Р Е Ш Е Н И Е № 310 София, 20 ноември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 903/2015 година. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-гр.В.Търново против присъда № 51 от 24.04.2015 г. на Великотърновския окръжен съд по внохд № 64/2015год. Релевирани са касационните основания за проверка по чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 2 от НПК- допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е извършил подробен анализ на съвкупността от събраните и проверени доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия З. Д. Х.. Направено е искане за отмяна на въззивната присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитниците на подсъдимия Х.-адв.Л. Б. и адв. Д. Т. считат, че протестът е неоснователен. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: С присъда № 51 от 24.04.2015год. по внохд № 64/2015год., на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 334, т. 2 НПК, Великотърновският окръжен съд е отменил присъда № 11/05.02.2015 г., постановена по нохд № 212/2014 г. по описа на Великотърновския районен съд и е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия З. Д. Х. за НЕВИНЕН в това на 12.07.2012 година, в селскостопанска постройка, находяща се в [населено място], общ. Велико Търново, дом № 351, собственост на Г. Б. Г., да е държал акцизни стоки без бандерол – 30 990 кутии цигари „corsair“ – син на цвят, на стойност 232 425,00 лева, 5 990 кутии цигари „corsair“ – червен на цвят, на стойност 44 925,00 лева и 19 990 кутии цигари „diva slims“, на стойност 149 925,00 лева, всичко на стойност 427 275,00 лева, когато такъв се изисква по Закона за тютюна и тютюневите изделия – чл. 28, ал. 1, чл. 25, ал. 1-7 и чл. 2, чл. 4 и чл. 11, ал. 1 от ЗАДС, като случаят да е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 28, ал. 1, чл. 25, ал. 1-7 от ЗТТИ, вр. с чл. 2, чл. 4, т. 7, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1-3 от Закона за акцизите и данъчните складове. В частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства и в частта, с която на основание чл. 234, ал. 3, във вр. чл. 53,ал. 1,б.“б“ от НК е отнет предметът на престъплението, присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационния протест за основателен. Според държавното обвинение, въззивният съд е допуснал нарушение на правилата при анализа и оценката на доказателствата. Обсъждал е доказателствените материали еднопосочно, избирателно и фрагментарно, пренебрегвайки важна част от свидетелските показания на свидетеля Т. и свидетеля Г., както и останалите писмени и веществени доказателства. Въззивният съд е оправдал подсъдимия Х. по обвинението за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, във вр. ал. 1 от НК като е приел че независимо от присъствието му в имота на свидетеля Г. на 12.07.212год. и участието му в разтоварването на 4-5 кашона акцизни стоки, които заедно с Д. Д. пренесъл в наетия от Г. склад, по делото не е установено на инкриминираната дата той да е осъществил формата на изпълнителното деяние по чл. 234 от НК-„държане на акцизни стоки без бандерол“. Великотърновският окръжен съд е изложил пространни съждения по отношение на приложения към делото договор за наем и на базата на чл. 301 от ТЗ е развил съображения, че подписването на договора от страна на Х. са действия без представителна власт от името на [фирма]-П. П. и това не е породило задължения на фирмата по този договор, но същевременно, макар, същите действия да сочат за съпричастност на Х. към дейността, развила се в имота, липсвали други доказателства, сочещи за умисъла към престъплението, предмет на обвинението. Аргументите на съда са неприемливи, защото предмет на делото не са облигационни отношения, а деяние, квалифицирано като престъпно от обвинението и принципно е положението, че обстоятелствата от предмета на доказване могат да бъдат изяснявани с всички доказателствени средства, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, в т. ч. със свидетелски показания. От мотивите на присъдата не личи съдът да е анализирал в тяхната цялост показанията на свидетеля И. Х. Т.-полицейски служител, който наблюдавал действията на подсъдимия и на Д. Д. при разтоварването на кашони с цигари без бандерол от лекотоварен автомобил в имота на свидетеля Г., в съчетание с други доказателствени източници, а именно: -заключението на назначената в досъдебното производство графическа и техническа експертиза, съгласно което ръкописният текст в договора за наем на недвижим имот без отбелязана дата и година /селскостопанска постройка в [населено място]/ е изписан от свидетеля Г. и подписа на наемодател е положен от него, което опровергава показанията на този свидетел, че договорът му е бил представен от двама неизвестни за него „софиянци“, а не от подсъдимия. -заключението на тройната графическа експертиза назначена от първоинстанционния съд, че подписът в договора за наем на недвижим имот под наемател на селскостопанската сграда, където е открито и иззето количеството цигари без бандерол е положен от подсъдимия, а не от управителя на [фирма]-П. П., вписан в договора за наемател. -показанията на свидетеля Г., че стопанската сграда се заключвала с катинар от наемателя, за предотвратяване на достъпа на други лица, освен тези, ползващи имота, подкрепящи се от данните, закрепени в протокола за претърсване и изземване, както и от показанията на свидетелката А. П., участвала в това процесуално действие като поемно лице. Всичко изложено сочи, че процесуалният подход на въззивния съд при изследване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване е предизвикало основателното недоволство на прокурора, че решаващите изводи са били направени при нарушения на процесуалните привила, защото съдът е разгледал едностранчиво събрания доказателствен материал, който не е обсъдил внимателно и задълбочено в неговата съвкупност. На преценка са били само част от косвените доказателства, при това изолирано едно от друго, вместо да се проследи налице ли е между тях взаимна връзка и обусловеност /или липсва такава/, която да води до несъмнени и категорични изводи за доказаност-съответно, недоказаност на обвинението. С оглед на посоченото, Върховният касационен съд намира, че съдът по същество, не е изпълнил стриктно процесуалните си задължения по чл. 14 НПК за формиране на вътрешното си убеждение, основано върху обсъждане и преценка на всички събрани и проверени доказателства. Последица от допуснатото съществено процесуално нарушение, което може и следва да бъде отстранено, е отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд, което предопределя невъзможността на настоящата съдебна инстанция да се произнесе по релевираното в протеста основание по чл. 348, ал. 1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 51 от 24.04.2015 г. на Великотърновския окръжен съд по внохд № 64/2015 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: