Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр.София , 16 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №754/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия К. Р. С. чрез защитника му – адв. Т., срещу решение № 211 от 26.05.2016г. по внохд № 413/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, втори състав, с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. С присъда от 23.02.2016г., постановена по нохд № 88/2015г. на Окръжен съд - Монтана, подсъдимият К. Р. С. е признат за виновен в това, че на 23.01.2014г. в [населено място], без надлежно разрешително държал наркотични вещества - коноп с общо тегло 2,14 грама на стойност 12,84лв., като случаят е маловажен, поради което на основание чл.354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на глоба в размер на 1 000лв., като е признат за невиновен и оправдан по първоначално възведеното обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК наркотичните вещества са отнети в полза на държавата и е постановено унищожаването им. Подсъдимият К. Р. С. е признат за виновен и в това, че на 23.01.2014г. в [населено място] държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – 10 бр. патрони, кал. 5,6 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. Подсъдимият К. Р. С. е признат за виновен и в това че на 23.01.2014г. в [населено място] държал повече от три археологически обекта, на обща стойност 75,30лв., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. ІІІ от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лв. Подсъдимият К. Р. С. е признат за невиновен в това, на 23.01.2014г. в [населено място], местността /име/, като съизвършител, в съучастие с Г. М. Г., без съответно разрешение, да са търсили археологически обекти, като използвали технически средства, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени на подсъдимия К. Р. С., като му е определено едно общо наказание, най-тежкото - лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 3 000лв. На основание чл. 66 от НК изпълнението на така определеното на подсъдимия К. С. наказание една година лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият Г. М. Г. е признат за виновен в това, че на 23.01.2014г. в [населено място] и в [населено място], без надлежно разрешение държал наркотични вещества - коноп с общо тегло 588,01гр. на стойност 3 528, 06лв., поради което на основание чл.354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК наркотичните вещества са отнети в полза на държавата и е постановено унищожаването им. Подсъдимият Г. М. Г. е признат за невиновен в това, на 23.01.2014г. в [населено място], местността /име/, като съизвършител, в съучастие с К. Р. С., без съответно разрешение, да са търсили археологически обекти, като използвали технически средства, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20,ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от подсъдимите Г. и С.. С Решение № 221 от 26.05.2016г. по внохд № 413/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, втори състав, присъдата, постановена на 23.02.2016г. по нохд № 88/2014г. по описа на Окръжен съд Монтана, е изменена, като са намалени наказанията, наложени на подсъдимия К. Р. С. - по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК - от „глоба“ в размер на 1000лв. в „глоба“ в размер на 300лв.; по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - от „лишаване от свобода“ в размер на една година в „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца; по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК - от „лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 3000лв., в „пробация“ с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Наложеното на основание чл. 23 от НК общо наказание е намалено, от „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 3000лв. на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. В останалата част присъдата е била потвърдена. Недоволен от въззивното решение е останал само подсъдимият К. Р. С.. В касационната му жалба срещу него се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Развиват се доводи за неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като се твърди, на първо място – недоказаност на авторството и на второ - че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК и деянието не е престъпно. Във връзка с осъждането на подс. С. за престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 3 от НК, също се развиват съображения, въз основа на които се оспорва съставомерността на деянието, както и се навеждат съображения за приложимост на чл. 9, ал. 2 от НК. Правят се и доводи, изводими от личността на подсъдимия, с искане за изменяване на постановената спрямо него репресия. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. С. лично поддържа подадената касационна жалба. Моли за постановяване на оправдателна присъда. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Пределите на касационната проверка в настоящето производство са определени от обстоятелството, че касационна жалба е подадена само от подс. С., като в същата се оспорва правилното приложение на материалния закон само касателно обвиненията по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 278, ал. 6, предл. 3 от НК, както и съответствието на наложените наказания за тези престъпления с данните за личността на подсъдимия. Липсата на протест на прокурора и на жалба пред касационния съд от другия подсъдим Г. Г., препятства проверката на въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено оправдаването на двамата подсъдими за престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и в частта относно осъждането на подс. Г. за извършено от него самостоятелно престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. Освен това, извън обхвата на касационната жалба от подс. С. е правилността на осъждането му за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК. Касационната жалба, подадена от подсъдимия С. чрез защитника му - адв. Т., е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА - с оглед касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, касателно обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, макар и не изцяло на посочените основания. В касационната жалба се оспорва правилното приложение на материалния закон с признаването на подс. С. за виновен и осъждането му за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК – за това, че на 23.01.2014г. държал 10 броя патрони кал. 5,6 мм, без да има за това надлежно разрешение. Касационната инстанция не може де се съгласи с всички доводи, обосноваващи това оплакване. Така, не може да бъде възприето като основателно оспорването на осъществено именно от подс. С. държане на описаните боеприпаси. За да аргументират осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, инстанционните съдилища са изложили правилни съображения за това, че именно подсъдимият е осъществявал своя фактическа власт върху десетте патрона, че същите имат характеристика на боеприпаси и че С. е нямал за това съответно разрешение. Тези изводи са направени при вярна оценка на фактите за това, че патроните са се намирали в обитаваната от подс. С. стая, като правилно са били приети за невлияещи на преценката за осъществяваната от него фактическа власт обстоятелствата за това, какъв е произходът на боеприпасите. Не могат да бъдат възприети и съображенията в касационната жалба за несъставомерност на деянието от субективна страна, понеже подсъдимият не бил възприемал патроните като годни боеприпаси, а като сувенир. Независимо от твърденията за сантименталното значение на патроните за подсъдимия, то не изключва по никакъв начин съзнанието, че упражнява фактическа власт върху предмети, имащи очевидни характеристики на боеприпаси. При все това, касационният съдебен състав счита за основателна тезата на касатора, че деянието следва да се прецени като малозначително, поради което не се съгласява с доводите на въззивния съд, обосновали отказа му да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. За да приеме, че деянието не е малозначително и че обществената му опасност не е явно незначителна, апелативният съд е счел, че този вид престъпление е поначало с висока степен на обществена опасност, както и че законът не поставя количествен критерий, свързан с броя на боеприпасите. Вярно е, че законодателят отразява преценката си за степента на обществена опасност на определен вид престъпни деяния чрез установяване на параметрите на санкцията, както и че по отношение на престъпното държане на оръжие и боеприпаси, с оглед на предвиденото наказание с висок минимум, това престъпно посегателство принципно се възприема като такова с висока степен на обществена опасност. Но защитената във въззивния съдебен акт теза за принципно висока степен на обществена опасност на деянията, свързани с нарушаване на режима за държане на боеприпаси, според настоящия състав, не може сама по себе си да обоснове отказ за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Това е така, понеже цитираната разпоредба има приложение по отношение на всички състави, регламентирани в особената част на НК и преценката дали определено деяние разкрива степен на обществена опасност, необходима, за да бъде квалифицирано като престъпление, е конкретна. Поради това, когато е налице някоя от предвидените в обсъжданата норма две хипотези – деянието не е общественоопосно въобще или обществената му опасност е явно незначителна, без да е изключена изцяло, е възможно да се обоснове извод за малозначителност на деянието, при което се изключва престъпния му характер. Въпросът за това, дали извършеното от подсъдимия С. деяние е малозначително, следва да бъде решен при преценка на всички елементи на състава на престъплението. В това отношение поначало са от значение характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т.н. /в този смисъл, Решение № 271/2015г. на Второ НО на ВКС/. В конкретния случай, макар правнозащитеният обект на посегателство – свързан със законосъобразното и безопасно държане и съхранение на оръжия и боеприпаси, които са общоопасни средства, да се ползва с интензивна наказателно-правна защита, намерила отражение в размера и вида на предвидената в специалната норма санкция, степента на засягането му с извършеното от подс. С. деяние е незначителна. Въззивната инстанция е оставила извън вниманието си обстоятелствата, свързани с конкретното деяние и конкретния деец, които също следва да се съобразяват при преценката за това, дали извършеното деяние е малозначително или неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и които сочат на специфичната степен на обществена опасност на конкретното деяние. Изводът за това, че обсъжданото деяние, извършено от подс. С., има незначителна степен на обществена опасност, се налага на първо място от количеството на боеприпасите, държани от подсъдимото лице, като става въпрос за десет броя патрони. Въззивният съд правилно е отбелязал, че количеството боеприпаси не обосновава несъставомерност, но този извод е направен, като съдът не е държал сметка за това, че предметът на престъплението не може да бъде разглеждан изолирано, а е необходимо това да бъде сторено наред с всички други обстоятелства, които са от значение за възможността за засягане на защитения обект. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че става въпрос за държане само на посочените боеприпаси, без подсъдимият да е държал оръжие, от което те да могат да бъдат изстреляни. На второ място следва да се съобразят обстоятелствата, свързани с личността на подс. С., които също се отразяват върху преценката за степента на обществена опасност на деянието, което не е сторено от инстанциите по същество. Данните за личността на подсъдимото лице – съдебното му минало, липсата на противообществени прояви, младата му възраст, обстоятелството, че продължава образованието си, сочат на ниска персонална степен на обществена опасност, която се проектира и върху извършеното. Съвкупната преценка на характеристиките на деянието и на дееца обуславят извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието поради незначителната степен на засягане на защитените обществени отношения. Обстоятелствата, установени по делото и възприети по фактите от двете съдебни инстанции, следователно, позволяват и мотивират извод, че деянието, извършено от С., макар формално да осъществява признаците на състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, показва явно незначителна степен на обществена опасност. Явно незначителната степен на обществена опасност на конкретното деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК изключва престъпния му характер и обосновава признаването на С. за невиновен и оправдаването му по това обвинение. Налице са, следователно основания за отмяна на въззивно решение в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на признаването на подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца. В хипотезата на чл. 24, ал. 1 от НПК подс. С. следва да бъде оправдан в рамките на установените фактически положения. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК, не могат да бъдат възприети като основателни. Въз основа на възприетата фактология, изводът и на двете инстанции, че подс. С. на 23.01.2014г. в [населено място] държал повече от три археологически обекта, на обща стойност 75,30лв., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, е верен. Правилно е преценено, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние държане на конкретно посочените обекти, като е упражнявал фактическа власт върху тях, както и че се касае до предмети, които са автентични, съставляват движими археологически паметници, резултат от човешка дейност от отминали епохи. На направените и пред касационната инстанция възражения относно това, че тези предмети са се намирали в къщата на семейството от много години, въззивната инстанция е дала обоснован отговор на л. 11 от решението. Оспорването на субективната съставомерност на деянието също е без основание. Независимо от това, че качеството на предметите е било ниско, техните конкретни характеристики – става въпрос за монети от античността, от средновековието, турски монети, монети от Царство България, бронзов щит, гвоздей, връх на стрела и други, сочат, че се касае до предмети, произхождащи от отминали исторически епохи. Очевидните отличителни черти на тези предмети, както и специалният интерес на подсъдимия към историята и археологията, са обстоятелства, които правилно са дали основание за извод, че С. е съзнавал, че държи археологически обекти, без да е направил опит да ги регистрира. По отношение на обсъжданото престъпно деяние правилно въззивният съд е отказал да възприеме негова малозначителност, като е обосновал този свой извод. В случая е налице съществено засягане на правно защитените обществени отношения, свързани със защитата на културното наследство. Отрицателното въздействие върху тези отношения се обосновава от обстоятелството, че става въпрос за държане на нерегистрирани археологически обекти, които като количество съществено надхвърлят необходимия за съставомерност на деянието брой. Стойността на тези предмети не може сама по себе си да обоснове явна незначителност на обществената опасност на деянието, понеже, освен че се касае до държане на доста на брой обекти, също така тези обекти са многообразни като вид и като връзка с различни исторически епохи. Ниската обща стойност правилно е отчетена във връзка с определяне на наказанието на подсъдимия. Поради тези съображения, касационният съд не намира материалният закон да е приложен неправилно с осъждането на подс. С. за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и не са налице основания за касационна намеса в тази част на съдебния акт. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание, в касационната жалба изрично се подчертава, че то е свързано само с наказанията, наложени за престъпленията по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 278, ал. 6 от НК. Доколкото касационната инстанция намери основания за оправдаване на подсъдимото лице по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК поради малозначителност на деянието, то явната несправедливост следва да бъде обсъдена само във връзка с наказанието за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. Направената от настоящия състав проверка не намери да е налице несъответствие на определеното наказание с обстоятелствата, влияещи върху отговорността, както и с целите по чл. 36 от НК. Възиввната инстанция е мотивирала основания за определяне на наказанието на подс. С. за това престъпление по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, което е обосновало изменение на първоинстанционната присъда, като на подсъдимото лице вместо наказание „лишаване от свобода“ е наложено наказание „пробация“ с определени пробационни мерки. Констатираните от апелативния съд смекчаващи вината обстоятелства правилно са оценени като многобройни и законосъобразно е направен извод за това, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за така извършеното престъпление. Определеното след замяната по реда на чл. 55, ал. 1, б. „б“ от НК наказание „пробация“ включва само задължителните пробационни мерки, при това за минимален срок. Сочените в касационната жалба обстоятелства, свързани с личността на подс. С., са съобразени от въззивния съд, като не е налице възможност за допълнително облекчаване на наказателно правното му положение. Функция от оправдаването на С. по едно от обвиненията е изменението на контролирания съдебен акт в частта му по отношение на определянето на общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. Доколкото в съвкупността остават определените на подсъдимия наказания – глоба в размер на 300лв. за престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК и пробация с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, измежду тези наказания следва да се определи най-тежкото, което е пробация с цитираните пробационни мерки. Налице са основания за изменение на атакуваното въззивно решение, като вместо определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание шест месеца лишаване от свобода, бъде определено общо наказание пробация с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 221 ОТ 26.05.2016г. по внохд № 413/2016г. на Софийски апелативен съд, втори състав, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на признаването на подсъдимия К. Р. С. за виновен в извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на шест месеца и на основание чл. 9, ал. 2 от НК оправдава подс. К. Р. С. по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК – за това, на 23.01.2014г. в [населено място] да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – 10 бр. патрони, кал. 5,6мм, без да има за това надлежно разрешение. ИЗМЕНЯВА въззивното решение в частта относно приложението на чл. 23 от НК, като вместо наказание шест месеца лишаване от свобода определя общо наказание пробация с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.