017 г., № 998/01.12.2017 г. и № 261/ 31.12.2018 г., в които тази клауза не е била възпроизведена. На 30.01.2020 г. ищцата отправила едномесечно предизвестие по чл. 326 КТ до изпълнителния директор на „Булсатком” ЕАД, с което го известила, че считано от 01.03.2020 г. трудовият й договор следва да бъде прекратен. На 02.03.2020 г. ищцата получила заповед № 56/28.02.2020 г., с която работодателят прекратил трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 01.03.2020 г.
При тези данни окръжният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 66, ал.2 КТ дава възможност с трудовия договор да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Приел е, че разпоредбата позволява на страните по трудовото правоотношение да уговорят по-благоприятни за работника или служителя срок и/или размер на обезщетението, както и да уговорят и друг вид обезщетение, различно от законоустановените, когато юридическите факти, въз основа на които се дължи то, са различни от тези, за които в КТ е предвидено заплащането на обезщетение. Позовал се е на съдебна практика, според която уговорката за заплащане на обезщетение е валидна винаги, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за уволнение, но не и в случаите, когато извършеното от работодателя уволнение е по причина на работника – дисциплинарно уволнение, по писмено искане на работника, при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата и пр. Направил е извод, че уговорката по т.9, предвиждаща, че работодателят има задължение да заплати обезщетение във всички случаи на прекратяване на трудовия договор, дори когато прекратяването е инициирано от работника, е недействителна поради противоречието й с добрите нрави. Посочено е, че работникът, по чиято инициатива се прекратява трудовият договор, би се облагодетелствал неоснователно, тъй като би получил обезщетение за прекъсване на трудовоправната връзка, настъпило в резултат на собствените му действия. В случаите, когато се дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника и без наличието на неправомерно поведение на работодателя, това обезщетение има гратификационен характер, какъвто според въззивния съд спорната клауза от процесното допълнително споразумение не се установява да има. Съдът е приел също, че след оформянето на допълнителното споразумение от 01.04.2015 г. между страните са били подписани други допълнителни споразумения, в които клаузата не е била възпроизведена. Поради това, тя не е действала към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата през 2020 г. В заключение е направен извод, че уговорката по т. 9 от допълнително споразумение № 1023/01.04.2015 г. поражда правно действие само в случаите, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за уволнение. Тъй като в случая уволнението е инициирано от работника, без да е налице неправомерно поведение на работодателя, право на обезщетение в полза на ищцата не е възникнало и предявеният иск е неоснователен.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по втория поставен от жалбоподателката въпрос – „следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им” - за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 505/ 03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о. и решение № 81/06.03.2013 г. по гр. д. № 700/2012 г., IV г. о. На въпроса – „дължи ли се обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, уговорено с договора или допълнително споразумение, когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по инициатива на служителя” - следва да бъде даден отговор при разглеждането на спора по същество, с оглед конкретно установените факти по делото. Този въпрос касае обсъждането и анализа на събраните доказателства и е относим към правилността (по смисъла на чл.281, т. 3 ГПК) на въззивното решение, която е предмет на проверка в производството по чл. 290 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260079 от 11.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1077/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
КОНСТИТУИРА за участие в делото на мястото на „Булсатком ЕАД“ правоприемника му - „Булсатком ЕООД“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], ет. 4, представлявано от управителя С. Г..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание (касаторът не дължи заплащане на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.