Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 19 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2356/2012 година ` Производството е образувано на основание искане на осъдения В. Г. Ш. чрез пълномощника си адв.М. М. от ВТАК за възобновяване на ЧНД № 289/2010г. по описа на Великотърновския окръжен съд и изменяване на постановеното по него определение № 73 от 21.06.2012г.,като се зачете положения от осъдения труд в Кралство Белгия,съгласно доказателствата за това.Алтернативно се иска да се отмени определението и върне делото за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона в посочената част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение че ако в държавата издала присъдата не е въведено правилото за приспадане на положения труд,исканото приспадане не може да се направи в изпълняващата държава. Осъденият редовно призован не се яви в съдебно заседание.В призовката е отбелязал,че не желае да присъства на делото.За него се явява адв.М.. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горното определение на основание чл.44,ал.11-13 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест/ЗЕЕЗА/ във вр.с чл.457,ал.2-5 НПК Великотърновският окръжен съд е ПРИЕЛ и ПРИВЕЛ в изпълнение присъда № 000882 от 02.02.2011г. на 54-та колегия на Първоинстанционен съд на тгр.Брюксел,Кралство Белгия,по дело с код на деловодството: 14.17.РС,с която В. Г. Ш.,роден на 16.07.1978г. в гр.Велико Търново,български гражданин,с ЕГН 7807161400 е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 40/ЧЕТИРИДЕСЕТ/ МЕСЕЦА,за престъпления по наказателния кодекс на Кралство Белгия,съответстващи на престъпления по Наказателния кодекс на Република България-чл.159а,ал.2 т.2 и т.4 вр.с ал.1; 159в,пр.1 и чл.253,ал.4 във вр.с ал.3 т.1 и т.2 във вр.с ал.2 ,вр.с ал.1 и вр.чл.23,ал.1 НК. Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ наказанието „лишаване от свобода” за срок от 40/ЧЕТИРИДЕСЕТ/ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно от В. Г. Ш. в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП,при първоначален ОБЩ режим . Съдът е ЗАЧЕЛ на основание чл.457,ал.5 НПК предварителното задържане на В. Г. Ш.,считано от 29.04.2010г. до привеждане в изпълнение на наказанието. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК от страна имаща право съгласно чл.420,ал.2 вр.с чл.419,ал.1 вр. с чл.341,ал.1 вр.с чл.457,ал.2 НПК,с правно основание чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1-3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото.Същият е разгледан от окръжния съд,който е обсъдил в мотивите си искането за приспадане времето през което осъденият е пребивавал в затворите Форести и Сен Жел в гр.Брюксел,Кралство Белгия и полагал труд Прието е,че с оглед на представените писмени доказателства изходящи от управата на затворите в посочените места, приспадането на дните на положен труд в случая е неприложимо.Съдът се аргументирал с обстоятелството,че приспадането на тези дни не е в компетенцията на производството и не е предвидено в разпоредбите на чл.457 НПК.Доколкото са налице основанията за приспадане на дните положен труд , следва да намери приложение разпоредбата на чл.178,ал.1 от Закона за изпълнения на наказанието и задържане под стража/ЗИНЗС/. Мотивите на съда се приемат от настоящия касационен състав.В чл.457,ал.1-ал.5 НПК са визирани всички въпроси във връзка с изпълнение на присъдата.В ал.5 е посочено,че предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата,в която е постановена присъдата се приспада,а когато наказанията са различни,се взема предвид при определяне срока на наказанието. Съобразявайки изложеното,на основание чл.457,ал.5 НПК,съдът е зачел предварителното задържане на осъдения считано от 29.10.2010г. до привеждане в изпълнение на наказанието. Законосъобразно е приел,че разпоредбата на чл.457 НПК ,която визира правомощията на съда при решаване на въпросите във връзка с изпълнение на присъдата,не съдържа компетентност на съда относно приспадане от наказанието на работни дни,през времето когато е бил задържан в чуждата държава. От данните по присъда на 54-ти първоинстанционния съд гр.Брйксел-съдебно решение № 000882 от 02.02.2011г. и приложените удостоверения от затвора С.Жермен-Брюксел/л.252 от делото/ и от затвора Ф.-Белгия/л.256 от делото/ е видно следното:1.В удостоверението от Сент Жил е отбелязано,че Ш. е бил в затвора под обикновен режим за времето от 18.06.2010г. до 23.04.2012г.,когато е бил освободен и върнат в България.В това удостоверение не се съдържат данни за полаган от Ш. труд.2. Съгласно удостоверението от затвора Ф., Ш. е работил за времето от 02.08.2010г. до 15.11.2010г.,за което е получавал съответно възнаграждение.Този период съвпада с времето на разглеждане на процеса срещу него,когато е бил задържан. От изложеното е видно,че за времето,през което е работил,Ш. не е имал влязла в сила присъда,което означава,че полаганият труд не е бил свързан с изтърпяване на наказание лишаване от свобода.В този смисъл искането за приложението на чл.41,ал.3 НК е неотносимо,тъй като по българското законодателство положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието при предпоставките на чл.41,ал.3 НК само в случаите,когато е налице реално изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание. ` Извън изложеното, в цитираната присъда няма диспозитив,с който белгийският съд да се е произнесъл по въпроси аналогични с тези визирани в чл.41,ал.3 от Наказателния кодекс и които въпроси да бъдат съобразени от българския съд. Съгласнсо чл.9,ал.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, изпълнението на наказанието се регламентира от закона на изпълняващата държава,която единствено е компетентна да взема всякакви необходими решения.Това означава,че след като осъденият е приет за изтърпяване на наказанието в Република България,въпросите свързани с начина на неговото изтърпяване,респ.облекчения във връзка с това,се решават от законодателството на изпълняващата държава.Осъденият има възможност при полагане на труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,да се ползва от разпоредбата на чл.41,ал.3 НК и получи намаляване на срока на това наказание чрез зачитане на два работни дни за три дни лишаване от свобода. С оглед на изложеното,като не е приложил разпоредбата на чл.41,ал.3 НПК,съдът не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Възражението,че е нарушил на процесуалните правила по чл.348,ал.1т. 3 вр.с ал.3 НПК,тъй като приложимата норма според осъдения е чл.463 и сл.НПК,а не чл.457 НПК е неоснователно. Производството по делото е проведено на основание чл.44,ал.13 вр.с ал.11 ЗЕЕЗА въз основа на предложение на ОП-В.Търново. Правилно е прието,че в случая е налице хипотезата на чл.44,ал.11 ЗЕЕЗА,тъй като Ш. е бил осъден с присъда в Кралство Белгия,след влизане на присъдата в сила е бил предаден на българските власти и върнат в България на 23.04.2012г.На това основание и съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени и лица и раздел първи на глава 36 НПК-производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела,Окръжниятсъд-Велико Търново е провел процедурата по чл.457 НПК за приспособяване на присъдата,с която на Ш. е наложено наказание „Лишаване от свобода”.В случая става въпрос за привеждане в изпълнение на приета от българските власти присъда на чуждестранен съд,чрез приспособяването й по реда на чл.457 НПК. Разпоредбата на чл.463 и сл. НПК касае процедура за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд. Следователно в раздел първи и втори на глава 36 НПК са уредени две отделни процедури,предхождащи привеждането на чуждата присъда в изпълнение,свързани с ангажиментите на българската държава във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела.В първия случай е налице трансфер на осъдени лица за изтърпяване на наказанието в Р България на основание чуждестранна присъда приета за изпълнение от българските власти.Във втория-присъдата следва да се признае,след което да се изпълни. Двете производства се различават по фактическите състави,респ.по основанията които ги активират,както и органите,които имат право да ги инициират. Независимо от това, разпоредбите на чл.457 НПК и чл.468 НПК отнасящи се до самото изпълнение на присъдите не съдържат различия относно начина на изпълнение на чуждестранните присъди,респ.приспадането на предварителното задържане и изтърпяното наказание.В нито една от тях не е визирана компетентност на съда по въпросите на чл.41,ал.3 вр.с ал.1 НК. Правилно е прието,че производството по чнд №289/2010г.в което е приета и приведена в изпълнение присъда № 000882 от 02.02.2011г. на 54-та колегия на Първоинстанционния съд гр.Брюксел,Кралство Белгия е е част от производството и финал на производството по чл.44,ал.11 от ЗЕЕЗА. Доводът за явна несправедилввост на наказанието е свързан с възражението за нарушение на материалния закон по чл.41,ал.3 НК,който довод бе обсъден по-горе. С оглед на изложеното тъй като при постановяване на атакуваното определение,Великотърновският окръжен съд не е допуснал нарушения съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1-3 НПК искането като неосноватевмно следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. Ш. за възобновяване на ЧНД № 289/2010г. по описа на Великотърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: