О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 225 София, 22.04.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1656 /2014 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение № 1639 от 23.01.2014г. по ч. гр.д.№ 104/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 23.10.2013г. по гр.д.№ 3514/2013г. на РС-София, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск. В частната касационната жалба се прави оплакване за противоречие с материалния закон чл. 43 ЗУЕС и за неправилно приложение на процесуалните правила. В изложението към частната жалба е формулирани въпроса „предупреждението за изваждане на собственик от сградата на етажна собственост представлява ли акт, който може да бъде атакуван по реда на чл. 43, ал.1 ЗУЕС, по който се твърди липса на практика и наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касация Етажната собственост на „Бизнес център „Д.” 2 [населено място] [улица], представлявана от управителя оспорва допускането до касационен контрол на обжалваният съдебен акт, тъй като е съобразено със закона. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предупреждението за изваждане на етажен собственик от сградата на етажна собственост, какъвто иск е предявил касатора, не представлява акт, който може да бъде атакуван по реда на чл. 43, ал.1 от ЗУЕС, тъй като то не засяга правата на ищеца и е само част от процедурата по вземане на решение по чл. 45 ЗС. Предупреждението е направено във връчена до ищеца нотариална покана, изпратена от управителя на етажната собственост и е мотивирано с нарушения на лица от персонала му на ЗУЕС и на правилника за вътрешния ред. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос е относим към мотивите на съда, обосновали прекратяване на производството по делото. По него страните не сочат съдебна практика. Такава не е известна и на съда, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Незаконосъобразните актове на управителния съвет и на управителя, като изпълнителни органи на етажната собственост подлежат по принцип на отмяна от съда съгласно чл. 43 ЗУЕС. Такъв акт обаче представлява действие, или бездействие, от което се променя съществуващото фактическо, или правно положение. Предупреждението за изваждане на етажен собственик от сградата на етажна собственост не съставлява такъв акт, тъй като от него не следват правни последици. То е част от процедурата по чл. 45, ал.1 ЗС – задължителна предпоставка, тя да започне. По изричното разпореждане на ал.3 от същия текст предупреждението се отправя от управителя, защото съгласно чл. 23, ал.1 т.2 ЗУЕС той следи за спазване на вътрешния ред на етажната собственост. Решението за изваждане на етажен собственик от етажната собственост може да се вземе от общото събрание само ако след предупреждението на управителя, той не преустанови нарушението. Ако предупреждението е отправено без да има нарушения, от това няма никакви последици за етажния собственик, както и ако преустанови извършването на нови нарушения. Затова етажният собственик, до който е отправено предупреждението няма правен интерес от иск за отмяната му. На отмяна би подлежало решението на общото събрание за изваждане, в производството по което се проверява наличието на основанията за това и спазването на процедурата. Съобразно отговора на поставения въпрос, изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск са правилни. Предупреждението е изпратено от управителя на етажната собственост, съгласно чл. 45, ал.2 ЗС в изпълнение на функциите му по чл. 23, ал.1 т.2 ЗУЕС, което е само предпоставка, за да започне процедура по изваждане на етажен собственик.При преустановяване на нарушението, или при липса на такова, решение за изваждане не може да бъде взето, т.е. с акта, чиято отмяна се иска не са засегнати права на ищеца и той няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 43 ЗУЕС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1639 от 23.01.2014г. по ч. гр.д.№ 104/2014г. на Софийски градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: